Определение № 3462 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1102/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Б. срещу решение № 1371/28.11.2023 г. по в. гр. д. № 2398/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 51/10.07.2023 г. по гр. д. № 180/2022 г. на Окръжен съд Враца за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ЗД „Бул Инс““ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 50 000 лв. – обезщетение за причинените на Б. неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б. С. Б., настъпила на 26.12.2021 г. вследствие ПТП. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се сочи приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, когато се касае за обезщетение на лица, които са създали трайна и дълбока връзка с починалия и търпят от смъртта му продължителни болки и страдания. Твърди се наличие на отклонение от практика на касационната инстанция и по въпроси относно задълженията на въззивната инстанция в мотивите на решението си да отрази извършената преценка на доказателствата, възраженията на страните и приетата фактическа обстановка, както и относно задълженията й да приложи императивна правна норма. Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отчел наличието на отношения, които покриват съдържанието на изключително близка емоционална връзка между брат и сестра, която по своята дълбочина надхвърля обичайната за такъв тип родство, тъй като Б. е осъществявала спрямо брат си заместваща родителска грижа. Сочените обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства, които са останали недооценени от въззивния съд. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде уважен предявеният иск с присъждане на разноски. На 04.11.2024 г. е постъпила молба вх. № 18 807, депозирана от процесуалния представител на касатора, с която се заявяват допълнителни доводи и основания за допускане на касационен контрол. Те няма да бъдат взети предвид, тъй като са заявени много след изтичане на едномесечния срок за подаване на касационна жалба по чл. 283 ГПК, който е започнал да тече от датата 07.12.2023 г. С изтичане на този срок се преклудира правото да бъдат навеждани нови оплаквания, респективно нови основания за достъп до касация, или заявените да бъдат допълвани. От ответника по касация „ЗД „Бул Инс““ АД е постъпил отговор на касационната жалба. С него се изразява становище за липса на основания жалбата да бъде допусната до разглеждане по същество, евентуално за правилност на въззивното решение, което следва да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от П. С. Б. срещу „ЗД „Бул Инс““ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б. С. Б., настъпила на 26.12.2021 г. в резултат от ПТП С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил отхвърлен. Счел е за безспорно установени фактите относно реализиране на твърдяното ПТП, коствало живота на Б. С. Б., виновен за което е водачът на МПС И. Н. Л., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество „ЗД „Бул Инс““ АД. След анализ на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е достигнал до извод, че П. С. Б. не е активно материалноправно легитимирана по предявения иск, въпреки изградените между нея и брат й близки отношения. Съставът е отчел, че двамата са живеели в различни населени места. Починалият е пребивавал за дълги периоди в Германия и към датата на инцидента между двамата е била налице дистанция. Споделил е мотивите на първоинстанционния съд и приетите за установени от него факти, че пострадалият е бил отгледан от приемно семейство, в чието домакинство е продължил да живее и след отпадане на основанията за престоя му там – навършване на двадесетгодишна възраст, както и, че приемното семейство е подкрепяло младежа и емоционално, и икономически – той работел заедно с приемния си баща, вкл. в Германия, ползвал колата на приемната си майка /същата, с която била причинена катастрофата/. Констатирал е, че с братята и сестрите си починалият действително преживял трудни моменти след като тяхната майка напуснала семейството и се установила трайно в чужбина – децата били приети в Център за настаняване от семеен тип [населено място], тъй като нито баща им, нито бабите и дядовците им можели да поемат отговорност за тяхното отглеждане. Престоят на Б. в този център обаче не бил твърде продължителен, тъй като две години след настаняването му бил взет в приемно семейство – това на И. и Ц. Н.. Позовавайки се на разясненията, дадени с ТР 1/2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, ВКС, апелативният съд е формирал извод, че по делото не е доказано изключение, надхвърлящо нормално присъщите добри отношения между брата и сестрата – ищцата да е поела грижа, вкл. издръжка на загиналия, да го е подпомагала в образованието, професионалната или лична реализация през цялото му съзряване като личност. Отделно от това, съдът не е установил и наличие на негативни преживявания у ищцата, които да са били с голям интензитет /над обичайния при кончината на много близък родственик/ и с по-голяма от наблюдаваната при такива ситуации продължителност. Не са налице твърдяните от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Мотивировъчната част на въззивното решение не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на касационната инстанция. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, ВКС е разяснено, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. С тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци, както и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. Тази привързаност трябва да е толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времет раене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази привързаност трябва да е доказана по несъмнен начин. В посочения смисъл са и разясненията, дадени с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т.о., решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на II т.о., решение № 60070/2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на I т.о., решение № 33/2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на I т.о., решение № 50020/2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т.о., които се споделят изцяло от настоящия състав. В процесния случай въззивният съд, макар да е кредитирал свидетелските показания, е отчел обстоятелството, че те съдържат твърде общи изявления и не дават информация за конкретни факти, които да обусловят наличието на изключение от обичайно близките отношения между брат и сестра. Отделно от това, съставът е съобразил, че пострадалият е бил отглеждан от приемно семейство, в чието домакинство е живял до смъртта си. В същото време апелативният съд е взел предвид, че към датата на инцидента ищцата не е живяла заедно с брат си. Въпросът, поставен под номер три, не държи сметка и за това, че по делото не са събрани доказателства, които да установят влошено емоционално и/или здравословно състояние на ищцата след загубата на брат й и наличието на причинно-следствената връзка между тях. С въззивното решение не са отречени съществувалите отношения между ищцата и пострадалия, които се характеризират с привързаност и топлота, но е подчертано, че тези отношения не излизат извън обхвата на нормално присъщите между такъв тип родственици. Те не могат да се охарактеризират като изключително близки, респективно обуславящи наличието на материалноправна легитимация в полза на ищцата касатор. В отклика от твърденията на жалбоподателя, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства относно търпени от Б. неимуществени вреди и интензитета на страданието й. Аргументирал е поради каква причина счита за неоснователни твърденията, изложени в исковата молба. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие с практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл. 290 ГПК. Необходимо е да бъде изяснено и, че цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения са постановени при съвсем различни фактически ситуации, поради което няма как да бъдат третирани като предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последният въпрос не притежава характеристиката правен съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, тъй като е бланкетно формулиран и без връзка с оплакванията в касационната жалба. В тях липсва релевирано възражение, че конкретна императивна правна норма е следвало да бъде приложена от въззивния съд, но това не е било сторено. Допълнителното основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално посочено и без да е обосновано с конкретни твърдения. Касационната инстанция няма служебно задължение да мотивира която и да е от хипотезите за достъп до касационен контрол, извън регламентираните от чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК, а това е задължение на касатора. В заключение поради необосновано наличие на някой от критериите за достъп до касация и липса на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК, такъв следва да бъде отказан. При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касация „ЗД „Бул Инс““ АД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС