Определение № 469 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2055/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Т. К. К., приподписана от процесуален пълномощник, срещу решение № 714 от 27.03.2019 г. по в.т.д. № 4587/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав. Решението се атакува в частта, с която е потвърдено решение № 2510/05.05.2017 г. по т.д.№ 5/2016 г. на ОС – Благоевград за уважаване на евентуалния иск на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД против МЕТАЛ-КИМС ООД и касатора с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договора по нот. акт № 166, том ІІ, рег.№ 3181, дело № 340/2014 г. на нотариус Р. Б., рег.№ 198 в НК, с който МЕТАЛ-КИМС ООД е учредило в полза на Т. К. К. договорна ипотека върху подробно описаните в решението недвижими имоти. В касационната жалба и изложението към нея се твърди, че въззивното решение следва да се отмени, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, освен това същото е очевидно неправилно и недопустимо – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Излага се и че са налице предпоставките за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.т.1–3 ГПК, поради следното: Ответникът МЕТАЛ-КИМС ООД в хода на процеса е обявен в неплатежоспособност и свръхзадълженост и е открито производство по несъстоятелност, данните за което са публично достъпни. Поради това производството по делото е следвало да бъде спряно, съгласно чл.637 ал.1 ТЗ. Като е предприел разглеждане на спора по същество, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по т.д.№ 1022/2017 г. на ІІ т.о. и решение по т.д.№ 199/2010 г. на ІІ т.о. Срещу касационната жалба в срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима. Всички оплаквания на касатора, вкл. тези за очевидна неправилност, касаят допустимостта на обжалваното съдебно решение. В този случай и без надлежно формулирани правни въпроси /каквито действително липсват в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/, съдът следва служебно да прецени наличието на основания за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не е вероятно недопустимо, поради това, че въззивният съд не е спрял производството по делото, на основание чл.637 ал.1 ТЗ. Според цитираната правна норма, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца – длъжник. Трайната съдебна практика по приложението на чл.637 ал.1 ТЗ е, че разпоредбата се отнася за имуществени дела относно вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.685 ал.1 ТЗ - притезателни права /вземания/, които са парични, респективно които могат да се трансформират в парични. Не се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по несъстоятелност вземания и при които претендираното право може да се упражни само съдебно. Такива са делата, образувани по конститутивни искове; дела, образувани по установителни искове по чл.124 ал.4 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност на договор; дела, образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за послужване вещ и пр. Доколкото предмет на настоящото исково производство е конститутивен иск по чл.135 ЗЗД, делото не подлежи на спиране въз основа на чл.637 ал.1 ТЗ /такова е и становището на състава на ВКС по аналогичен правен спор с правно основание чл.216 ДОПК, изразено по т.д.№ 1365/2017 г. на ІІ т.о./. Практиката, на която касаторът се позовава, за да обоснове недопустимост на обжалваното решение, е по искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД и не е приложима за разгледания от въззивния съд правен спор. Предвид липсата на формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, с които касационният съд да се счита надлежно сезиран, и при неустановяване на селективните предпоставки на чл.280 ал.2 ГПК, исканият достъп до касация следва да бъде отказан. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение