Определение № 60331 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1687/2021 г.
ВКСI търговско отделение06.10.2021 г.докладчик Мадлена Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „Роял България“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 84 от 17. 06. 2021 г. по ч. т. д. № 430/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Роял България“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 84 от 17. 06. 2021 г. по ч. т. д. № 430/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на определение № 260652 от 5. 04. 2021 г. по т. д. № 222/2021 г. на Пловдивски окръжен съд и обезсилване на издадената обезпечителна заповед е допуснато обезпечение на иска, предявен по т. д. № 222/2021 г. на Пловдивски окръжен съд от „Роял България“ ЕООД срещу „Стойчев и син - ДС“ ЕООД за заплащане на сумата от 30 000 лв. като част от дължима сума от 52 303, 87 лв. с ДДС чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника до размер на 30 000 лв. при гаранция в размер на 3 000 лв., като е постановено обезпечителна заповед да се издаде след представяне на доказателства за внасянето на определената парична гаранция. Жалбата, подадена от ищеца, е насочена срещу определената от съда парична гаранция. Частният жалбоподател поддържа, че искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и не са налице основания за приложение на чл. 391, ал. 2 ГПК, поради което обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като жалбоподателят обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в производството, но е недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК съдебният акт на въззивния съд, постановен в обезпечителното производство, подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК само в хипотезата, когато въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, на когото в описаната хипотеза не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния акт, от каквато защита същият би бил лишен при допускане на обезпечението от въззивната инстанция с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК производството по молбата за допускане на обезпечение е двуинстанционно, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение. За ищеца двуинстанционната проверка на основателността на молбата му за обезпечение на иска е изчерпана с постановяване на въззивното определение, включително и по отношенията на условията, при които е допуснато исканото обезпечение, каквото е и условието за внасяне на парична гаранция. В този смисъл е константната практика на ВКС, намерила израз в определение № 685 от 29. 10. 2014 г. по ч. т. д. № 3096/2014 г., ІІ т. о., определение № 485 от 25. 09. 2015 г. по ч. т. д. № 1994/2015 г., І т.о., определение № 579 от 17. 11. 2017 г. по ч. т. д. № 2744/2017 г., определение № 248 от 03. 05. 2018 г. по ч. т. д. № 1060/2018 г., ВКС, ІІ т. о., определение № 181 от 6. 03. 2019 г. по ч. т. д. № 145/2019 г., ІІ т. о. и др. В настоящия случай обезпечението е допуснато от първоинстанционния съд, като въззивният съд, произнасяйки се по жалба на ответника, е променил само условията, при които е допуснато, определяйки парична гаранция на основание чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Пловдивски апелативен съд като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение