Определение № 354 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8933/24.06.2022 г. от „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД срещу определение № 1355 от 07.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 818/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 444 от 11.04.2022 г. по гр. д. № 1729/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 9886,39 лв., с която ответницата О. Д. Г. неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца с част от направените в периода 01.01.2017 г. – 20.12.2021 г. разходи за поддържане и подобряване на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“, която част е съответна на притежавания от ответницата обект в този комплекс. Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно в какво се изразяват дейностите по поддръжка и тези по подобрения в комплекса и е дал указания на ищеца да изброи какви именно са тези конкретни дейности, кога са извършени поотделно, какви конкретни разходи са направени за всяка дейност поотделно пред отделните календарни години и дали тези дейности са извършвани със съгласието на ответницата. Ищецът не е изпълнил тези указания в срока, който е бил и удължен по негова молба с две седмици до 04.02.2022 г. Подадената след изтичане на срока молба от 07.02.2022 г. не може да бъде считана за изпълнение на указанията, доколкото същата не съдържа точни и ясно формулирани твърдения за фактите, за което страната е получила указания. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи че определението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“. Сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Жалбоподателят отъждествява неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване на определението по повдигнатия от жалбоподателя въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика. При постановяване на определението въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички доводи и възражения на жалбоподателя. В случая от данните по делото се установява, че молбата от 07.02.2022 г. е подадена по електронната поща на съда на 04.02.2022 г. и следователно е депозирана в указания срок. С молбата са изпълнени дадените от първоинстанционния съд с разпореждане № 2360 от 24.12.2021 г. указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Предвид изложеното, определението с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение и делото следва да се върне на Районен съд - Несебър за осъществяване на преценка на редовността и допустимостта на предявения иск, предвид направеното с молбата от 07.02.2022 г. уточнение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение