Определение № 4143 от 07.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4636/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Унитрейд Еко“ ООД срещу въззивно решение № 5064 /05.08.2025 г. по в.гр.д. № 6745 /2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваната част, с което срещу жалбоподателя са уважени искове с правно основание чл.200, ал.3 КТ за имуществени вреди – главница и лихви, представляващи разлики между трудово възнаграждение. и обезщетение за временна нетрудоспособност и пенсия.

Ответникът по касационната жалба Г. П. Т. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Третото лице – помагач на страната на ответника - жалбоподателя ЗАД „Алианц България“ е изразил становище (в писмен отговор) за наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивният съд е приел следното:

Ответникът в писмения си отговор оспорва исковете. Не е оспорил съществуването на трудово правоотношение за посочената от ищеца длъжност, настъпването на трудовата злополука на 25.01.2017 г., призната за такава (стр.4, ред 1-ви),, както и че трудовото правоотношение е прекратено на 13.10.2017год. …

При осъществяване на своите трудови функции на 25.01.2017 г., ищецът е претърпял трудова злополука. Тази злополука е била призната за трудова, като това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от Разпореждане № 20321/07.02.2017 г., издадено от компетентния орган ТП на НОИ София-град, на основание чл.55 ал. 1 КСО…

Съгласно влязлото в сила на 28.03.2019 г. Решение № 328653 /01.02.2018 г. по гражданско дело № 43939 /2017 г. по описа на СРС, 145 състав и Решение № 1275 /21.02.2019 г. по гражданско дело № 6683 /2018 г. по описа на СГС, IV - Д, въззивен състав, работодателят „Унитрейд Еко“ ООД е осъден да заплати на Г. П. Т. сумата от 28 328 лева за претърпените от последния неимуществени вреди, в резултат от настъпила на 25.01.2017 г. трудова злополука, след като е приспаднато заплатеното от застрахователя ЗАД „Алианц България“АД застрахователно обезщетение в размер на 21 672 лева по щета №0142/17/001/500011…

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО има двойствено значение- от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото.

Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото и не може да основе решението си на изключен ,съгласно чл.183, предложение второ от ГПК препис от документ. Но по делото, освен изключения препис на експертното решение от 2019год. на НЕЛК, с което е потвърдено експертно решение на ТЕЛК от 22.10.2018год., са налице и други писмени доказателства относно определения процент трайно намалена работоспособност на ищеца.

Такова доказателства безспорно се явява Разпореждане № [ЕГН] от 13.08.2019год. на ТП на НОИ София Област, което е официален документ ,неоспорен от страните и съгласно което личната пенсия за инвалидност ,поради трудова злополука на ищеца е определена за 50 на сто трайно намалена работоспособност от 01.10.2018год. със срок на инвалидност до 01.10.2021год. Произнасянето на експертния медицински орган е задължително за съобразяване от всички органи, институции, което в случая означава, че за периода от 02.10.2018год. до 01.10.2021год. съответното ТП на НОИ е съобразило процента трайно намалена работоспособност и то именно поради трудова злополука и е преизчислило отпусната му пенсия за инвалидност съобразно това.

Ето защо въззивната инстанция намира, че е установена трайна неработоспособност на ищеца и за периода 02.10.2018год. - 02.03.2020год. ,която намалява възможността на пострадалия да реализира доходи от своя труд.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател „Унитрейд Еко“ ООД поставя следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Налице ли е право на обезщетение по чл.200, ал. 3 КТ за периоди, за които трайна неработоспособност не е установена с решение на ТЕЛК? Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 365 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1063 /2012 r., IV г.о. и Решение № 42 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 267 /2011 г., IV г.о. (основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК).

Жалбоподателят поставя и следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК):

2. Допустимо ли е трайно загубена работоспособност, включително нейният процент, срок и др. да установява с други доказателства, освен с експертно решение на ТЕЛК? 3. Има ли разпореждането на НОИ материална доказателствена сила относно факта на трайно намалената работоспособност, нейния срок и причина? 4. Подлежи ли на уважаване иск по чл.200, ал.3 КТ за периоди, за които трайна неработоспособност не е установена с решение на ТЕЛК?.

Първият въпрос не е обуславящ, както и останалите три поради следното:

Както беше посочено, въззивният съд е приел, че ответникът не е оспорил настъпването на трудовата злополука на 25.01.2017 г. и признаването и за такава.

Тези изводи са в съответствие с установената съдебна практика, че безспорните между страните обстоятелства, които имат значение за спора, не е необходимо да се доказват от страната, която се позовава на тях.

Тези изводи са обосновани, видно от отговора на исковата молба (л.78 по делото на СРС). В отговора ответникът се позовава на извършено разследване за трудова злополука и издаването на разпореждане № 20321//07.02.2017 г. на органа по чл.60, ал.1 КСО. (л.80), което счета за официален удостоверителен документ за установените в него факти. Обсъжда определената с експертно решение на ТЕЛК от 05.10.2017 г. трайно намалена работоспособност 50% от трудова злополука и професионална болест, но счита, че следва да се съобрази, че с НЕЛК от 18.04.2019 г. нетрудоспособността на ищеца 50 % ищеца е причинена от общо заболяване, за което твърди, че не е следствие единствено на трудовата злополука (л.81), което обуславя намаляване на размера на обезщетението. Не оспорва твърдението на ищеца (л. 3 от исковата молба), че ответникът в качеството му на работодател е подал декларация за трудова злополука (на 02.02.2017 г.) и че с разпореждане № 20321//07.02.2017 г. на органа по чл.60, ал.1 КСО злополуката е призната за трудова. В първото съдебно заседание на 27.10.2021 г. процесуалният представител на ответника адв. Т. изрично заявява, че не оспорва, че злополуката е трудова (л.118, стр.2), поради което съдът е приел, че не е необходимо да изисква разследването на ТП на НОИ София за процесната злополука и го е оставил без уважение.

Въззивният съд е изложил и евентуални мотиви за това, че за релевантните за спора факти, които са безспорни между страните, по делото са събрани доказателства:

Страните са обвързани от влязло в сила решение ( Решение № 328653 /01.02.2018 г. по гражданско дело № 43939 /2017 г. по описа на СРС, 145 състав и Решение № 1275 /21.02.2019 г. по гражданско дело № 6683 /2018 г. по описа на СГС, IV - Д, въззивен състав), с което работодателят „Унитрейд Еко“ ООД е осъден да заплати на Г. П. Т. парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от настъпила на 25.01.2017 г. трудова злополука.

И този извод е обоснован, първоинстанционното и въззивното съдебно решение са представени по делото (л.46 – 55 и л.56 – 64).

Въззивният съд е приел и че по делото са събрани и писмени доказателства относно определения процент трайно намалена работоспособност на ищеца и като такова доказателство е определил Разпореждане № [ЕГН] от 13.08.2019 год. на ТП на НОИ София Област, което е официален документ, неоспорен от страните и с което е определена личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука на ищеца за 50 на сто трайно намалена работоспособност от 01.10.2018год. със срок на инвалидност до 01.10.2021год. Произнасянето на експертния медицински орган е задължително за съобразяване от всички органи, институции, което в случая означава, че за периода от 02.10.2018 год. до 01.10.2021 год. съответното ТП на НОИ е съобразило процента трайно намалена работоспособност и то именно поради трудова злополука и е преизчислило отпусната му пенсия за инвалидност съобразно това.

Освен, че са евентуални, тези изводи не противоречат на основните изводи на съда, нито на приетото в посочените две решения на ВКС, в които не е прието, че посочените доказателства имат различно или противоположно значение на това, което им е придал въззивният съд.

Жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, но настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за процесуално представителство от адвокат е основателно и доказано с представеното по делото пълномощно, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата 1 050 лева. Следва да му бъде присъдена равностойността в евро – 536.85 евро.

Воден от изложеното съдът