Определение № 449 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. „Н.Й. В. „ [населено място] срещу решение от 21.03.2011г по гр.дело № 5019/2010г. на Софийски градски съд, с което по същество са уважени искове на основание 344 ал.1 т.1,2 и т. 3 КТ. В касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,като се посочва въпрос дали искът по трудовия спор е в срока по чл. 358 т.2 от КТ, ако не е предявен срещу пасивно легитимирания по спора настоящ касатор и работодател, а срещу ответник министерството ,като надлежният ответник е конкретизиран след като двумесечния срок е изтекъл. С довод за липса на практика е подкрепено основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Р. И. е заявила отговор ,в който изтъква липсата на обосновка и оспорва да е налице основание за допускане до обжалване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса от кой момент един иск се счита предявен. Това е моментът на постъпването на исковата молба в съда Изяснен в практиката е и въпросът за последиците, които има отстраняването на недостатък на искова молба в даден от съда срок съгласно чл. 101 ал.2 ,вр. ал.1 ГПК, както е процедирано и в настоящия случай,като исковата молба е оставена без движение, като нередовна. Въпросът, относим към възражението за срока по 358 т.2 от КТ защитата основава на твърдение, че работодателят е бил привлечен и конституиран като ответник в процеса допълнително,след двумесечния срок ,но обстоятелствата по делото,преценени съгласно чл. 101 ГПК и процесуалното му качество ,не подкрепят това твърдение. Поставеният въпрос няма връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили, не се касае за непълна или неясна правна норма от материално или процесуално естество, по прилагането на която да липсва съдебна практика. Обжалваното решение е съобразено с реш. №332/2010г по гр.д№301/2009г на ВКС ІV г.о като практика по реда на чл. 290 от ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.