Определение № 98 от 13.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3259/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура –Бургас, срещу решение №49 от 31.05.2017г по в.гр.дело № 123/2017г. на Бургаски апелативен съд ,в частта с което е потвърдено решение №16 от 03.02.2017г по гр.д №1016 за 2016 г на Бургаски окръжен съд, по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15 000 лева. В тази част е уважен иск на В. Х. С. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпления по чл 321,ал.3, вр.чл. 93, т.1б.”а” НК и по чл.195 ал.1 т.4 и т.9, във вр. чл. 20 НК ,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Касационна жалба е постъпила и от В. Х. С. срещу въззивното решение в частта ,с която се отхвърля, респ. се потвърждава отхвърлянето на иска му за обезщетение на неимуществени вреди до претендирания размер от 100 000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се поставя въпрос: „ следва ли при определяне на размера (в съгласие с чл. 52 ЗЗД) на дължимото (на основание чл. 2,ал.1 т.3 ЗОДОВ) обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от неоснователно повдигане на обвинение за престъпление и водено досъдебно производство, по което обвинение впоследствие е постановена оправдателна присъда, да бъдат съобразени само онези обстоятелства ,по отношение на които вредите „болки „ и „страдания” са в изискуемата от законодателя (съгласно чл. 4 ЗОДОВ) каузална връзка ?” По въпроса се сочи основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с принципа, че на обезвреда подлежат само онези вреди ,които са пряка и непосредствена последица от настъпването на обстоятелствата по фактическите състави на ЗОДОВ. Твърди се, че въззивният не го не го съобразил изцяло и приложил съответно.Противоречието е с цитираната и приложена към изложението практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС №4/1968г и реш. № 358/2015г ІVг.о, реш. №377/2010г,ІVг.о ,реш. №532/2010г ІІІ г.о ,реш. №1108/2008г ІVг.о ,реш. №251/2015г по гр.д №812/2015 ІІІг.о. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване, което според Прокуратурата е резултат от противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос.Не се конкретизира по отношение на кои обезщетени в случая вреди се оспорва съображението за наличие на причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение, воденото наказателно производство, процесуалните мерки за принуда от една страна и вредите - „болки и страдания”на ищеца от друга.Оплакването в касационната жалба е общо и то е, че същите са надценени с присъдената сума от 15 000 лева. В изложението към жалбата на касатора В. Х. С. се доразвива съображението в неговата касационна жалба, че въззивният съд е изложил мотиви относно критериите, обуслявящи справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, т.е откроени са при решаващата дейност на съда тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното преследване от 3 години и седем месеца и неговия интензитет, неяснотата и несигурността, с която ищецът е живеел в личен и професионален план през това време, също и притеснението тревогата, срамът ,накърненото добро име и достойнство, уронен престиж в работата. Тъкмо поради това размерът на обезщетението от 15 000 лева се изтъква като недостатъчен и е налице противоречие с указанията по т.1 от ППВС №4/1968г. - основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправен въпрос засягащ изводите на съда, за основателност на исковата претенция.Изтъква се критерият по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса: справедливо ли е обезщетение, определено в противоречие с иначе правилно изложени критерии за определянето му. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението и на Прокуратурата на РБ правен въпрос, който е обуловил решаващата воля на съда. Каузалната връзка подлежи на изследване предвид характера и естеството на претендираните вреди. В случая тези вреди са от морално естество и негативни психически изживявания Разрешението на въпроса от въззивния съд е съобразно конкретниката по делото и не става ясно защо Прокуратурата счита, че съдът е определил вредите в противоречие с установената практика на ВКС, която е цитирана и приложена към изложението без никакъв коментар,свързан с установените и обезщетени по справедливост морални вреди по конкретното дело. Въззивният съд не е приемал и обезщетявал вреди, определени като „болки”, както се постулира във въпроса на Прокуратурата на РБ, тъй като по делото не е установено въздействие върху здравословното състояние на ищеца. Въззивният съд е посочил,че не се установява причинна връзка между действията на разследващите и получената от С. през м. август на 2010г хипертонична криза, а други вреди от подобно естество не са и претендирани. За пълнота следва да се посочи, че отговор на въпроса дава чл. 4 ЗОДОВ и практиката на ВКС по прилагането му, с която въззивното решение е съобразено. Връзките между фактите са изтъкнати, с което е мотивиран и извода за причинно-следствена връзка. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК.Противоречие с приложените решения от практиката на ВКС не се изтъква и не е налице. Въпросът за обхвата на вредите, подлежащи на обезщетяване като свързани с незаконно наказателно преследване и установяването им за целите на ЗОДОВ не се припокрива с въпроса за прилагането на чл. 52 ЗЗД и справедливостта като критерии при обезщетяването.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Установяването на всички претендирани вреди от незаконно обвинение също включва конкретни факти и връзките между тези факти. За установяването на някои от релевантните връзки са необходими специални знания (най-често в областта на медицината) и съответно ангажиране на доказателства ,а за други следва да се направи логически обоснован извод от съда. И в двата случая изводите на съда са по фактите. По конкретното дело те са изградени по установените опитни правила, отразени в мотивите на решението съгласно установените процесуални правила, а оспорването им от касатора е бланкетно и без връзка с постановеното решение, което обжалва ,поради което не е отговорено на изискването за формулиране на правен въпрос. В изложението на касатора С. по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК също не е отговорено на общото изискване в чл. 280 ал.1 ГПК. Не се формулира правния въпрос ,а единствено оплакване за занижен размер на обезщетението. Не се съдържа и конкретен довод кое обстоятелство от указаните в ППВС №4/1968г ,или приложените без коментар от защитата три решения на ВКС (по чл. 290 ГПК) въззивният съд е следвало да прецени по друг начин. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване по въпрос справедливо ли е обезщетение, определено от съда в противоречие с иначе правилно изложени критерии за определянето му. Като правен въпрос, критерият за справедливост в чл. 52 ЗЗД и неговото прилагане при определяне на обезщетение за неимуществени вреди е намерил разрешение в ППВС № 4/1968г и множество в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011г ,по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о.реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о, Р .№ 388/2013г по гр.д №1013/2012г ІV г.о, реш. № 532/2010г по гр. д №1650/2009 г ІІІ г.о,реш. №458/2015г по гр.д №3484/2015 ІVг.о и реш. №9 /2012г по гр.д №733/2011г на ІІІ г.о и др.). Част от тази установена практика съставляват и приложените от защитата без коментар решения №175/2016г на ІVг.о, реш. №91/ 12.04. 2017г,ІV г.о и реш. №6/08.02.2017г ІV г.о на ВКС. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател ,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие Неимуществените вреди не са оценяеми в пари, но щом указанията в установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД са спазени от решаващия съд, удовлетворен е общественият критерии за справедливост. В конкретния случай въззивният съд е изтъкнал изчерпателно кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер съгласно практиката на ВКС, както жалбоподателят сам посочва. Съответна на установена съдебна практика и конкретните обстоятелства по делото преценка не липсва в обжалвания акт. Съответно са изложени съображения за намаляване на обезщетението поради това, че част от понесените неимуществени са резултат от наложените дисциплинарни наказания на ищеца и съпътстващите ги принудителни административни мерки, които не са резултатни от обвинението. Преценени са отрицателните последици за ищеца предвид ангажираните и обсъдени доказателства,в рамките на обичайното за подобни случаи(съгл. Р №388/2013г. по гр.д №1013/2012г.ІVг.о). Справедливостта изисква аналогичните случаи да бъдат парично обезщетявани равностойно, но различните по размер обезщетения присъждани по дела за обезщетение на неимуществени вреди в сходни случаи не са самодостатъчен довод за основание по чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД. Крайният изход на делото не обуславя присъждане на разноски и за тази инстанция. Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.