Определение № 3347 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1482/2025 г.
ВКСI търговско отделение27.11.2025 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 41/10.02.2025 г. по т. д. № 594/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Осъжда Д. С. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
- ...........................................
Мотиви
взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Д. К. срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са частично уважени - до размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва, съответно до размер на 1301,07 лв. - предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие и на обезщетение за забава. Допускане на касационно обжалване на въззивното решение по отношение на отхвърлените части от исковете се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За обосноваване на очевидната неправилност на решението жалбоподателката сочи, че същото се явява явно несправедливо поради неправилно занижения размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед причинените телесни увреждания и техните последици и в сравнение с присъдените обезщетения в други подобни случаи. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че предвид липсата на конкретни предписания относно какви точно обстоятелства следва да се имат предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, въпреки че същите са посочени в постановления на Върховния съд, целта на закона е при едни и същи икономически условия за пострадали от едни и същи инциденти да е налице висока степен на обективност и приблизителна еднаквост в определяне на размера на обезщетенията за подобни увреждания, като се повтаря оплакването за несправедливо занижаване на размера на обезщетението. Не се установяват въведените основания за допускане на касационното обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените доводи за явна несправедливост на обезщетението, присъдено в размер на 30 000 лв. при отчитане на заплатеното от застрахователя преди предявяване на иска обезщетение в размер 100 000 лв., не отговарят на никой от разяснените в практиката на ВКС критерии за очевидна неправилност - приложение на норма, която не е в сила или по противоположен на смисъла ѝ начин или груба логическа грешка, а представляват единствено оплаквания за неправилност на решението като касационни основания по чл. 281 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е формулиран от страна на жалбоподателката конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд. Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК формулирането на такъв въпрос е задължение на жалбоподателя, като ВКС не разполага с правомощието да изведе въпрос от съдържащите се в изложението доводи, а може само да уточни или конкретизира формулирания от жалбоподателя въпрос. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и въз основа на направеното от ответника искане жалбоподателката следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С тези мотиви съдът