Определение № 522 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 265/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Кмета на Община Балчик Н. Д. А., чрез процесуалния представител К. против определение № 6038 от 29.12.2025г. по гр.д. № 3495/2025г. на ІV г.о. на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба досежно присъдените имуществени вреди и е оставено без уважение искането за спиране на производството до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС. Счита същото за необосновано и неправилно, поради което иска да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да бъде допуснато касационно обжалване в посочената част и спряно производството. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Пред касационната инстанция Община Балчик е подала касационна жалба срещу постановеното въззивно решение № 144 от 9.06.2025г. по в.гр.д.№ 229/2025г.на ОС Добрич. Със сега обжалваното определение състав на ВКС, я е оставил без разглеждане в частта, досежно присъденото обезщетение по чл.200 КТ за причинени имуществени вреди от трудова злополука, пред вид цената на иска, която е под 5 000лв., не е допуснато касационно обжалване относно присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, оценени на 15 000лв. и е оставено без уважение искането за спиране на производството до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС с довода, че въззивният съд вече е намалил определеното обезщетение за имуществени вреди с получените суми от застрахователното обезщетение и обезщетението от общественото осигуряване, което прави въпроса, който е предмет на висящата тълкувателна процедура несъотносим, доколкото той касае възможността за приспадане на обезщетението по обществено осигуряване от дължимото от работодателят обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата си, жалбоподателя твърди неправилност на постановения акт поради факта, че съдебният състав не е отчел наличието на противоречива съдебна практика по въпроса, във връзка с който е образувано т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС. В тази връзка – представя изложение на основанията за допустимост и поставя въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира направените възражения от жалбоподателя за несъотносими поради следните съображения: Настоящето производство е с правно основание чл.274, ал.2, изр. последно ГПК, защото се обжалва определение на друг състав на ВКС. В тази хипотеза не следва да се обсъждат представеното изложение на основанията за допустимост и поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които са изискуеми само в хипотезата по чл.274, ал.3 ГПК, каквато настоящата не е. Подадената частна жалба срещу определение № 6038 от 29.12.2025г. по гр.д. № 3495/2025г. на ІV г.о. на ВКС е допустима само в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Община Балчик, чрез кмета й, касационна жалба, т.е. на проверка подлежи единствено правилността на преценката, направена от другия състав на ВКС, за недопустимост на касационната жалба подадена срещу въззивния акт, в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Цената на иска представлява паричната равностойност на оценимото в пари спорно право и съгласно Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012г. по т.д.№ 8/2012г.на ОСГК на ВКС релевантният момент за определянето й е предявяването на иска. В случая – ищецът е сезирал съда с два обективно съединени иска – иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, който първоначално е предявен в размер на 1 098.49лв., а след това изменен на 165.34лв. и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, първоначално в размер на 10 000лв., а впоследствие увеличен на 12 000лв. Следователно, цената на първият предявен иск е под определения от законодателя в чл.280, ал.3, т.1 ГПК праг и правилно съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената касационна жалба в тази част, касаеща присъденото обезщетение по чл.200 КТ относно причинените имуществени вреди. В частта досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният акт - към настоящият момент, т.е. след постановяване на определение № 6038 от 29.12.2025г. по гр.д. № 3495/2025г. на ІV г.о. на ВКС е влязъл в сила и не подлежи на контрол. Окончателно е разрешен и въпросът за поисканото спиране на производството по делото и същият не подлежи на пререшаване чрез обжалване. В тази част подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение