Определение № 242 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Ж. П. ,ЕГН: [ЕГН] от [населено място] чрез адв. Г. И. срещу решение № 140/18.06.2012 год. по гр.д. № 170/2012 год. на Видинския окръжен съд в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. №170/2011 год. на Видинския районен съд е постановено ново решение, с което предявеният срещу касатора иск за издръжка е уважен в размер на 50 лв., както и в частта за разноските. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, противоречие с практиката на ВКС и необоснованост.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по касационната жалба Ж. Ж. П. ,ЕГН: [ЕГН] от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. К. не е формулирал материалноправен въпрос: В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК касаторът прави оплакване за допуснато нарушение на материалния закон като развива доводи в тази насока. Твърди, че съдът е присъдил издръжка на пълнолетния ищец – негов син в нарушение на чл. 144 СК, доколкото такава се дължи само ако може да бъде давана без особени затруднения, което в случая не е изпълнено. Оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон съставлява касационно основание за неговата отмяна по чл. 281,т.3 ГПК, което следва да бъде обсъдено в производството по чл. 190 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото посочените допълнителни критерии, могат да се преценяват единствено в контекста на посочения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението в обжалваната част не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.