Определение № 1998 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1109/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г. инженеринг“ ЕООД, [населено място], срещу решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 от ГПК, е отменено решение № 2150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за разликата над 12 602,92 лв. до сумата от 72 743,33 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Г. инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за сумата 60 140,41 лв. - неустойка по чл.24, ал.2 от договора за СМР от 12.09.2013г., както и в частта за разноските, и вместо това е осъдено „Г. инженеринг“ ЕООД, [населено място], да заплати на „Благоустойствени строежи“ ЕООД, [населено място], на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 60 140,41 лева представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и № 3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата. В останалата му част, с която решение № 2 150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, е потвърдено за присъдената на ищеца „Благоустройствени строежи“ ЕООД сума от 12 602,92 лв., решението на САС не е обжалвано от касатора. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд за нищожност на клаузите за неустойка по чл.24 ал.2 и чл.24 ал.1 от процесния договор. Изтъква, че възложените на ищеца - подизпълнител с процесния договор дейности са предмет на договор за обществена поръчка между касатора и [община] дол, съответно точното изпълнение на договора е от съществено значение, тъй като последиците от неточното изпълнение са отказ от страна на финансиращия орган да изплати част или цялата помощ. Изтъква също, че възражение за нищожност на процесната неустойка не е заявено от ищеца в нито един момент от производството пред предходните инстанции. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включения в предмета на спора и имащ значение за изхода на делото процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е въззивният съд по свой почин, без да е сезиран за това от страните, да се произнесе по валидността на неустоечната клауза, без да даде указания на страните, че ще се произнесе за това и без да им е дал възможност да изразят становище и да посочат доказателства? Касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №208/08.11.2016г. по гр.д.№1290/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №136/17.10.2019г. по т.д.№2673/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №186/23.12.2019г. по т.д.№649/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №204/11.01.2017г. по т.д.№1635/2015г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №43/26.05.2016г. по т.д.№3027/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., както и с постановеното при първото касационно обжалване по настоящото дело решение №50159 от 14.11.2022г. по т. д. №1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение, като обосновава същата с участие в делото на съдия, който е участвал в състава, постановил при първото разглеждане на делото от въззивния съд решението, отменено от ВКС. Ответникът по касационната жалба „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място], представя писмен отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.294 от ГПК, след като с решение № 50159 от 14.11.2022г. по т. д. №1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., е отменено решение №232/20.04.2021г. по в.т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №2150/ 28.11.2019г. по т.д. №2471/2017г. на СГС „Г. инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 60140,41 лв., представляваща разликата над 12 602,92 лв. до сумата 72743,33 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане, и е потвърдено решение №2150/28.11.2019г. по т.д. №2471/ 2017г. в частта му, с която „Г. инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 12 602,92 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. С решението на касационния съд е констатирано очевидно нарушение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя в мотивите на обжалвания акт на САС. Съставът на ВКС е установил, че след като въззивният съд е определил за начало на релевантния период на изпълнение датата 12.09.2013г., то осеммесечният срок на договора не изтича на 12.07.2014г., както е прието в мотивите, а на 12.05.2014г. и съответно към този момент е следвало да се прецени наличието или не на изпадане в забава по отношение задължението на изпълнителя, а оттук и приложението на клаузата за неустойка поради забава. Също е намерил за основателно и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно произнасянето на САС по валидността на клаузата за неустойка по чл.24, ал.2 от договора. Констатирал е, че въззивният съд служебно във въззивното решение е разгледал валидността на неустоечната клауза, но не е дал указания на страните, че ще се произнесе за това и не им е дал възможност да изразят становище и посочат доказателства. С оглед на това съставът на ВКС е приел, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на клаузата по чл.24, ал.2 от процесния договор, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Указано е също, че при новото разглеждане на спора от САС следва да се разгледа и въпросът за изпадането в забава на изпълнителя и приложението в тази връзка на клаузата по чл.24, ал.1 от договора предвид направеното възражение за прихващане. В изпълнение на указанията на касационната инстанция въззивният съд, с определение от 23.11.2022г. е указал на страните, че ще се произнесе по действителността на клаузата за неустойка по чл.24 ал.2 от договора и е дал възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства. Доколкото в касационното решение не са дадени изрично такива указания по отношение на неустойката по чл.24, ал.1 от договора /предвид извода за липса на забавено изпълнение в отмененото въззивно решение/, въззивният съд не е дал на страните указания, въпрeки липсата на въведени от ищеца доводи за нищожност и по отношение на тази неустоечна клауза. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор от 12.09.2013г., ищецът, в качеството си на изпълнител, е поел задължението да изпълни всички СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“, възложени на ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013г.“ от [община] дол с договор за обществена поръчка № 36 от 19.07.2013г., а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение в общ размер 501 420,12 лв. без ДДС или 601 704,14 лв. с ДДС, индивидуализирано по единични цени за конкретните СМР в приложение №1 към договора от 12.09.2013г. От приетите писмени доказателства (договор за обществена поръчка №36 от 19.07.2013г.), както и от изисканите от [община] дол и приети като писмени доказателства по делото строителни книжа относно процесния обект (три улици в [населено място] дол), съдът е установил, че възложените на ищеца от ответника с процесния договор от 12.09.2013г. СМР по рехабилитация на улиците са изпълнени в пълния им обем, но ищецът е изпълнил СМР на стойност по цени, уговорени с приложение №1 към договора, възлизаща на сумата 376 584,92 лв., без ДДС, а възложените с процесния договор СМР в пълния им обем, определен по конкретни СМР и цени е в общ размер 501 420,12 лв., без ДДС. Счел е за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че между страните е била постигната договореност част от СМР (около 30%) да бъдат извършени самостоятелно от ответника - възложител. Съответно е стигнал до извода, че е налице частично неизпълнение в количествено отношение, а също и че е останала неизплатена част в размер на 72 743,33 лева от стойността на изпълнените СМР. С оглед извода за основателност на иска с правно осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е разгледал и направените от настоящия касатор „Г. инженеринг“ ЕООД възражения за прихващане с вземанията му по същия договор за компенсаторна неустойка по чл.24, ал.2 от договора и неустойка за забава по чл.24, ал.1 от договора. Съставът на САС е направил извод, че уговорената по чл.24, ал.2 от договора неустойка обезпечава неизпълнението на поетите от подизпълнителя задължения да извърши договорените с договора СМР в пълен обем, т.е. чрез нея се обезпечава изпълнението на непарични задължения. От събраните по делото доказателства е приел за установено, че ищецът в качеството си на подизпълнител, не е изпълнил около 30% от възложените с договора дейности. Приел е, че по отношение на неизпълнената част от поетите СМР не може се да прилагат правилата за преклудиране на правата по чл.265 от ЗЗД след приемане на работата, тъй като същата след като не е изпълнена, не може да бъде приета от възложителя. Посочил е, че постигнатата договореност за заплащане на неустойка при частично изпълнение на поетите с договора задължения, определяема въз основа на общата стойност на договора, а не само върху стойността на неизпълнените СМР противоречи на добрите нрави, включително и като направена между търговци, доколкото води до изключително несъразмерно обезщетяване на евентуалните вреди за изправната страна от (частично) лошо или частично в количествено измерение, неизпълнение на договорните задължения на неизправната страна, съответно и до драстично несъответствие на неустойката по размер с възможните вреди от неизпълнението за изправната страна по договора. Позовавайки се и на въведената в чл. 309 от ТЗ забрана за редуциране (намаляване) на размера на неустойката, въззивният съд е счел, че следва да се отрече въобще валидността на договорната клауза за неустойка за частично изпълнение. Въззивният съд е преценил като неоснователно и второто въведено от възложителя възражение за прихващане с вземане за дължима за забавено изпълнение неустойка по чл.24, ал. 1 от договора. Посочил е, че с разпоредбата на чл.24, ал.1 от сключения договор, страните са постигнали съгласие „при нарушаване на сроковете на този договор от страна на подизпълнителя, същият да заплати неустойка на строителя в размер на 0.2% на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора“. При анализа на клаузите на сключения договор е приел, че срокът за изпълнение на възложените СМР е осем месеца и тече от подписването на Акт обр. 2а от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. от 12.09.2013г., поради което същият изтича на 12.05.2014 г. Също е приел, че съгласно чл.4, ал.4 от договора строителството се счита реализирано с приемането на извършените СМР, в съответствие с Наредба №3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с подписване на актове обр.15 на 06.06.2014г. С оглед изложеното съдът е приел, че е налице забава в рамките на 24 дни. С оглед обаче на изложените съображения по отношение на нищожността на неустойка, чийто размер се определя не въз основа на неизпълнената част (лошо изпълнената във времево отношение), а въз основа на стойността на целия договор, е приел за нищожна и клаузата за неустойка по чл.24, ал.1 от договора, съответно за неоснователно релевираното ръзражение за прихващане с вземането за тази неустойка. Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалноправният въпрос относно възможността въззивният съд по свой почин да се произнесе по валидността на неустоечната клауза без да даде указания на страните и без да им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства, е поставен във връзка с оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът е уведомил страните, че ще се произнесе по валидността на клаузата по чл.24, ал.2 от процесния договор, но не ги е уведомил и не им е дал възможност да изразят становище и да ангажират доказателства относно валидността на клаузата за неустойка по чл.24 ал.1 от договора. Процесуалноправният въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора. По поставения въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в ТР №1 от 27.04.2022 год. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и в цитираните от касатора решение №208/08.11.2016г. по гр.д.№1290/2016г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение №43/26.05.2016г. по т.д.№3027/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. В ТР №1 от 27.04.2022г. е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е изяснено, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е въззивният съд по свой почин, без да е сезиран за това от страните, да се произнесе по валидността на неустоечна клауза, без да даде указания на страните, че ще се произнесе за това и без да им даде възможност да изразят становище и да посочат доказателства? Доколкото е обосновано наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, не следва да бъде обсъждано соченото основание по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че доводите, с които касаторът обосновава твърденията си за очевидна неправилност на решението не съответстват на данните по делото. В откритото съдебно заседание на 17.02.2023г., за член на съдебния състав е била разпределена съдия З. Г.. Именно поради факта, че същата е участвала в състава на САС, постановил решението при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция, в съдебното заседание на 17.02.2023г. не е бил даден ход на делото. В следващото съдебно заседание на 31.02.2023г., в което е бил даден ход на делото по същество, като член на съдебния състав е взел участие съдия К. М. и съдебното решение е постановено от състав от съдии, по отношение на които не са налице пречките по чл.22 ал.1 т.5 от ГПК. По реда на чл.295 ал.2 от ГПК на страните следва да бъдат дадени указания, че съставът на ВКС ще се произнесе по действителността на клаузата за неустойка по чл.24 ал.1 от договора от 12.09.2013г. и следва да бъде дадена възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства в тази връзка. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1202,80 лв. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд