Определение № 180 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 326/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 32/03.01.2012 год. на М. И. М. от [населено място], чрез адв.А. Т.- АК Б. срещу Решение Nо V-156 от 17.11.2011 година по гр.възз.д. Nо 1285/2011 година на ОС-Бургас по чл. 124 ал.1 ГПК. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 ГПК във вр. с чл. 294 ГПК, при повторно разглеждане на делото, е потвърдил решението на районния съд, в частта, с което е уважен заявения положителен установителен иск на основание чл. 124 ал.1 ГПК и е прието за установено по отношение на ответниците М. И. М., И. Ж. И. и М. Х. В., че ищците- Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж., като наследници на Д. Ж. са ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ ½ идеална част от дворно място от 1425 кв.м., образуващо парцел УПИ * в кв. 9 по плана на селото, заедно с построената с площ 71 кв.м. масивна жилищна сграда в западната част на мястото, подобрения и насаждения, с данъчна оценка от 2929.70 лв. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с довод, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса за критериите за преценка обема и вида владение върху един недвижим имот, който се владее от двама съсобственика като всеки владее отделна част от него в реални граници, без договор за разпределение на ползването, без да е налична съдебна практика по въпроса. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално-правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд - за валидността на владението върху реални части от поземлен имот, с оглед на забраната за придобиването им по давност – чл. 59 З./ отм. /, в смисъл, обратен на този по Решение Nо 348/2010 година по гр.д. Nо 185/2010 год. на ВКС-I. отд. и по процесуално-правния – за доказателствената стойност на констативения нотариален акт, произнесен с въззивното решение в смисъл, различен от този по Решение Nо 173/2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 год. на ВКС-IV отд. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира: Касационната жалба, макар и подадена в срока по чл. 283 ГПК, е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК. С разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е ограничена възможността за касационно обжалване на онези дела, по които заявените искове са с цена под 5000 лв., без значение вида и характера на иска. По делото на – л.20 производство районен съд е представено Писмо на [община], изх. Nо 11-00-359/18.07.2008 година за данъчна оценка на закупения от М. И. М. недвижим имот, включващ дворно място от 1425 кв.м и къща със застроена площ от 130 кв.м., от 2929.70 лв. При тази данъчна оценка цената на иска за собственост, съгласно правила на чл. 68 и 69 ГПК се определя именно от данъчната оценка т.е. се касае до иск с цена на защитимото право от 2929.70 лв. При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл. 124 ал.1 ГПК под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба, постъпила във ВКС на 03.01.2012 година, се явява процесуално недопустима. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия