Определение № 4964 от 31.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4750/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Р. П. Р. против решение № 819 от 10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2840 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – София в частта за разноските с което е отменено определение № 264441 от 9.08.2023 г. по гр. д. № 9458/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която В. И. И. е осъден да заплати на адвокат Р. П. Р. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за разликата над сумата 200 лв. до сумата 1058 лв. В. И. И. не е изразил становище по частната касационна жалба За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Исковото производство е образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. И. И. против К. Т. К. за сумата 26 000 лв. (частичен иск от сумата 100 000 лв.), като първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 5000 лв. и е осъдил ищеца да заплати на процесуалния представител на ответника възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1058.08 лв., съответни на неоснователната част от исковата претенция в размер на 21 000 лв. Въззивният съд се е позовал на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС и е посочил, че посочените в наредбата на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставената услуга, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и прели всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът е посочил, че реално свършената за първата инстанция работа по делото и неголямата фактическа и правна сложност на спора обуславят присъждане на възнаграждение от 200 лв. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „за размера на адвокатското възнаграждение, когато такова е присъдено директно на адвоката при оказана безплатна правна помощ“. Касационният съдебен състав констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос след постановяване решението на СЕС е формирана практика на ВКС – например определение № 1640/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3549/2023 г. на ВКС, III г.о. – според която съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение/чл. 38, ал. 2 ЗА, според който възнаграждение е винаги дължимо за положения труд и чл. 36, ал. 2 ЗА при изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/ - принцип на съразмерност… Особеност е осъждането на задължената за разноски страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат, което предполага съдът първо да определи възнаграждението. При определянето му водещо значение имат първите два принципа. Отчита се разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г… Задължителни за съдилищата остават указанията в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай от значение е вида и характера на делото, защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Именно от тези критерии е изходил и въззивния съд при преценка дължимото на адвокат Р. Р. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по предявения деликтен иск, поради което липсва основание да се прецени дали изводите на въззивния съд не са очевидно неправилни, още повече, че съответстват на практиката на ВКС. Следва да се отбележи, че обосноваността на тези изводи относно фактическата и права сложност на делото или действително извършената от адвокат Р. работа, не могат да се проверят в производството по селекция на частната касационна жалба, като се има предвид общо поставения въпрос, с който са свързани сочените от жалбоодателя основания за допускане на касационно обжалване. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение