Решение № 483 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10681/2025 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК във връзка с чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.София срещу решение №29567/10.09.2025 г. постановено по адм.д.№8798 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С атакуваното решение е отменен по жалба на „Авто Бойс“ООД ревизионен акт №Р-22002221002597-091-001/30.05.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №1269/15.08.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София. Според твърденията на касатора са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на решението - нарушение на материалния закон; съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно е прието от решаващия състав, че ревизионния акт е незаконосъобразен. Производството е проведено по чл.122 ДОПК, като органите по приходите са установили наличие на укрити приходи, липса на документи необходими за установяване на основата за облагане. Установено е и съществено разминаване между броя на записаните кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС по данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИААА/ и броя на вписаните курсисти в предоставената справка от дружеството. Клиентите, на които са предоставяни услугите не са завеждани аналитично в счетоводството на дружеството, като това обстоятелство препятства установяването на плащания според броя лица. Счетоводната отчетност на дружеството е организирана по начин, който не позволява надлежното проследяване на приходите за целите на данъчния контрол. Необосновано съдът не е кредитирал предоставените данни от електронния регистър на ИААА. Агенцията има задължение да поддържа този регистър въз основа на декларирани данни от дружеството. Решението е противоречиво, тъй като от една страна е прието, че не е ясно как са определени задълженията – какъв е размерът за всеки от периодите, кои са получателите на услугите и как са формирани приходите, приети за укрити. Съдът е постановил отменително решение при данни от косвен характер и същото е неправилно, поради което се претендира неговата отмяна. Касаторът прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 082.75 лв. Ответникът – „Авто Бойс“ ООД, чрез адв.Илиева оспорва подадената касационна жалба и изразява становище за неоснователност на същата. В подробно обоснован писмен отговор се твърди, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209 АПК. Допълнително поддържа, че списъците, по които от НАП са определени задълженията са некоректно изготвени и оттам неправилно анализирани. Освен това в списъците /регистрите на ИААА фигурират и курсисти от предходни години от 2010г. до 2012 г. Некоректно в справките са отбелязани курсисти, които не са се явили на изпит и тези, които не са издържали изпитите. За вторите следва задължително обучение с допълнителни часове, които са калкулирани в ревизионния акт, но не е ясно как са определени неявилите се, тъй като такава информация липсва в регистъра. Ревизионният акт е издаден в противоречие с нормите на ДОПК, АПК, ЗКПО, ЗДДС и ЗСчет, като не се основава върху действителните факти от значение за процесния случай, съобразно с изискването на чл.3, ал.2 ДОПК. Въз основа на горното се иска решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 8 600 лв. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. В нея не се сочат обстоятелства или правни основания налагащи корекция на извода на АССГ. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22002221002597-091-001/30.05.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1269/15.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, с който по отношение на „Авто Бойс“ ООД са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО за период 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 76 088.91 лв. За ревизионния период дружеството е извършвало обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. При ревизията била изискана информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно курсистите, обучавани и придобили правоспособност през ревизирания период. При съпоставка между декларираните от търговеца данни и данните от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" били установени разминавания в броя на обучените лица. Във връзка с по-големия брой крусисти органите по приходите приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като в дружеството са постъпили по-голям размер приходи, които не са декларирани. Освен това е посочено в ревизионния акт, че са налице и основания по чл.122, т.4 и т.5 ДОПК. На ревизираното лице било връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Основата за облагане е определена по аналог, като са използвани данни предоставени от ревизираното лице и от ИААА. На дружеството са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е приел, че ревизионното производство е образувано, а актът е издаден от компетентни органи със заповеди в надлежна писмена форма, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. В мотивите на съдебния акт е пояснено, че неоснователно се твърди от ревизираното лице, че срокът на ревизията е удължен от некомпетентен орган. От основно значение е първоначалното възлагане на ревизията, което е направено с оглед установените в ДОПК правила. Доколкото доказателствата събрани по двете ревизии са приобщени по делото, а съдът е инстанция по същество, то недоказването на компетентност на лице удължило срока на ревизията не опорочава ревизионния акт до степен на нищожност, нито обуславя неговата незаконосъобразонст като унищожаем на другите основания. По приложението на материалния закон съдът е изложил следните мотиви: За да бъде проведена ревизия по особения ред органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 ДОПК. Решаващият орган е мотивирал наличието на основание само по т.2 на разпоредбата. Наличието на укрити приходи е обосновано с неотчетени разходи за гориво, с което се осъществява дейността на дружеството и наличието на несъответствие между броя на курсистите по данните на ИААА и декларираните от лицето приходи. Съдът е приел, че не са били налице предпоставките за ревизиране по чл. 122 от ДОПК, тъй като неотчетените разходи за гориво сами по себе си не са равнозначни на укрит приход. Неотчитането на разходите за гориво от дружеството, също не може да обоснове автоматично извод за реализирани и укрити приходи. Ревизиращия екип в конкретния случай не е установил връзка между не отразеното в счетоводството горивото и реално осъществявани с него услуги на курсисти. Липсата на аналитична счетоводна отчетност също не би могла да обоснове прилагане на особения ред за облагане. Не се установява липса на счетоводна отчетност, такова водене на счетоводството, че да не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При изготвянето на експертизата вещото лице е работило по счетоводни данни от счетоводството на ревизираното лице и е установило конкретен размер на приходи и разходи, по лица и по заплатени такси. По т.5 на чл.122, ал.1 ДОПК основен аргумент на ревизиращия екип е липсата на учебни картони. Тези картони не са счетоводни документи, а част от учебната документация, която е изискуема по специалния ЗДвП и съхранението им се осъществява по неговите правила. Липсата на тези картони не следва да се квалифицира като предпоставка по т.5, която обуславя провеждането на ревизията по особения ред. Липсата на учебни картони или аналитични регистри не обосновава автоматично укриване на приходи, нито прави невъзможно определянето на данъчната основа. Според съда, дори да се приеме наличие на поне едно основание за провеждане на ревизията по особения ред, то не е определен по един безспорен начин размера на приетите за укрити приходи, върху която са определени задълженията по ЗКПО и ЗДДС. В основата на процесното данъчно облагане са неотчетени разходи за гориво и несъответствия между отчетеното при ревизираното лице и данните предоставени от ИААА. В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че облагането върху неточно и неясно установена данъчна основа е незаконосъобразно и противоречи на принципите на обективност и законоустановеност. Дори и при прилагането на презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, констатациите са верни до доказване на противното. В конкретния случая от ревизираното лице е установено, че ползваните регистри от ИААА не отразяват коректно информацията за броя на обучените курсисти и цената която са заплатили за предоставената им услуга. В ревизионния акт и ревизионния доклад не се съдържат ясно и в пълнота индивидуализиране на лицата, конкретните плащания и в какво се изразява несъответствието с декларираното от лицето. Прието е, че данните от ИААА могат косвено да се приемат като доказателство, но не могат сами по себе си да установят реализиране на приходи. Вписването на лице в регистрите на ИААА не е равнозначно на приключило обучение и постъпил приход. Неяснотата на констатациите се отнася както за облагане на ревизираното лице по ЗКПО, така и по ЗДДС. По тези съображения ревизионния акт е приет за незаконосъобразен и е отменен изцяло. Решението е правилно. Касационната проверка има за предмет правилността на първоинстанционното решение, като се извършва въз основа на точно посочени в закона отменителни основания, посочени от касатора. В това производство не се решава материалноправния спор, а само спора за законосъобразност на постановеното вече съдебно решение. Само относно валидността и допустимостта на решението, както и относно правилното приложение на материалния закон касационната инстанция извършва служебна проверка – чл.218, ал.2 АПК. Касаторът твърди, че са налице всички основания за отмяна на решението по чл.209 АПК, но не обосновава нито едно от тях. Излагат се твърдения за законосъобразност на определените с ревизионния акт задължения и се сочи, че неправилно същият е отменен. Само на последната страница се изразява становище, че е налице противоречие в съдебния акт.При извършената проверка от настоящия състав на съдебния акт относно валидност, допустимост и съответствие с материалния закон не се констатираха допуснати от АССГ нарушения които да обосновават обезсилване или отмяна на постановеното решение. Касационният състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и намира, че решението е правилно като се споделят изложените в него мотиви. Административният съд е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно относимите материалноправни норми. Анализирани са подробно твърденията както в ревизионния акт, така и в решението на директора на дирекция "ОДОП" гр.София за наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред. За да приеме, че определянето на данъците по особения ред е неправилно съдът се е обосновал подробно, като е изложил мотиви не само по отношение на приетото основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – укрити приходи, но и на другите две основания посочени в процесния ревизионния акт. Справките на ИААА макар и да се изготвят по предоставена от ревизираното лице информация не са първичен счетоводен документ, който сам по себе си да може да установи броя лица, които са обучавани за конкретен период от време, както и начина и размера на заплатените такси. Изготвяните и поддържани регистри от държавен орган не могат да бъдат приравнени на първични счетоводни документи. Същите могат да служат за установяване на задължения, но само при наличие на други доказателства и преценени в съвкупност с тях. Видно от събраните по делото доказателства, включително и чрез извършените констатации на вещото лице, че има неточности в направените вписвания в електронния регистър, който се води от Агенцията. Макар да са изготвили таблица за сравнение на декларираните от ревизираното лице данни и тези отразени в регистъра, се констатират разминавания, които са пренебрегнати от ревизиращия екип. Изтъкнатото обстоятелство в решение № 1269/15.08.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София / стр.13, абзац 3/, че при първоначалната ревизия са били установени задължения в размер много по-висок от този по настоящия ревизионен акт, не обосновава извод за законосъобразност на същия. Определянето на задълженията дори при ревизия по особения ред следва да бъде въз основа на конкретни данни, които не пораждат съмнения и не са косвени индикации за относимите факти. Правилно е прието от решаващия състав, че доколкото в посочените в справката на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ са констатирани несъответствия, дублиране на имена и неточности, то не може безспорно да се приеме, че услугата по обучението на курсистите е действително предоставена от ревизираното лице на повече лица от тези, които са декларирани. Всички твърдения на органите по приходите в този смисъл почиват на косвени доказателства, въпреки че са били налице данни /включително и счетоводни/, въз основа на които могат да се конкретизират. Споделя се и приетото по конкретните данни, въз основа на които е определена данъчната основа. Вещото лице по изслушаната ССчЕ е установило несъответствия при подадените справки от ИААА, както и неточности при определяне на заплатените такси от курсистите за получаване на услугата – „обучение за придобиване правоспособност за управление на МПС“. Наличието на съмнение относно начина по който е определена данъчната основа, неотчитането на разходите и конкретните обстоятелства за всеки от курсистите, както и включването на курсисти, за които обучението е приключило в предходен период или изобщо не е проведено обосновава краен извод за незаконосъобразност на облагането. По тези съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7000 лева, за които са представени доказателства, че са договорени и платени. Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, официалната валута в страната считано от 01.01.2026 г. е евро. При спазване правилата на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ определените разноски следва да се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и да бъдат определени в размер на 3579.04 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, състав на осмо отделение