Определение № 458 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Х. от [населено място] ,чрез адв. К.Д. от АК -Варна срещу решение №746 от 09.06.2022г. по в. гр.дело № 382/2022г. на Варненски окръжен съд, с което при ново разглеждане на делото,след връщането му на въззивна инстанция съгласно решение №10 от 09.02.2022г по гр.д № 1921/2021г на ВКС и след назначаване,приемане и обсъждане на указаната в отменителното решение на ВКС нова комплесна техническа експертиза,чието заключение е възприето от въззивния съд,е отменено решение от 11.08.2020г по гр.д № 3615/2020г на Варненски районен съд .По същество е отхвърлен иск на касатора Д. Х. по чл.124,ал.1 от ГПК,че не дължи на „Електроразпределение – север “АД сумата 7830,53 лв., представляваща начислена от дружеството по корекционна процедура стойност на потребена в обект на абоната електроенергия за период от 21.04.2017г до 05.12.2019г.,за което е издадена фактура с дата 26.02.2020г по реда на действащите ПИКЕЕ. Въззивният съд е приел,че правоотношението с ищеца се регламентира от действащия ЗЕ и издадените от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ законова делегация ПИКЕЕ,обн ДВ бр.35/30.04.2019г; че ищецът е потребител на ел.енергия за битови нужди за недвижим имот в [населено място], кв.Аспарухово,присъединен към ел.мрежа като обект на потребление и електроснабден за периода на корекцията. Прието е за установено ,че за исковия период остойностената по оспорваната фактура ел.енергия е била действително доставена и потребена от абоната. Начислението,което ищецът оспорва,е фактурирано след извършена проверка по КП от 05.12.2019г,съставен от служители на ЕПР „Север“ ,при която са снети показания от СТИ в регистри 1.8.1,1.8.2 и 1.8.0(сумарен) в присъствие на един свидетел(съсед). Електромерът е подменен с нов и предаден на експертиза на БИМ,РО Русе, като в КП№231 от 11.022020г при софтуерен прочит е установена разлика между цялото преминало количество ел.енергия през СТИ (сумарен регистър 1.8.0) и регистрите предвидени за търговско измерване 1.8.1 и 1.8.2. Констатираната разлика е 41197 кВтч,при положение че СТИ е метрологично годно и измерва в класа си на точност.Електромерът с фабр. No 8261021не е бил монтиран нов в имота на ищеца ,поради което е била извършена метрологична проверка преди монтажа, за който е съставен КП от 20.04.2017г с отразени показания по тарифи Т1 и Т2.В протокола с дата 23.03.2017г за метрологична проверка преди монтажа на СТИ,след прочит на регистрите е констатирано,че сборът от показанията по двете параметризирани от производителя тарифи за търговско измерване Т1 и Т2 ,е равен на показанието по сумарен регистър(1.8.0) към този момент. Назначената съгласно указанията в отменителното решение комплексна съдебно-техническа експетиза с участие на софтуерен специалист е извършила прочит на паметта на екетромера, дала е отговор на множество въпроси и като заключение потвърждава констатациите по протоколите.Извършен е софтуерен прочит на паметта на СТИ с фабр.No 8261021 на тарифа,която не е визуализирана на дисплея.Вещите лица са установили,че неправомерно е включен тарифен регистър Т3 да натрупва потребената от обекта на абоната и преминала през електромера ел. енергия в часовете от 00:00 часа до06:00 часа сутрин и от 18:00 часа до 24:00 часа вечер за дните от понеделник до петък.Чрез осъщественото софтуерно вмешателство върху процесния електромер се постига неплащане на част от потребената от обекта на ищеца ел. енергия,натрупана в скрития (невизуализиран)регистър 1.8.3,който не е активиран за търговски отчет.Същата обаче се е отчитала и в сумарния регистър.Установена е цялата потребена енергия от абоната ,вкл. показанията записани в невизуализиран регистър,което количество не е било фактурирано през процесния период при редовния месечен отчет./чл. 55, ал.2 ПИКЕЕ/,в резултат на извършеното неправомерно въздействие.Тези въздействия ,разяснени като начин на манипулация от вещите лица, не могат да се осъществят случайно те са целенасочени човешки дейности, а не резултат на техническа грешка. По начина на свързване на електромера към инсталацията на обекта на ищеца е невъзможно да преминава ел енергия през електромера без тя да бъде реално потребена.За периода по фактурата е технически възможно количеството ел. енергия от 41197 кВтч да бъде доставено и потребено в този обект, преминало през електромера и математически точно оснойностено, съобразно утвърдените от КЕВР цени. Действията за активирането на допълнителната тарифа с установено насочване са осъществени след монтажа на електромера в имота на ищеца,тъй като при монтажа през 2017г записаното в сумарния регистър (1.8.0) е равно на сбора от параметризираните тарифи Т1 и Т2. ,т.е тогава записът в Т3 е бил нулев. При установените по делото факти въззивният съд е приел,че корекцията е извършена по действащите ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/ приложими като нормативен акт чиито изисквания са били изпълнени и редът за констатиране и протоколиране в чл.49 ПИКЕЕ е спазен. Налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, като корекцията е извършена законосъобразно за срока в чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ Така релевантите факти по основанието и размера на вземането са доказани от ответника,който носи и доказателствената тежест. По доводите на ищеца въззивният съд е изтъкнал,че в случая не е налице обратно действие на ПИКЕЕ в сила от 04.05.2019 год., а е налице уреждане по нов начин на заварени, съществуващи правоотношения,чийто фактически състав не е реализиран изцяло. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение съдпроизводствени правила,допуснати при обсъждането и анализа на приетата по делото комплексна СТЕ и че негови доводи не са обсъдени. Изтъква се нарушение на материалния закон,поради придаване на обратно действие на нормите на ПИКЕЕ от 2019г и без да съществува правомощие за ответника като електроразпределеително дружество да извършва корекции на сметки В изложение се навежда основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по четири формулирани въпроса, първите два от които са процесуалноправни - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви,обосноваващи преценката за годност на експертизата и нейната доказателствена стойност.Противоречието е с установена практика на ВКС по двата свързано поставени въпроса (реш. №210/2014г на4-го г.о, реш. № 36/2015 г. на 2-ро т.о, реш. №60/2013г на 4-го г.о ,реш. № 108/2011г на 4-то г.о на ВКС ) На следващо място се формулира въпрос, има ли подзаконов нормативен акт (ПИКЕЕ)обратно действие,след като законовата разпоредба въз основа на която е приет, не го предвижда. Изтъква се противоречие с реш.№142/2012г по т.д. №910/2010г на 1-во т.о на ВКС и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса допустимо ли е електро-разпределително дружество да остойности корекционни фактури съгласно ПИКЕЕ, по цена за „технологични разходи”,при липса на приета от КЕВР прогнозна пазарна цена.Изтъква се липса на съдебна практика по въпроса. Поддържа се,че преди решение № Ц-11/01.07.2018г на КЕВР не е имало определена прогнозна пазарна цена за остойностяване на корекции. Ответникът по жалбата „Електроразпределение – север “АД,чрез адв Н.Банков е депозирал отговор.Изтъква се липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че касаторът не е обосновал достъпа до касация по критериите разяснени в ТР№1/2009г ОСГТК на ВКС,тъй като въпросите не са обуславящи.По процесуалните въпроси не е налице противоречие с установената практика на ВКС Липсва обосновката на въпроса зададен по критерия на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Претендират се разноски. Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Повдигнатият обощен процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви не е разрешен в противоречие с установената, включително цитираната от касатора практика на ВКС в насоката,в която е кокретизиран въпросът за обсъждането и оценката на приета по делото експертиза. Съдът е възприел,че заключението по допуснатата експертиза,чието назначаване е било изрично указано в отменителното решение на ВКС,е компетентно и в достатъчна степен пълно и убедително по фактите,установени чрез специалните знания на вещите лица.Съгласно установената практика ,заключението е преценено и обсъдено от решаващия съд заедно с другите доказателства по делото,като са изложени съображения за неговата обоснованост,така е обективирана преценка по чл. 202 ГПК, която въззивният съд е извършил. Преценката е съобразно обосноваността на заключението и съответствието му с други установени доказателствени средства ,в тази насока е формираната константна практика на ВКС (решение № 118 от 15. 05. 2012 г по г.д. № 588 / 2011 г на Трето г.о; решение № 241 от 23. 10. 2013 година по г.д. № 3194 / 2013 г на Първо г.о; решение № 108 от 16. 05. 2011 г по г.д. № 1814 / 2009 г на Четвърто г.о; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по г.д. № 1271 от 2015 г на Трето г.о ,решение №60250/2021г по гр.д № 809/2021г на Трето г.о и др.)която установена съдебна практика е съобразена от въззивния съд. Затова въпросът не обосновава соченото специално основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Доводът на въззивния жалбоподател,че прилагането на ПИКЕЕ/обн ДВ бр.35/30.04.2019г/ за период на корекция, предхождащ приемането им от регулатора означава да се придаде на подзаконовия внормативен акт обратно действие,каквото законът не предвижда, е обсъден и отвхвърлен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС. По повдигнатите във втория раздел на изложението материалноправни въпроси в практиката на ВКС е формиран отговор,оспорван от касатора поради неточно разбиране за същинското обратно действие на правните норми.В Решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. и Решение №60269/ 27.05.2022 год. по гр.д №1054 /2021г ,двете на Трето г.о ВКС е разяснено ,че за определяне на приложимата правна уредба в случая законодателят е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, както следва от изричното правило на §2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. В установената практика на ВКС е разяснена и правната същност на коригирането на сметката на потребител в периода след влизане в сила на промените на чл.98а, ал.1 т.6 и чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, които разяснения запазват значението си и след приемането на сега действащите ПИКЕЕ /обн.ДВ от 30.04.2019г/.В случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период,констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите,като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол.Ето защо съгласно § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действащите понастоящем ПИКЕЕ/обн.ДВ от 30.04.2019г/, както е в настоящия случай правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови правила Дори да не съществуваше § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г.,това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще (ex nunc)- уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила,както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие (ex tunc) като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. Преизчисляването и корекцията ,извършена от ответника–оператор на съответната мрежа е съгласно претите от регулатора правила (ПИКЕЕ ,обн ДВ бр.35/30.04.2019г) по тях се е развила процесната корекционна процедура и прилагането им в нито една част не представлява обратно действие на материалноправна норма. Цитираната от защитата съдебна практика в подкрепа на поддържания довод е неотносима. Също така, съгласно установената практика на ВКС в Решение №77/30.05. 2022г. по гр.д № 2708/2021 година на ВКС ,Трето г.о,Решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20г.Трето г.о.на ВКС и Решение №60269/ 27.05.2022 год. по гр.д №1054 /2021г ,Трето г.о на ВКС и др., подзаконовата уредба в чл.55 и чл.56 ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/, е в рамките на законовата делегация ,не преурежда приключили правоотношения и не противоречи на общото правило,че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена(чл.183, чл. 200 ЗЗД ),която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. За подзаконовото възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи от абоната,не е от значение към кой момент регулаторът е утвърдил в интерес на потребителите конкретната по-ниска цена, която да покрива технологичните разходи на оператора, след като същата е определена обвързващо от КЕВР към момента, в който вземането се остойностява и реализира съгласно корекционната процедура по действащия ПИКЕЕ/обн ДВ бр.35/30.04.2019г/. Ето защо по отношение на последния от поставените въпроси не е изпълнен критерия по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Дължат се разноски на ответника по жалбата, те са установени в размер на 1728лв(с вкл ДДС),за което е приложен списък Касационният жалбоподател е възразил ,че тези разноски са прекомерни, след като надвишават минималния размер по Наредба №1/2004г на ВАдвС. Възражението е основателно.Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както е приел и въззивния съд,разгледал същото възражение. По спорните въпроси е налице формирана трайна практика на ВКС. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на по 1728 лева в производството пред касационната инстанция е прекомерно и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено до установения в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, поради което над размера на сумата от 865 лева (с вкл. ДДС) разноски в тежест на касатора не следва да се присъждат Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение