Определение № 2849 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Колесник“ ЕООД, против разпореждане № 27 от 05.01.2026 г. по в. гр. д. № 1480/2025 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК е върната подадена от дружеството касационна жалба с вх. № 35967 от 08.12.2005 г. против постановеното по делото решение № 1153 от 10.11.2025 г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно поради постановяването му в противоречие с принципа за законност, регламентиран в чл. 5 ГПК, и ограничаване на гарантираното му право на защита, в която насока е и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, изключваща от обхвата на касационен контрол решенията по въззивна дела по искове по чл. 40 ЗУЕС, в противоречие на основни принципи на правото на Европейския съюз, при което същата не е следвало да бъде прилагана от въззивния съд. Моли за отправяне на искания за образуване на тълкувателно дело и преюдициално запитване до съда на ЕС, респ. за отмяна на обжалваното разпореждане. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – Етажната собственост на сграда в гр. Бяла, ул. "Цар Ивайло" № 1, не е подала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – преграждащо разпореждане, с което въззивният съд е върнал касационна жалба срещу постановеното по въззивното дело решение. За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд е приел, че е подадена касационна жалба от 08.12.2025 г. на жалбоподателя „Колесник“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против постановеното по въззивното дело решение № 1153 от 10.11.2005 г., с което като е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 2921/2024 г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от дружеството против етажната собственост иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общо събрание на етажната собственост от 09.02.2024 г. за избор на И. Г. Н. за управител и за свикване на общото събрание на етажната собственост за нуждите на етажната собственост през цялата година, дори ежемесечно, ако е необходимо. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС, въззивният съд е върнал така подадената касационна жалба. Този решаващ извод на въззивния съд за приложимия закон при постановяването на оспорвания в настоящото производство съдебен акт е относим към постановеното от Конституционния съд определение от 10.03.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г. С него е допуснато за разглеждане по същество на искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, преграждащ касационното обжалване на определени съдебни актове въз основа на критерии съобразно материалния интерес и предмета на спора по граждански и търговски дела, като противоречащи на чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията на Република България. Изложеното и съобразявайки нормата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, която предвижда, че съдът спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, какъвто по настоящото частно съдебно производство се явява нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, същото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до произнасяне на Конституционния съд на Република България по посоченото конституционно дело. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.