Определение № 50179 от 20.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2706/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка„ АД против решение № 278/11.05.2021г. по т.д.№ 2481/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1187/11.06.2018 г. по т.д.№ 2261/2017г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявения от касатора, против Агенция „ Пътна инфраструктура“, по реда на чл.510 ГПК, в качеството му на процесуален субституент на конституирания в процеса съищец „Ем - строй„ООД / в несъстоятелност /, иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, за осъждане Агенция „Пътна инфраструктура„ да заплати на „Ем – строй „ ООД / н./ сума в размер на 96 167,25 евро, частично от 400 000 евро, която сума представлява вземане на „Ем-строй„ ООД / н. / от Агенция „Пътна инфраструктура„, съобразно дяловото участие на дружеството в регистрираното по ЗЗД дружество „Ем Строй Г. Инженеринг“. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - несъобразени указания, дадени от касационната инстанция при отмяна на предходно постановеното въззивно решение по спора и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Според касатора тези указания изключват нова преценка за допустимост на предявения иск, като въззивният съд е следвало да се произнесе по съществото на спора. Неправилност се поддържа и поради съобразяване на съда с издаденото от ЧСИ постановление за възлагане на кредитора - взискател „ОББ„ АД за събиране вземането на длъжника му „Ем – строй“ ООД от Агенция „Пътна инфраструктура„, но не и с последващо издаденото - на 25.09.2018 г. – постановление на ЧСИ, за възлагане на кредитора „ ОББ „ АД същото вземане вместо плащане, с което същият е станал титуляр на вземането преди откриване производството по несъстоятелност на „Ем – строй“ ООД. Поради това неправилно, според касатора, съдът е съобразявал факта на непредявено от ищеца вземане – предмет на иска по чл. 134 ЗЗД - в производството по несъстоятелността на длъжника си „Ем - строй„ООД, респ. приел за изгубено правото на процесния иск, доколкото същият съдейства индивидуалното принудително изпълнение на ищеца, а такова е възможно само в универсалното производство по несъстоятелност на длъжника му, в което пък същото вземане не е предявено. Касаторът претендира връщане на делото за ново произнасяне от въззивна инстанция, като в евентуалност - ако не би било постановено връщане, процесуално изключено от чл. 295 ал.1 пр. второ ГПК, навежда доводи по съществото на спора. Ответната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с подробни съображения по правилността на въззивния акт. Останалите ответни страни – съищеца „Ем-строй„ООД /н./ и третите лица – помагачи на ответника - “Г. инженеринг„ ООД и „ Фармвил „ ЕАД – не са депозирали отговори на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи за неправилност и обхвата на въведените основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: „Обединена българска банка„ АД е кредитор на „Ем-Строй„ ООД по сключени два договора за банков кредит, за вземания по които се е снабдил с изпълнителен титул срещу длъжника си. Предявява, в качеството на процесуален субституент на длъжника си, по реда на чл.510 ГПК, сурогаторен иск за осъждане на Агенция „ Пътна инфраструктура“, като длъжник на „Ем-Строй„ООД, да заплати на дружеството, конституирано като съищец, сума в размер на 188 086,81 лева. Сумата представлява част от припадащата се на „Ем-Строй „ ООД, съобразно дела му като съдружник в дружеството регистрирано по ЗЗД / 50 % /, сума в общ размер от 400 000 евро - подлежаща на възстановяване гаранция за добро изпълнение по договорно споразумение от 30.08.2013 г., сключено с дружеството, регистрирано по ЗЗД - „Ем – Строй Г. Инженеринг„, за изпълнение на СМР - Транзитни пътища V, Лот 22 А. Твърди се, че основанието за задържане на гаранцията е отпаднало. Ищецът се позовава на наложен запор върху вземането на „Ем-Строй„ ООД от Агенция „Пътна инфраструктура„ / АПИ /, като запорното съобщение е връчено на АПИ на 29.03.2016 г.. Твърди се, че Агенцията е отказала плащането, отричайки свои задължения към „Ем – Строй„ ООД. С Постановление на ЧСИ Г. Ц. от 09.05.2017 г. по изп.дело № 1883/2012 г., твърдяното вземане на „Ем - Строй„ ООД от АПИ е възложено на „ОББ“АД за събиране. Предвид оспорването на АПИ и бездействието на длъжника „Ем - Строй„ ООД – негов кредитор, кредиторът „ОББ „ АД предявява иска по чл.134 ЗЗД, като предпоставка за реализиране на индивидуално принудително изпълнение срещу АПИ, срещу която длъжникът му не разполага с изпълнителен титул. В съответствие с правното основание на иска чл.134 ЗЗД вр. с чл.79 ал. 1 ЗЗД е формулиран петитум за осъждане АПИ да плати на „Ем-Строй“ ООД сумата от 188 086, 81 лева. Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура„ оспорва съществуването на свое задължение към „Ем - Строй„ ООД. Позовава се на обстоятелството, че дружеството не е осъществявало изпълнение по възложената му обществена поръчка. Позовава се на разпоредби от договора за учредяването на ДЗЗД „ Ем – Строй Г. Инженеринг „ / за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки по ЗОП и за изпълнение на спечелените обществени поръчки, чрез обединяване усилията на всеки от съдружниците – партньори / и конкретно на т.5.3 подточка 1, според която всеки от съдружниците е длъжен да осигури за собствена сметка необходимите екипи, материали, механизация, оборудване и оборотни финансови средства, за обезпечаване непрекъсваемо изпълнение на работите, в съответствие с графика за тяхното изпълнение и технологично – строителната програма за всяка конкретна поръчка. АПИ отрича ответникът да е взел участие в изпълнението на възложените СМР, както и да е фактурирал каквито и да било разходи във връзка със същото. Напротив, изпълнение се твърди осъществено от други дружества, в качество на подизпълнители, наред с изпълнението от съдружника „Г. Инженеринг„ ООД, ангажирани по силата на под-клауза 5.1 от ФИДИК, точно предвид спиране изпълнението на СМР по вина на „Ем – Строй„ ООД. Едно от тях – „Фармвил„ ЕАД, както и съдружника „Г. Инженеринг„ ООД са конституирани като трети лица – помагачи на ответника АПИ. Същият се позовава на писмо от 22.12.2016 г., с което от ДЗЗД „ Ем Строй Г. Инженеринг„ му е наредено да заплати сумите от гаранции за добро изпълнение, както и дължимо възнаграждение за изпълнени СМР в полза на назначените подизпълнители. Нареждането се основава на взето решение от Общото събрание на съдружниците на ДЗЗД „Ем Строй Г. Инженеринг„. С тези доводи ответникът АПИ оспорва наличието на дълг към „Ем - Строй „ ООД. Възраженията на ответника са оспорени от ищеца, позоваващ се на обстоятелството, че страни по сключения договор по реда на ЗОП са АПИ и ДЗЗД „ Ем – Строй Г. Инженеринг„, а не подизпълнителите, а плащане по делегация, в полза на същите, не може да бъде противопоставено, на основание чл. 451 ал. 1 ГПК, като наредено и извършено след уведомяването на АПИ за наложения запор върху вземането. Акцентира се и на обстоятелството, че наредените за заплащане суми, предмет на настоящия иск, са от предоставени от учредителите на ДЗЗД гаранции. Излагат се и съображения относно валидността на взетото от ОС на ДЗЗД решение за плащане в полза на подизпълнителите, както и че, дори да се приеме за валидно не би могло да промени активната материалноправна легитимация на Дружеството по ЗЗД, като титуляр на вземането. Подробните съображения за това, респ. становищата на останалите конституирани страни във връзка със същото, са извън обхвата на касационните доводи. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца, с доводи спрямо решаващите изводи на съда, че нареденото от единия съдружник в ДЗЗД плащане в полза на подизпълнителите, изпълнено от АПИ, няма погасителен ефект по отношение вземането на „Ем Строй„ ООД, както и по съображения за приложими спрямо съдружниците в ДЗЗД принципи на активната / кредиторова / солидарност. В съдебно заседание от 15.03.2019г. „ОББ„ АД представя Постановление на ЧСИ от 25.09.2018 г. / издадено след приключване устните състезания в първа инстанция /, с което процесното вземане е възложено на ищеца вместо плащане, респ. същият се легитимира като негов титуляр. Ищецът моли последното да бъде съобразено като новонастъпил факт, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. С постановеното първо въззивно решение е променен правния резултат, респ. иска е уважен. С решение № 118/21.10.2020 г. по т.д.№ 2027/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново произнасяне от въззивния съд, с указание да бъдат изложени съображения по възражението на ответниците за извършено надлежно изпълнение по делегация, при условията на активна солидарност между съдружниците в ДЗЗД, съгласно уговореното в т.4.1 и т.5 от договора за създаване на дружеството от 21.09.2012 г.. При новото разглеждане на делото във въззивна инстанция съдът, изхождайки от задължението служебно да следи за допустимост на постановеното първоинстанционно решение, вкл. въз основа на нововъзникнали факти, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК, е съобразил следните обстоятелства: 1/ спрямо длъжника - съищец „ Ем-Строй „ ООД е открито производство по несъстоятелност, с решение на ОС – Благоевград от 01.03.2019 г., а с решение от 01.08.2019 г. същият е обявен в несъстоятелност; 2/ с постановлението за възлагане вместо плащане от 25.09.2018 г. титуляр на същото, доколкото би съществувало, е ищецът „ОББ„ АД; 3/ „ОББ“АД не е предявило вземането си в производството по несъстоятелност. Изхождайки от основанието на предявения иск – чл.134 ЗЗД вр. с чл.510 ГПК и легитимацията на „ОББ „ АД за предявяване на същия - като кредитор на „Ем Строй„ ООД, за удовлетворяване на който в образуваното производство по индивидуално принудително изпълнение срещу „Ем Строй„ ООД вземането, за което кредиторът разполага с изпълнителен титул, е възложено за събиране - въззивният съд е приел, че с откриване производството по несъстоятелност ищецът е загубил правото си на иск по чл. 134 ЗЗД. Обосновал е това с чл. 638 ал. 1 ТЗ, според който, с откриване производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Вземането на „Ем - Строй“ ООД от АПИ, ако би съществувало, безспорно би било част от масата на несъстоятелността. Събирането на вземания, предприето по индивидуални принудителни изпълнения срещу имущество от масата на несъстоятелността, започнали преди откриване производството по несъстоятелност, продължава в производството по несъстоятелност, в качеството му на универсално принудително изпълнение, като е в компетенциите на синдика и само по изключение съдът по несъстоятелността може да разреши продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, в полза на обезпечен чрез залог или ипотека кредитор, при опасност от увреждане на интересите му. Съдът е съобразил, че предвид това, последиците от уважаването на иска по чл. 134 ЗЗД не биха могли да послужат за удовлетворяване на взискателя „ОББ„ АД, тъй като индивидуалното принудително изпълнение в полза на същия не би могло да продължи. От вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност синдикът на „Ем Строй „ ООД е легитимиран да предявява искове за попълване масата на несъстоятелността, както и да получава плащания от длъжници на несъстоятелния търговец. Ако се приеме настоящият иск за допустим, според въззивния съд производството по чл. 510 ГПК ще доведе до колизия с императивното задължение на всички, задължени спрямо несъстоятелния търговец трети лица да извършват плащания на синдика, след вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът се е позовал на решение № 146/07.11.2013 г. по т.д.№ 1041/2012 г. на І т.о. ВКС, макар постановено в различна от настоящата хипотеза / иск по чл.517 ал.1 ГПК /, но в което аналогично е прието, че щом искът обслужва провеждането на индивидуално принудително изпълнение, в полза на кредитор на длъжник, спрямо който е открито производство по несъстоятелност, то той е недопустим, предвид удовлетворяването на кредиторите с предявени и приети в производството по несъстоятелност вземания / последното обуславящо прекратяване на изпълнителното производство, съгласно чл. 638 ал.4 ТЗ / единствено в рамките на универсалното принудително изпълнение - производството по несъстоятелност. Съдът е изложил съображения, основани според него на аналогия на закона, защо разрешението следва да е аналогично и в хипотеза, в която вземането не е било предявено и прието в производството по несъстоятелност. И в този случай съдът счита, че производството по индивидуално принудително изпълнение с взискател „ОББ„ АД не би могло да бъде възобновено, а единствено прекратено. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1 / Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения в тяхната съвкупност и взаимовръзка в мотивите на крайния съдебен акт ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по гр.д.№ 5715/2013 г., гр.д. № 257/2009 г. и гр.д.№ 4216/2008 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Задължителни ли са указанията на касационната инстанция по чл. 294 ГПК за съда, на който е върнато делото за повторно разглеждане и следва ли същият да се съобрази с тях ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в идентична хипотеза, с решения по гр.д.№ 1770/2015 г. на І г.о., т.д.№ 2703/2017 г. на І т.о., гр.д.№ 3196/2016 г. на ІV г.о., гр.д.№ 192/2016 г. на ІІ г.о. и т.д.№ 1887/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Налице ли е идентичност в правните последици между възлагането на вземане за събиране и възлагането на вземане вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК ?; 4/ Налице ли е недопустимост за провеждане на исково производство за събиране на вземане, възложено по чл.510 ГПК, в случай, че първоначалният му титуляр бъде обявен в несъстоятелност, но преди обявяването му в несъстоятелност вземането вече е било възложено вместо плащане на неговия процесуален субституент – ищеца ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с решения по т.д.№ 3057/2013 г., т.д.№ 2180/2016 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 3057/2013 г. на ВКС, в евентуалност се сочи хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът поддържа и очевидна неправилност по съображения, въведени в предмета на формулираните въпроси – произнасяне противно на дадените от предходния касационен състав указания и несъобразяване на издаденото преди откриване производството по несъстоятелност на длъжника, постановление за възлагане на кредитора – ищец вземането на същия от ответника Агенция „ Пътна инфраструктура „ вместо плащане. Вторият въпрос кореспондира с касационния довод, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по съществото на спора и в съответствие с указанията на касационната инстанция, като извън компетентността му е била преценката за недопустимост на предявения иск. Въпросите предпоставят отговор по приложението на чл. 294 ал. 1 ГПК, но не съобразяват всички релевантни за произнасянето на въззивния съд факти и конкретно – че същият се е позовал на такива, настъпили в хода на първото въззивно производство, но несъобразени както в същото, така и при произнасянето на Върховен касационен съд по т.д.№ 2027/2019 г., като указанията на последния са единствено досежно произнасянето по съществото на спора. Преценката за допустимост на иска, обаче, предхожда преценката за неговата основателност, а въззивният съд не е бил ограничен в произнасянето си до основателността му, доколкото преценка за допустимост, въз основа на съобразените от него, по реда на чл. 235 ал. 3 ГПК факти, решението на предходната касационна инстанция не съдържа. Чл. 294 ал. 1 ГПК, съобразно съдържанието на дадените от касационната инстанция указания, не намира приложение при произнасянето на въззивния съд по допустимостта на иска, поради което въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първи, трети и четвърти въпроси се отнасят до несъобразеното, с конкретен решаващ извод за недопустимостта на конкретния иск / макар упоменато като новонастъпил факт / постановление на ЧСИ за възлагане в полза на ищеца „ОББ „ АД, вземането на „Ем Строй“ ООД от АПИ вместо плащане. Касаторът изхожда от обстоятелството, че за разлика от възлагането на вземането за събиране, на което и на качеството си на кредитор на „ Ем Строй „ ООД и взискател по висящо изпълнително производство срещу същото дружество, „ОББ„АД основава процесуалната си легитимация на субституент, възлагането вместо плащане го прави титуляр на това вземане, поради което откритото производство по несъстоятелност на предходния му титуляр – длъжник на взискателя е без каквото и да е правно значение. Въззивният съд действително не е изложил съображения за значението на постановлението за възлагане вместо плащане, изхождайки от основанието на иска, с който е бил сезиран - чл. 134 ЗЗД, по който ищецът е процесуален субституент спрямо твърдян от него действителен титуляр на вземането и чийто петитум е да бъде осъдена АПИ да плати на последния - „ Ем - Строй „ ООД. Обстоятелството, на което се позовава страната, е несъвместимо с процесуалната й легитимация по спора и петитума на предявения иск. Оттук следва, че така формулираните въпроси не удовлетворяват изискването за правни – отговор на същите да е от естество да промени правния резултат. Не е налице и очевидна неправилност, поддържана на основанията - предмет на формулираните въпроси и по съображенията, в коментара на същите. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение