Определение № 1317 от 11.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 675/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на ищеца „Хом Кеър Хотелс“ ООД, [населено място], чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“, [населено място], срещу въззивно решение № 317/11.11.2025г. по възз.т.д. № 343/2025г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 73/17.02.2025г. по т.д.№ 586/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният против „Електроразпределение юг“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата 62 864.34лв. по фактура № [ЕГН]/02.09.2022г., представляваща служебно определена коригирана стойност на количество електроенергия, поради установено неточно измерване с констативен протокол № 672293/13.08.2022г..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевирано е, че са нарушени нормите на ПИКЕЕ и ЗЕ, тъй като ответникът не е доказал външна намеса, още по-малко външна намеса от страна на ищеца, и промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количеството ел. енергия. Въведени са оплаквания, че фактите относно съществуването на начислените количества допълнителна енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента не са включени сред правнорелеванатните факти и обстоятелства с доклада, за тях не е разпределена доказателствената тежест и те не са изяснени и не са взети предвид конкретните доводи, възражения и твърдения в ДИМ. Според касатора въззивният съд е приел неправилно, че „ползвател на мрежата“ е еднозначно понятие с „краен клиент“, като в тази връзка се оспорва изводът относно материалната легитимация на ответника, с доводи, че не са обсъдени възраженията на ищеца и не са изложени мотиви. Релевирано е и оплакване, че не е коментиран отказът на свидетеля на ищеца да подпише от протокола. Акцентирано е на императивното задължение на ответника за обслужване на измервателните системи, с доводи, че при неизпълнението му отговорността не следва да се прехвърля върху потребителя, без да бъдат доказани негови виновни действия. Оспорват се изводите относно присъствието на полицай при проверката, провеждането й по правилата на ПИКЕЕ и уведомяването на ищеца. Въведени са оплаквания, че не са отстранени от въззивния съд допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, изразяващи се в неразпределяне на доказателствената тежест и отказ за приемане на снимков материал и за допускане на експертиза. Релевирани са доводи за допуснати процесуални нарушения при преценка на заключението и обясненията на вещото лице и за отказ за допускане на допълнителна СТЕ дали действително е имало промяна в схемата на свързване в процесния обект, след извършване от вещото лице на оглед на място. По изложените събражения искането е за отмяна на решението и за уважаване на иска, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е операторът на ел.разпределителната мрежа да докаже при условията на пълно и главно доказване всички обективни предпоставки за възникване на правото му на едностранна корекция по чл.50 ПИККЕ? Според касатора даденото разрешение е в противоречие с решение № 695/20.11.2025г. по гр.д.№ 4794/2024г., III г.о.

2. Налице ли е задължение на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите? По тези въпроси касаторът се позовава на решение № 131/12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г., IV г.о., решение № 159/22.02.2016г. по т.д.№ 1871/2014г., II т.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си? По него касаторът сочи ТР № 1/2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК и решения по чл.290 ГПК.

4. В случаите на едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ операторът на мрежата следва ли да докаже съществуването и начислените количества допълнителна ел. енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента? Според касатора даденото разрешение е в противоречие с решение № 60192/20.10.2021г. по гр.д.№ 3699/2020г., IV г.о., решение № 60075/23.06.2021г. по т.д.№ 1797/2020г., II т.о., решение № 60188/18.10.2021г. по гр.д.№ 872/2021г., III г.о., и др.

5. Изпълнил ли е съдът задължението си по см. на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, при липса на пълен и точен доклад и при неправилно разпределена доказателствена тежест и налице ли е пълен и точен доклад по делото, когато съдът не е посочил правнорелевантните факти, които следва да установи всяка то страните?

6. Има ли констативният протокол по чл.49 ПИКЕЕ самостоятелна и обвързваща доказателствена сила, когато не е подкрепен от преки доказателства за момента и причината за неизмерването?

7. Длъжен ли е съдът да извърши преизчисление на ел. енергия по реда на ПИКЕЕ за максималния законов период, когато от техническите параметри на самото СТИ/логове и памет/ може да бъде установен точният и реален период на измерване?

По последните два въпроса касаторът въвежда основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Електроразпределение юг“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Д., изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на старните и данните по делото, намира следното:

По делото е установено, че между ответника „Електроразпределение юг“ ЕАД (със старо наименование „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД), в качеството на оператор на електроразпределителната мрежа, притежаващ лицензия за разпределение на ел. енергия, и ищцовото дружество, в качеството на мрежови клиент, е сключен на 26.09.2016г. договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при общи условия (л.55-57от делото на СГС), за обект „Гранд Хотел Приморско“, с адрес [населено място], [улица], с три броя средства за търговско измерване на ел. енергия, съответно три точки на измерване на потребената ел.енергия, в т.ч. ИТН 4025357.

С представения по делото констативен протокол от 13.08.2022г.(л.24 от делото на СГС ), съставен на посочената в него дата от представителите на ответното дружество И. И. и Й. Й. и подписан от тях и от посочените да са присъствали при проверката свидетел О. Н. М. и от представител на РУ на МВР - Приморско - Д.С., при удостоверен в протокола отказ на представителя на клиента да го подпише, е установено при техническата проверка на електромер № 58752236, с посочен № на пломба, намиращ се в заключено от клиента ГРТ, че е налице промяна в схемата на свързване, водеща до неточно измерване на количествата електрическа енергия. Въз основа на протокола ответникът е издал справка (л.22 от делото на СГС) за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за ИТН 4025357, електромер № 58752236, за периода 13.05.-13.08.2022г. В срока по чл.49, ал.4 ПИКЕЕ ответникът е изпратил на ищеца протокола и справката с препоръчано писмо с обратна разписка от 18.08.2022г. и за коригираната сума е издадена процесната фактура № [ЕГН]/09.09.2022г., с падеж 12.09.2022г.

В производството пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели единият от съставителите на протокола – служителят на ищеца И. И. и свидетелите на ищеца - Г. Ф. и В. Т., първият от които е баща на управителя на ищеца, а вторият- негов приятел, и са приети заключение на единична СТЕ, с в.л. Н., и повторна и допълнителна единична СТЕ, с в.л. С..

От правна страна съставът на апелативния съд е споделил извода на първата инстанция, че въз основа на договора за достъп и пренос на ел. енергия през ЕРМ от 2016г. между страните е възникнала облигационна връзка, с предмет предоставяне на достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия, срещу заплащането на достъпа от ищеца по нормативно установени цени, утвърдени от КЕВР. Приел е, че констативният протокол от 13.08.2022г. е съставен, на основание чл.49 от издените от Председателя на КЕВР, по законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6, вр. с чл.83, ал.2 Закона за енергетиката, Правила за измерване на количествата електроенергия/ПИКЕЕ/, обн.ДВ бр.35/30.04.2019г., при спазване на правилата на ПИКЕЕ. Намерил е, че констатациите в протокола не се опровергават от показанията на св.Ф. и Т., предвид родствената и приятелска връзка на свидетелите с управителя на ищеца, съответно, констатациите му се потвърждават от показанията на св.И., които не противоречат на заключенията на СТЕ по делото. Приел е, че за преизчислението на количеството ел. енергия, извършено в хипотезата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, за период от 3 месеца преди датата на констативния протокол, липсва изискване електроразпределителното дружество да установи действителния период на погрешно измерване, а е в тежест на ищеца е да установи, че периодът на неправилно измерване е по-малък, което е намерил за недоказано. Въз основа на заключенията на СТЕ е приел, че остойностяването на преизчисленото количество ел.енергия е извършено в съответствие с чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. В заключение е направен извод за възникване в патримониума на ответника – електроразпределително дружество на правото на едностранна корекция на неточно измереното количество ел. енергия в хипотезата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ при наличие на предвидените в нея предпоставки, както и посочената в справката и във фактурата стойност, а на ищеца- задължението да я заплати.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Първият въпрос е свързан с доказването на правото на електразпределителното дружество на едностранна корекция по чл.50 ПИККЕ. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал. ГПК. Въпросът е твърде общо формулиран, тъй като въззивният съд е приел, че едностранната корекция е извършена в една от хипотезите, предвидени в чл.50 ПИКЕЕ(2019г.), а именно - чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Видно от мотивите, не е отречено, че е в доказателствена тежест на ответното електроразпределително дружество да установи всички обективни предпоставки за възникване на правото му на едностранна корекция в хипотезата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, но е приел, че те са доказани. Правилността на направените изводи е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

Не следва да се допуска обжалване по четвъртия въпрос, поради липсата на въведената по него допълнителна предпоставка. В случая, видно от мотивите, правото на едностранна корекция е упражнено в хипотезата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ от 2019г., а посочените от касатора решения касаят приложение на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл.183 ЗЗД и общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, в хипотези на липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017г. и от 23.11.2018г.).

Изложените от въззивния състав мотиви не позволяват да се направи извод за отклонение на даденото разрешение по втория и третия процесуалноправни въпроси от формираната по тях съдебна практика. Видно от изложените мотиви, показанията на двете групи свидетели са обсъдени от въззивния състав и са анализирани и са изложени мотиви кои от тях се кредитират и кои не и защо. Споделен е направеният от първата инстанция извод, че са ирелевантни за спора доводите в исковата молба за липса на виновно поведение на ищеца и какво количество ел. енергия е действително изразходвана, но не е отчетена.

Не следва да се допуска обжалване и по последните три въпроса, тъй като те не са правни, а са фактологични, доколкото изискват проверка на данните по делото и в този смисъл касаят правилността, която е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, чийто размер, съобразно фактическата и правна сложност на спора в производството по чл.288 ГПК, се определя в размер на 100 евро.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: