Определение № 2780 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Е., ЕГН [ЕГН], приподписана от адв. П. Б., против Решение №760 от 26.06.2023г. по в. гр. д. №1045/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено Решение № 260013 от 07.04.2023 г., постановено по гр.д. №8070/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбите на А. М. Е., ЕГН [ЕГН], за тълкуване на Решение №260267/11.02.2021г. по гр.д. №8070/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта му относно определения режим на лични отношения. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество като се даде отговор на поставените от него въпроси. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея Г. В. Д., ЕГН [ЕГН]. Не е постъпило становище по жалбата от заинтересованите страни Дирекция „Социално подпомагане“- Б., Дирекция „Социално подпомагане“- П. и Дирекция „Социално подпомагане“- София- Л.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение, за да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са били оставени без уважение исканията на А. М. Е., ЕГН [ЕГН], за тълкуване на влязлото в сила Решение №260267/11.02.2021г. по гр.д. №8070/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта му относно определения режим на лични отношения между бащата А. М. Е., ЕГН [ЕГН], и малолетните му деца Б. А. Е., ЕГН [ЕГН], и А. А. Е., ЕГН [ЕГН], въззивният съд е приел, че решението подлежи на тълкуване само в случаите, когато е неясно и съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо. Посочил е, че в решението, чието тълкуване се иска, липсват каквито и да са неясноти относно определения режим на лични отношения между бащата и двете деца, поради което не се налага тълкуване на съдебния акт. Приел е, че не съставлява процесуално нарушение обстоятелството, че решението е постановено от друг съдия, а не от този, който е постановил съдебния акт, чието тълкуване е поискано, тъй като такова изискване в закона липсва. Приел е и че доколкото съдът е отказал да тълкува решението, то не може да се приеме, че е направил стеснително тълкуване, ограничаващо допълнително контактите между бащата и децата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Процесуално нарушение ли е, ако тълкуването е дадено от друг съдия, а не съдията, постановил решението? 2.Ограничителен ли е режимът на контакти с родителя, неупражняващ родителските права или е минимално регламентиран режим за контакти? 3.Ограничени ли са децата да контактуват с родителя, неупражняващ родителските права, когато желаят това извън определения режим? 4.Допустимо ли е по пътя на тълкуването да се стеснява и ограничава правото на родителя, неупражняващ родителските права, да контактува с децата си? Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Първият поставен от касатора въпрос в изложението е от значение за изхода на спора, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче твърдения от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Както в правната теория, така и в съдебната практика няма спор, че по направено искане за тълкуване на съдебно решение следва да се произнесе съдът, който го е постановил съобразно правилата за функционалната и териториалната компетентност, действащ в съответния законен състав, определен съгласно Закона за съдебната власт и ГПК, като няма изискване съдът да действа в същия персонален състав, т.е. тълкуването да се извърши от същия съдия или съдии, които са постановили решението, тъй като в много случаи това би било обективно невъзможно. В случая решението, чието тълкуване е било поискано от касатора, е постановено от Районен съд- Бургас, действащ в състав от един съдия, и по искането за тълкуване се е произнесъл същия съд в състав от един съдия. Предвид горното обжалваното въззивно решение, с което е прието, че постановеното по направеното от касатора искане за тълкуване решение не е опорочено поради постановяването му от друг съдия, различен от този, постановил самото решение, съответства на установената съдебна практика по въпроса и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Вторият, третият и четвъртият въпрос от изложението не са от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях. По начина, по който са формулирани, същите предпоставят извършено от съда тълкуване на решението. В случая обаче, че съдът е приел, че решението, с което е бил определен режим на лични отношения между бащата и децата, е ясно и не се нуждае от тълкуване, поради което не е извършвал стеснително или ограничително тълкуване на същото. Предвид горното по отношение на посочените въпроси не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В допълнение към това следва да се посочи, че на тълкуване по реда на чл.251 от ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, чийто диспозитив е неясен и възникват съмнения за отразената в него воля на съда. В посоченото производство съдът не може да дава отговор на правни въпроси и доводи на страните, свързани с тълкуване на правни норми, нито да пререшава правния спор, по който се е произнесъл. Предвид горното и в случай, че касаторът не е доволен от определения му режим на лични отношения с децата и счита, че същият следва да бъде по- разширен, то същият разполага с възможността да поиска изменение на мерките за лични отношения по реда на чл.59, ал.9 от СК. Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,