Определение № 13 от 09.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4779/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 508852 от 01.11.2022г., подадена от П. А. П. против разпореждане № 778 от 26.10.2022г. по ч.гр.дело №446/2022г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната подадената от П. П. частна касационна жалба с вх.№ 7556 от 05.10.2022г. против определение № 347/26.09.2022г. по ч.гр.дело № 446/2022г. на Апелативен съд-Пловдив. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и иска отмяната му. Сочи, че съставът на АС-Пловдив незаконосъобразно и в нарушение на чл. 99 ГПК е върнал частната жалба, без преди това да информира страната за правата по чл. 94 ГПК. Според жалбоподателя съдът е следвало да отмени определението на ОС-Смолян и да даде възможност на страната да подаде молба за продължаване на срока по чл. 64 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното: Смолянският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от П. П., с която против „ДВС-Транс" ООД са предявени искове за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. С определение № 382 от 10.08.2022г. по гр. дело № 249/2022г., съдът е приел, с оглед заявеното в исковата молба, че спорът е трудов, поради което е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност в РС-Девин. Това определение е обжалвано с частна жалба от ищеца П. и с определение № 347/26.09.2022г., постановено по ч.гр.д. №446/2022г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на ОС-Смолян. Срещу въззивното определение П. П. е подал частна касационна жалба с вх. № 7556/05.10.2022г., която администриращият съд е констатирал, че не отговаря на изискванията за редовност. С разпореждане № 735 от 07.10.2022г. съдът е оставил жалбата без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя-за приподписване на частната касационна жалба от адвокат с редовно пълномощно за представителство пред ВКС или да се представят доказателства за притежавана юридическа правоспособност на жалбоподателя; за прилагане на подробно и мотивирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ГПК. Съдът е предупредил жалбоподателя, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок, жалбата ще бъде върната. Съобщението за разпореждането на съда е връчено лично на П. на 14.10.2022г., като на 18.10.2022г. той е подал молба, с която без да изпълни дадените указания е оспорил констатацията на съда за нередовност на частна касационна жалба. С атакуваното разпореждане съставът на АС-Пловдив, след като е установил, че указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба не са изпълнени в предоставения срок, нито до датата на постановяване на определението, е върнал същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че разпореждането на АС-Пловдив е правилно и следва да бъде потвърдено. В случай на констатирана нередовност на частна жалба, съдът, пред който тя е постъпила, е длъжен да укаже на жалбоподателя да отстрани в законовия срок нередовностите й, а ако указанията му не бъдат изпълнени- да върне частната жалба. По този начин е процедирал Пловдивският апелативен съд-установена нередовност на частната касационна жалба, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т.1 ГПК; дадени от администриращия съд ясни и точни указания; изрично предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнението им. Съобщението на разпореждането за оставяне без движение е редовно връчено на жалбоподателя, а изпълнение на указанията не е настъпило. Неотстраняването в срок на допуснатите нередовности е наложило приложението на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Жалбоподателят не е поискал удължаване на дадения срок по смисъла на чл. 63 ГПК, а по аргумент от чл. 63, ал. 1 от ГПК, определеният от съда срок не може да бъде продължаван служебно. Жалбоподателят не е направил искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 ГПК (въпреки, че във всички съобщения, които са му връчени редовно и лично по делото, се съдържат указания за тази процесуална възможност); не е изложил твърдения и не е представил доказателства за притежавана от него юридическа правоспособност. Предвид това законосъобразен е изводът на администриращия частната касационна жалба съд за нейната нередовност и връщането й по реда на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, приложим съобразно препращането на чл. 278, ал. 4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение