Определение № 123 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 892/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на М. Д. М. и А. Д. М., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 108 от 16.12.2020 г. по в.гр.д. № 405/2020 г. на Апелативен съд – Бургас. С него, след частична отмяна на решение № 122 от 12.06.2020 г. по т.д. № 661/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са били уважени исковете на касаторите срещу „ЗД Евроинс“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение по 5 000 лв. на всеки от тях, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра им Р. Д. Ч., настъпила на 03.09.2015 г. в резултат на ПТП, ведно с присъдени по делото лихви и разноски, е постановено ново решение по същество за отхвърляне на исковете; както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете вече са били отхвърлени за разликата над по 5 000 лв. до посочените в касационната жалба суми от по 26 000 лв. Отхвърлителното въззивно решение за разликата над 26 000 лв. за всеки един от ищците, до обжалваната част от по 60 000 лв., е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се иска отмяна на въззивното решение в атакуваните части и уважаване на предявените искове в посочените размери, ведно с лихви и разноски. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли братята към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице доказана особена близост между ищците и починалата; 3. При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай и 4. Допустимо ли е да не се определи като трайна и дълбоко емоционална връзката между братя и сестри, при положение, че сестрата е полагала изключителни грижи поради липса на родителите. Допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди по първите два въпроса, обоснована с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение по гр.д. № 4744/2008 г., II г.о., решение по гр.д. № 5563/2013 г., IV г.о. и Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. По останалите въпроси се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдения, че по тях липсва изрична нормативна уредба, а изясняването им би допринесло за развитието на правото и за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика относно присъждането на обезщетения за неимуществени вреди и кредитирането на свидетелските показания в гражданския процес. Ответното застрахователно дружество Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, твърди липса на поддържаните предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Бургас е съобразил задължителното за съдилищата разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. / деца, родители, съпруг/ и в ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът е съобразил, че в мотивите към посочения акт на нормативно тълкуване е акцентирано върху изключителния характер на възможността обезщетения да получат и други лица, извън посочените в двете постановления, при доказана особено близка връзка с починалия. Позовал се е и на практика на ВКС, постановена след приемане на ТР № 1/2016 г., относима към предпоставките за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при установени конкретни обстоятелства, сочещи на: взаимна обич, морална подкрепа, духовна е емоционална близост между братя и сестри, надхвърлящи традиционните в българския бит отношения. Апелативният съд е обсъдил събраните по делото, релевантни за спора писмени и гласни доказателства, въз основа на които е приел, че: към момента на произшествието, при което е загинала 81-годишната Р., ищецът М. е бил на 71 години, а ищецът А. - на 75 г.; свидетелите Д. А. и Д. Д. са установили, че между ищците и тяхната сестра са съществували близки отношения – като деца са израсли заедно, Р. е полагала грижи за братята си, докато родителите им са били на работа; след създаването на отделни свои семейства са живели в едно село, като са поддържали добри отношения, между тях е съществувало уважение и взаимна подкрепа, която се е засилила след като съпругите на ищците са починали; сестрата е помагала в домакинствата на двамата си братя, носила им е сготвена от нея храна, а те са търсили нейните съвети; след внезапната смърт на Р., ищците били опечалени и притеснени и дори понастоящем тя много им липсва. При тези данни, въззивният съд е приел, че между починалата и нейните братя е била изградена емоционална връзка, съответстваща на типичната за нашето общество връзка между роднини от тази степен на родство, но не изключителна, а преживените от ищците болки и страдания, в резултат на неочакваната смърт на сестра им, са в рамките на нормално присъщите. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, след като обсъди и прецени установените от свидетелите обстоятелства, релевантни за конкретния материалноправен спор, както и доводите на страните, удовлетворява основната селективна предпоставка. Видно от мотивите към атакуваното решение е, че това задължение в случая е изпълнено в изискуемата от процесуалния закон степен, и не се установява поддържаното от касаторите отклонение от практиката на ВКС, вкл. и от тълкувателната такава. Вторият формулиран въпрос е обоснован с твърдения на касационните жалбоподатели за доказана особена близост тях и починалата им сестра, които не са възприети от решаващия съдебен състав. Поради това, въпросът не може да се приеме за правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /съгласно разясненията в мотивите към т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, а за изцяло относим към поддържаните в жалбата касационни оплаквания. Дори въпросът да се конкретизира и уточни, той не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е основал изводите си именно на принципните постановки в ТР, при отчитане и на актуалната практика по чл.290 ГПК. Останалите два въпроса са фактически, доколкото отговорът им е предпоставен от конкретните доказателства, относими към това: каква е била връзката между починалата и претендиращите обезщетението нейни братя; дали тази връзка надхвърля обичайните отношения на близост, нормално присъщи за връзката между сестра и братя и доколко е доказано в процеса настъпването на изключително интензивни и продължителни болки и страдания. С оглед изложеното, не се установяват поддържаните предпоставки за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение