Определение № 50064 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 234/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. М. Б. И. чрез адвокат В. Е. обжалва решение № 1084 от 28.10.2021 г. по в.гр.д. № 1321/2021 г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение № 28 от 23.11.2020 г. по т.д. № 17/2020 г. на Окръжен съд Видин настоящият жалбоподател е осъден на основание чл. 288а, ал. 3 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 288, ал. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], сумата от 24 160,88 лв., представляваща възстановено от Гаранционния фонд обезщетение по щета № 120154/19.02.2015 г. за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2014 г. в Германия, ведно със законната лихва върху сумата за периода от предявяването на иска – 06.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че жалбоподателят има вина за причиненото ПТП. Поддържа, че по делото липсват доказателства за точния механизъм на настъпване на процесното ПТП. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.При твърдения за деликтна отговорност следва ли ищецът да докаже увреждащото деяние, противоправността му, вредите и причинно-следствената връзка между тях или презумцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е достатъчна? – противоречие с решение № 182 от 26.01.2021 г. по гр.д. № 573/2020 г. на ВКС, III гр.о. 2.Съставен акт за налагане на административно нарушение или друг вид административно наказание, като глоба/заплащане на обезпечение и др. срещу един водач в ПТП приравнен ли е на акт по чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от НПК? – противоречие с решение № 60136 от 24.11.2021 г. по т.д. № 1897/2020 г. на ВКС, II т.о. 3.Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП описан в протокол за ПТП както и доказателствената сила относно съдържащите се в протокола за ПТП факти относно механизма? – противоречие с решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр.д. № 50128/2016 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о. Не е постъпил отговор от ответната страна Гаранционен фонд, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/. М. Т. В., в качеството й на ЕТ „Албино МТ – М. В.“ – трето лице помагач по делото, не е заявила становище по подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да осъди М. Б. И. на основание чл.288а, ал.3 вр. чл.288а, ал.1, т.1 от вр. чл.288, ал.12, вр. чл.288, ал. 2 б.„а“ от КЗ отм. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 24 160,88 лв., представляваща възстановено от последния обезщетение по щета 120154/19.02.2015 г. за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2014 г. в Германия, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на иска 06.03.2020 г. до окончателното плащане, въззивният съд е приел, че е осъществено плащане от Гаранционен фонд на НББАЗ на сумата от 26 607,35 лв. НББАЗ е платил въз основа на искане на „БЕКС“, Германия (Бюро за уреждане на искове в Европа). Установено е, че искането за плащане е на основание претендирано и изплатено обезщетение на увредено лице за претърпяно пътно-транспортно произшествие на 16.06.2014 г. в Германия между ответника и трето за процеса лице, управляващо л.а. Рейндж Ровър, като „БЕКС“, Германия било сезирано от увреденото лице, представлявано от адвокат Тилен за уреждане на претенцията. Установено е, че съгласно писмо на „БЕКС“ до адв. Тилен от 18.09.2014 г. „БЕКС“ бил приел равен принос на двамата водачи на автомобили в процесното пътно-транспортно произшествие, както и че всеки от тях следва да участва във възмездяване на вредите, като стойността на обезщетението е 5080,50 евро, от които платени авансово 5 000 евро. Тази стойност на имуществените вреди била определена на основание разходите за поправка, както и разходите за адвокат и била изплатена на увреденото лице в общ размер от 6 550,98 евро. „БЕКС“ уведомил НББАЗ, че е платил сумите от 3252,87 евро по щетата и 914 евро съдебни разноски. Сумата от 3 252,87 евро била изплатена от „БЕКС“ на адвокати Тилен и били начислени лихви от 202,87 евро върху главница от 3050 евро. На 20.7.2016 г. била изплатена сумата от 914 евро, а на 21.07.2016 г. сумата от 1635 евро от „БЕКС“ на адвокати Билщайн, във връзка с претендираното обезщетение в размер на 5080,05 евро. Въззивният съд е анализирал писмо от 10.12.2014 г. на Бюро за уреждане на искове в Европа „БЕКС“ до НББАЗ, с което е заявено, че е изплатена щетата за процесното произшествие, в общ размер 5 651,49 евро, в.т. 5080,50 евро (50 % от разходи за техническа експертиза, 542,05 евро, 50 % допълнителни дребни разходи, 13 евро, 50 % от разходите за ремонт съгласно експертна оценка, 4 525 евро, както и разходи за адвокат 571,44 евро., платени на адв. Тилен). Поискани са от НББАЗ сумата от 5 651,49 евро за уреждане на щетата, както и направени от „БЕКС“ разходи за изготвяне на извлечение от следствена документация в размер на 51,55 евро и сумата от 847,72 евро, представляваща начислена такса с непосочено във фактурата основание, като общата стойност на фактурата 6 550,98 евро. С последващо писмо от „БЕКС“ до НББАЗ от 21.7.2016 г. е посочено, че са заплатени сумата от 3 252,87 евро (3050 евро изплатени на адвокати Тилен плюс лихви 202,87 евро) и съдебни разходи от 914 евро Прието е, че са доказани плащанията за разходите на адвокатите. Прието е, че е отправена регресна покана от Гаранционният фонд до ответника по иска М. Б. И., за заплащане на сумата от 26 670,85 лв. От приетата по делото СИЕ е установено, че с платежно нареждане от 05.03.2015 г. Гаранционният фонд е превел по сметка на НББАЗ сумата от 13 215,45 лв., с основание „Щета вас GF-14-609-D щ. 120154/2015, а с платежно нареждане от 19.09.2016 г. е превел на НББАЗ сумата от 13 454,90 лв., с основание „ваш GF 14-609-D щ. 120154/15 г.“. Прието е, че липсват данни в счетоводството на ищеца за така преведената от НББАЗ сума в общ размер 26 670,35 лв, да е била възстановена на ГФ от ответника до датата на изготвяне на експертизата. Въззивният съд въз основа на уведомление за ПТП от 18.06.2014 г. относно произшествие № VU/0681137/2014 и разпит на ответника по реда на чл. 176 от ГПК е приел за установено, че на 16.06.2014 г. около 16:18 ч, извън населено място, на пътна връзка Ф. А5 от К. към В 43, в посока към летището на пътен възел А:5917021, при движение на МПС в колона, е настъпило ПТП между две превозни средства, движещи се в една и съща посока в съседни пътни ленти, като участник 01, и в качеството на „нарушител“ е записан ответникът М. И., водач на седлови влекач DAF рег. [рег.номер на МПС] с полуремарке с рег. № OL 16 VV, собственост на ЕТ „Албино – М. В.“. Като участник 02 и също в качеството на „нарушител“ бил записан М. Зелви, водач на л.а. „Рейндж Ровър“ с рег. № GG PL 68 21. Въззивният съд е установил, че в този протокол е отразено, че двамата водачи отричат вината си и няма свидетели на произшествието, като са описани щети. Възприети са обясненията на ответника по иска по реда на чл. 176 от ГПК, който е заявил, че на 16.06.2014 г. е управлявал товарния автомобил в района на Ф., където при слизане от една магистрала и включване към друга се е изкачвал по еднолентова връзка, на която отдясно се включвала друга еднолентова връзка, идваща от друг път. На мястото, където двете ленти за включване в магистралата се сливали в една, товарният автомобил бил влязъл в съприкосновение с джип „Рейндж Ровър“, който се включвал във второстепенен път и според ответника било следвало да изчака товарния автомобил, който имал предимство. Джипът не бил изчакал, а тръгнал да изпревари товарния автомобил от дясната му страна, при което предната броня на влекача закачила задната броня на джипа, товарният автомобил бил спрял на място, а джипът около десетина метра по-напред. Щетата по джипа се изразявала в това, че бронята му се била откачила от едната страна и се била изместила с 30 см. На местопроизшествието пристигнала полиция, съставили акт на ответника, като не били направени снимки на щетите на място. Въззивният съд е възприел и заключението на вещото лице от авто-техническата експертиза, което е работило с оглед обясненията на ответника и е определило механизма на пътно-транспортно произшествие при извършване на маневра между две съседни пътни ленти. Относно размера на щетите е счел, че от заключението на авто-техническата експертиза може да се приеме, че описаните щети, за които е изплатено обезщетение, са настъпили от процесното пътно-транспортно произшестиве. Приел е, че Гаранционният фонд е краен платец и е имал задължение за автоматично реимбурсиране на сумата, без да прави преценка по същество на искането за обезщетение на пострадалото лице, по силата на чл. 10, ал.1 от Дриектива 2009/103/ЕО и параграф 53 от Преамбюла на същата директива, имплементирани във вътрешното законодателство в КЗ отм с разпоредбата на чл. 288, ал. 2 б. „а“, чл. 288а, ал. 1 т. 1 и § 5, т. 53 от ДР на КЗ отм. Освен това въззивният съд е съобразил чл. 3, т. 3 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата - бюрото, на територията, на което е настъпило произшествието е упълномощено да урежда всяка претенция, по взаимно съгласие, чрез извънсъдебно споразумение или по съдебен ред, като претенциите се обработват от компетентното бюро при условията на пълна автономия и му се признава изключителна компетентност по всички въпроси, отнасящи се до приложимото право на страната, в която е настъпило произшествието и уреждането на претенцията. Крайният платец - Гаранционен фонд, е бил длъжен да изплати посочените суми. Така съдът е приел, че платените от „БЕКС“ суми, комуто е възложено това от Бюро „Зелена карта“ Германия, са в размер на 8 332,92 евро, плюс разноски от 571,44 евро, общо 8 904,36 евро. Наред с разходите за определяне на обезщетението от 2601,17 евро и такса за обработване 847,72 евро, общо 12 353,26 евро с левова равностойност 24 160,88 лв. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличието на основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. Съгласно мотивите, посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, касаторът е поддържал наличие на основанието очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, което обаче според настоящия съдебен състав в случая липсва. Въззивният акт не страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извърши същинска проверка на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. В случая липсва приложение на материална норма в противния й смисъл или приложение на несъществуваща правна норма. Не са установими данни за допуснати съществени процесуални нарушения, а мотивите не могат да се приемат за вътрешнопротиворечиви или да се установи необоснованост на съдебното решение. По отношение на първия поставен от касатора правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че този въпрос не съответства на приетото от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че са установени всички елементи на деликтната отговорност, деянието, неговата противоправност и причинната връзка между деянието и увреждането, а не се основал единствено на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. С оглед изложените мотиви, въззивният съд е възприел за установена противоправността на деянието, предвид дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, както и отразеното в протокола наличие на пътно-транспортно произшествие. Преценил е противоправността на деянието с оглед правилата за движение по пътищата, пътната обстановка, така както е описана от ответника и обсъдена в заключението на авто-техническата експертиза. Поради това поставеният правен въпрос за основаване изводи на съда само на презумпцията, предвидена в чл. 45, ал.2 от ЗЗД, не е значим и не може да представлява общо основание за касационно обжалване. По отношение на втория правен въпрос, въззивният съд не е възприел издадения протокол за ПТП като акт за налагане на административно нарушение, а като уведомление за пътно-транспортно произшествие, на което съответстват обясненията на ответника – участник в ПТП и е приел, че са установени противоправността на деянието, както и настъпилото увреждане. Не са направени изводи за наличие на установено нарушение, задължителност на акт за установяване на административно нарушение или присъда. Поставеният втори въпрос не кореспондира с изводите на въззивния съд и не може да представлява правен въпрос, разрешен от въззивния съд. По отношение на третия правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд по формулирания в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК начин. На първо място, посоченият протокол е съставен в Германия, като в него са отразени основания за това § 7, ал. 5, § 1, ал. 2 и § 49 от ППДвП и § 24 от ЗДвП, 31.1 от Каталога за налагане на глоби, § 19 от Закон за административните нарушения, № от Единния федерален каталог. Въззивният съд е приел за доказан факта за извършено пътно-транспортно произшествие не само въз основа на посочения протокол за уведомление за извършено пътно-транспортно произшествие, при което липсва признаване на вина от двамата водачи-участници в това произшествие, а е свързал същия с обясненията на ответника по реда на чл. 176 от ГПК, съгласно които действително е имало пътно-транспортно произшествие, както и че е имало съприкосновение между товарния влекач, управляван от ответника и л.а.-джип „Рейндж ровър“, като щетата по джипа се изразявала в откачане на бронята от едната страна, както и отразеното, че според ответника по иска не били заснети на място щетите по автомобилите. Наред с тези обяснения на страната, въззивният съд е основал решението си на изслушаната съдебно авто-техническа експертиза, която е работила въз основа на посочените вече обяснения от ответника по реда на чл. 176 от ГПК и протокола за уведомление за пътно-транспортно произшествие, описан по-горе, като е установил механизма на произшествие, следвайки обясненията на ответника. Възприет е извод, че вина за настъпване на произшествието е на водача на товарния автомобил, който е извършил неправилна маневра, в нарушение правилата за движение по пътищата относно уредбата за пристрояване на автомобилите. Следователно, установяването на факта за пътно-транспортното произшествие, не произтича само от протокол за пътно-транспортно произшествие. Поради това и поставеният правен въпрос не е значим и не може да обуслови извод за общо основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България