Определение № 50492 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2102/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. И. В., Й. Д. В. и Р. Й. В. срещу решение №489 от 18.04.2022г. по т.д.119/22г. на Варненски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба – „Юробанк България“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното, след провеждане производство по чл. 285,ал.1 ГПК, изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника им – адв. И. Н. са възпроизвели касационната си жалба, посочили са, че решението на „Варненски апелативен съд / а обжалваното е постановено от Варненски окръжен съд/ е „неправилно и незаконосъобразно“. В тази връзка и с оглед общи оплаквания за неправилност са твърдяли, че, според тях, били налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, като текста на нормата е възпроизведен изцяло. Възпроизведена е и дефиницията на „ общо основание“. Посочено е също така общо, че било налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, чрез възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а още е поддържано, че имало задължителна практика, която не била съобразена от въззивният съд – основание, според касаторите по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.Интерпретирани са части от ТР ОСГТК № 1 / 10 г. Възпроизведена в цялост и буквално е въззивната жалба на страната.В заключение е заявено, че решението следва да бъде отменено. Посочено е още, че с оглед така изложеното „ възниквали“ въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно –1/ „Индивидуално договорените нищожни и недействителни клаузи по договор за кредит, водят ли до обвързване на кредитополучател, чийто интереси и законни права накърняват и нарушават. „ 2 / „ Не представянето на общи условия на договор за кредит на потребител – кредитополучател, води ли до обвързването му с тях, а оттам и с произтичащите от там неблагоприятни последици“, 3 / „Какви са пределите на потребителска защита при установяване от страна на съда и прогласяване на нищожност на клаузи по договора и какви следва да са правните последствия от това, по отношение на крайния изход на делото“ и 4 / „При наличие на неравноправни, съответно нищожни клаузи, влияе ли по отношение на крайният изход на делото, това че искът,който се позовава на такива клаузи е частично предявен“. Направени са лаконични оплаквания, че мотивите на съда били „с неразбираемо и неопределено съдържание“ и противоречали на „добрите нрави в обществото“. Други доводи не са развити. Касаторите, чрез пълномощника си адв. И Н. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, формулираните от страната въпроси не са релевантни не само поради това, че не са свързани с решаващите изводи на състава, а са фокусирани върху оплакванията на страната при твърдения неустановени по спора, но и първият въпрос е неясен, като по него липсват и доводи свързани с допълнително уточняване на съдържанието му, вторият въпрос е изцяло несъобразен с установените факти по спора, както и с мотивите на състава, уточнил изрично приложимите правни норми, съобразно действието им по време и липсата на задължение за връчване на погасителен план и подписване на стандартен европейски формуляр.Третият и четвъртия въпрос не са разглеждани изобщо от съда, който е преценявал неравноправност на клаузите и в тази връзка не е разгледал цялостно пределите на потребителската защита / страната не е уточнила какво има предвид под тази формулировка/, а четвъртия въпрос е изцяло извън контекста на правния спор, поради това, че съдът не е разглеждал основателността на иска, с оглед това дали същият е частично предявен, нещо повече този факт изобщо не е отчитан като такъв рефлектиращ върху резултата по спора. Извън това, че липсва валидно въведено общо основание, страната не е разглеждала и допълнителния критерий, нито е въвела релевантни факти по отношение на него. Следва да се отбележи, че същата е смесвала различни основания тъй като т.2 на чл.280, ал.1 ГПК третира противоречие при разрешаване на релевантен правен въпрос, с решение на Конституционния съд или СЕС, каквито не са сочени, нито са въведени такива оплаквания. Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,както и интерпретацията на т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. следва да бъдат приложени към случая т.е. да бъдат изложени доводи, свързани със спора в контекста на тези разяснения, които страната е възпроизвела. Такива доводи липсват в изложението. Следва да се отбележи, че оплакванията за неправилност / при възпроизвеждане на касационната жалба/ са ирелевантни към тази фаза на касационното производство, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Изцяло без правно значение за изложението е и възпроизведената въззивна жалба, която третира съдебен акт, който не е предмет на касационното производство. Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Варненски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд ,състав на първо търговско отделение