Определение № 534 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 485/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. И. със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. И. И. срещу определение №1016/26.04.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 549/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 15.10.2010 г. на Бургаския районен съд, постановено по ч.гр.дело №8245/2010 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК и за липсата на отразяване в менителничния документ за предявяването му на издателя на записа на заповед, от което е направен извод, че сумата не се дължи. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният касатор поддържа предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правния въпрос дали е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.9 ГПК когато записа на заповед е нищожен. Ответникът А. Н. Я., чрез адв. Х. С. в писмен отговор счита частната касационна жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна в заповедното производство. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС,ТК състав на първо отделение приема следното: С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл. 419 ГПК, е потвърдено разпореждане в обжалваната му част, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед и издаване на изпълнителен лист, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на Бургаския окръжен съд е изчерпан инстанционния контрол за обжалване. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав