Определение № 646 от 27.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 133/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 25.06.2012г по гр.дело № 5499/2012г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1 2 и 3 КТ е отменено като незаконно уволнението на А. Х. И., извършено с отправяне на предизвестие №1 от 08.12.2010г, уважени са искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с установена практика на ВКС по въпроса за несъответствието между дадената правна квалификация при уволнението и фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, което несъответствие само по себе си не е достатъчно за отмяна на уволнението, както е прието в цитираните решения №99/2011 гр.д 380/2009 ІV г.о и мотивите на реш.№ 751/2010г д.№1195/2010 ІV г.о ,а същи и в отмененото първоинстанционно решение по настоящето дело. В други решения въпросът е третиран при непосочено, или погрешно посочено безвиновно основание по чл. 328 ал.1 т.2 КТ „закриване на част от предприятието „ и ”съкращаване на щата „ възприемани като самостоятелни и независими едно от друго(реш.№69/31.01.2001г ІІІ г.о, реш.№ 751/2010г д.№1195/2010 ІV г.о) Поради това, като противоречиво решаван се изтъква въпросът възможно ли е в случай, че работодателят е довел до знание на служителя точното основание на уволнението и когато преди да заведе делото служителят е бил наясно относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, уволнението да бъде отменено само поради неточно посочване на основанието в заповедта. В отговор ответницата по жалбата изтъква ,че при установените по делото и решаващо съобразени факти, поставеният въпрос е намерил разрешение в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК и въззивното решение е в съответствие с установената практика ,изяснила разликата между техническа и логическа грешка в оформянето на документа, с оглед различните последици, преценявани от съда при несъответствие между фактическо и правно основание на уволнението Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, а също и на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото за противоречива се сочи практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Поставеният въпрос е привързан към обстоятелства, които въззивният съд не е преценявал и не е следвало да преценява по настоящето дело, с оглед установената съдебна практика, включително цитираната. Не фактът на знание от страна на служителя за наличие на обстоятелство, на което трудовият договор е можело да бъде прекратен безвиновно, а фактът на довеждане до знанието на служителя на действителното, упражнено от работодателя прекратително основание, е от значение за законосъобразността на уволнението. Като подменя признаците на втория, релевантен факт, който при ясното съдържание на предизвестието явно не се е осъществил в случая, с признаците на първия факт ,т.е знаела ли е предизвестената поначало, че част от предприятието ще се закрива, касаторът задава неотносим към решаващо преценените обстоятелства въпрос. Основанието на уволнение по процесното предизвестие е при ясно и недвусмислено изтъкнато в него фактическо основание - съкращение на щата. Служителката е била предизвестена тъкмо за това, че нейната длъжност „анализатор управление на риска”се съкращава. Ето защо практиката, в която са дадени разрешения с оглед последиците от технически грешки в предизвестието, или при уволнението са били дадени квалификации, несъответни спрямо заявените в документа факти, касаят друг случай, различен от настоящия по делото. За пълнота следва да се изтъкне, че цитираната в съпоставка практика на ВКС по решения №99/2011 гр.д 380/2009 ІV г.о и реш № 751/2010г по гр.д.№1195/2010 ІV г.о не разкрива противоречиво разрешен правен въпрос, вкл. поставения от касатора. Липсва и обосновка в тази връзка. Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице. Касаторът дължи разноски ,в размер на 1100 лева по списък Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.