Определение № 9410 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 7660 от 12.06.2026г., постановено по адм.д. № 1667/2026г. Административен съд - Варна, XXV -ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на „ТД АКТИВИ“ ЕООД, с ЕИК 206495081, срещу Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019-1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, в частта относно удостоверяването върху същия, че актът е влязъл в законна сила на 26.03.2026 г., както и исканията на „ТД АКТИВИ“ ЕООД, с ЕИК 206495081, за спиране изпълнението на Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019-1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, за спиране изпълнението на предприетите въз основа на АУЗ изпълнителни действия по изпълнително дело № 20257190402032 по описа на ЧСИ С. Я., per. № 719 и за спиране на изпълнителното производство, като е прекратил производството по адм. д. № 1667/2026г. на Административен съд - Варна. Срещу така постановеното определение, в частта относно оставяне без разглеждане на жалбата на „ТД АКТИВИ“ ЕООД, с ЕИК 206495081, срещу Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019- 1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси" при Община Девня, в частта относно удостоверяването върху същия, че актът е влязъл в законна сила на 26.03.2026 г., е подадена частна жалба от „ТД АКТИВИ" ЕООД, с ЕИК 206495081, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. С. Д., чрез пълномощника адв. И. Златев. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд - Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд - Варна и да върне делото на съда за решаване на спора по същество. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по частната жалба - началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, чрез процесуалния си представител адв. В. Маркова взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд - Варна е оставил без разглеждане жалбата на „ТД АКТИВИ“ ЕООД, с ЕИК 206495081, срещу Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019-1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, в частта относно удостоверяването върху същия, че актът е влязъл в законна сила на 26.03.2026 г., както и исканията на „ТД АКТИВИ“ ЕООД, с ЕИК 206495081, за спиране изпълнението на Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019-1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, за спиране изпълнението на предприетите въз основа на АУЗ изпълнителни действия по изпълнително дело № 20257190402032 по описа на ЧСИ С. Я., per. № 719 и за спиране на изпълнителното производство, като е прекратил производството по адм. д. № 1667/2026г. на Административен съд - Варна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 96 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)., като издаденият на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ АУЗ, с който се установяват задължения за В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.З АПК. Навеждат се доводи, че определението е постановено в противоречие с Конституцията на Република България, както и практиката на Върховния административен съд, че определението няма съществени мотиви и прочие. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд -Варна е бил сезиран с жалба от „ТД АКТИВИ“ ЕООД, с ЕИК 206495081, срещу Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019-1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, в частта относно удостоверяването върху същия, че актът е влязъл в законна сила на 26.03.2026 г. Това обстоятелство е потвърдено и с допълнителна молба /л.42 от първоинстанционното дело/ в изпълнение на разпореждане на съда № 7082 от 03.06.2026г. за оставяне на жалбата без разглеждане. По изложените по горе мотиви първоинстанцинният съд е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като въпросното отбелязване няма белези на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване. Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съгласно чл.145,ал.2, т.1 АПК, на оспорване подлежи първоначалният административен акт. Легалното определение на понятието индивидуален административен акт е дадено в чл.21,ал.1 АПК и според него индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая индивидуален административен акт съставлява Акт за установяване на задължения № АУЗ 35308000019-1/21.07.2025 г. на М. Г., Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Девня, с която на дружеството жалбоподател са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на Община Девня. Направеното отбелязване върху акта, че същият е влязъл в сила на 26.03.2026г. няма белезите на индивидуален административен акт, поради което същият не подлежи на самостоятелно оспорване. Дали актът местни данъци и такси подлежи на обжалване по реда на ДОПК, като в производството по оспорването му съдът следва да извърши проверка за допустимостта на жалбата, включително относно подаването й в срок. Посочено е още, че в случая съдът е сезиран с искане за прогласяване нищожността не на АУЗ, а на отбелязването върху АУЗ на дата, на която органът е приел, че актът е влязъл в сила. Прието е, че датата на влизане в сила на АУЗ е от значение единствено за допустимостта на жалба против акта при неговото обжалване, но не представлява част от акта, нито самостоятелен акт, които да подлежат на оспорване. Изложени са мотиви, че отбелязването на факта на влизане в сила на АУЗ е последващо издаването на АУЗ действие, което не се явява част от съдържанието на АУЗ, не е част от производството по издаване на акта и е ирелевантно (не рефлектира) за преценката за законосъобразността на АУЗ, поради което и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Допълнено е, че на оспорване пред съд - по аргумент от чл. 145, ал. 1, във вр. с чл. 21 АПК, подлежат административните актове, посочени в чл. 21 АПК, че АУЗ е административен акт, но отразяването върху АУЗ, че е влязъл в сила на определена дата не се създават права и задължения за субекта, адресат на акта, а задълженията се установяват със самия АУЗ, още повече, че законодателят му е придал предварителна изпълняемост (преди влизането му в сила). На основание изложеното е изграден извод, че не е възникнало и не съществува право на оспорване в случая на процесния по делото АУЗ само в частта относно удостоверяването върху същия, че е влязъл в сила на 26.03.2026 г., т.к. отразяването не се явява годен за оспорване акт. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице и правен интерес от оспорването на АУЗ само в частта относно удостоверената дата на влизане в сила на АУЗ. Изложени са аргументи, че правото на оспорване е за защита на субективните материални права, засегнати от административния акт и не възниква в полза на лице, което, макар да е административнопроцесуално правосубектно, не е засегнато от административния акт - в случая от АУЗ по отношение конкретно на отразената дата на влизането му в сила, т.к. липсва предмет на правния спор. Прието е, че наличието на годен за оспорване акт и на правен интерес на оспорващия от оспорването са положителни процесуални предпоставки за допустимостта на жалбата от категорията на абсолютните, за наличието на които съдът следва да следи служебно, а в случая те не са налице, поради което, по аргумент от чл. 159, т. 1 и 4 АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото. Определението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. е влязъл в сила и на коя дата, е обстоятелство, което подлежи на контрол в случай на подаване на жалба срещу самия акт, но то не може да бъда обект на самостоятелно оспорване, каквито доводи са развити в жалбата. При условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК настоящата съдебна инстания напълно споделя аргументите на първоинстанционния съд в тази насока и те не следва да бъдат преповтаряни. При условията на чл.159 АПК съдът е длъжен служебно да провери допустимостта на жалбата, в това число на първо място да провери дали оспореният акт подлежи на обжалване - чл.159, т.1 АПК, като оплакванията на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за липса на мотиви по съществото на спора. До такива мотиви би се стигнало при допустима жалба, каквато в случая явно че не е. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд - Варна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,