Определение № 291 от 14.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3598/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 294/ 30.07.2020 г. по гр.д. № 344/ 2020 г., с което Русенски окръжен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на В. Н. Н. да се признае за установено, че не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 11 008.36 лв. – цена на електроенергия, доставена на битовия потребител в периода 12.05.2015 г. – 16.07.2019 г. по издадена фактура № [№]/ 07.10.2019 г. за обект в [населено място], [улица] клиентски № [№] и абонатен № [№]. Решението се обжалва от В. Н. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. По Закона за енергетиката или по ЗЗД следва да се разреши спорът за коригираната сметка на електроенергия за минал период по предявения отрицателен установителен иск на потребителя, който е „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, срещу доставчика? 2. Опорочена ли е процедурата по ценообразуването и корекцията на сметка на битов потребител на електроенергия за минал период, когато е извършена на база на показания от скрития регистър на средството за търговско измерване (СТИ), а доставчикът не е уведомил и не е осигурил на потребителя достъп до тази информация? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, като по първия обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивният съд го е разрешил в противоречие с решение № 173/ 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/ 2014 г. ВКС, II-ро ТО, решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/ 2014 г. ВКС, I-во отд., а по втория обосновава допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 1081/ 07.02.2008 г. по т.д. № 657/ 2007 г. на ВКС и с Директива 2006/32/ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент. Позовава се и на очевидна неправилност – касационното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - с довода, че решението противоречи на правата и на интересите на потребителя. По същество се оплаква, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в настоящото производство. Касационният състав намира жалбата с допустим предмет. Делото е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а отрицателният установителен иск е отхвърлен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия за битови нужди в обекта, присъединен към електропреносната мрежа (§ 1, т. 2а ДР на ЗЕ). Намерил е, че проверката на СТИ за отчитане на доставената и потребена електроенергия в този обект е извършена при условията и по реда на чл. 49, т. 1 - 3 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. ДВ бр. 35/ 30.04.2019 г.) – така констативен протокол № 1898/ 25.09.2019 г. Намерил е също, че при проверка в БИМ РО-Русе е установена външна софтуерна намеса в тарифната схема на СТЕ, в резултат на която реално потребената ел.енергия от 666650.4 кВТч. в зададения с иска период (от монтажа до премахването на СТЕ) не е отчитана, а това че е реално доставена от ответника в обекта, е установено от данните в скрития, неиндивидуализиран регистър на СТЕ – така констативен протокол № 1898/ 25.09.2019 г. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, преизчисляването на неотчетена ел.енергия се извършва въз основа на две предпоставки: 1) констативен протокол, съставен по реда на чл.49, т. 1 – 3 ПИКЕЕ и 2) метролологична експертиза. Двата констативни протокола доказват, че и двете са осъществени, а същото следва и от изслушаното по делото заключение, което също така установява, че издадената фактура за сумата 11 008.36 лв. съответства на реално доставеното, но неотчетено количество електгроенергия в зададения с иска период, което ищецът дължи да плати на ответника – по действащата за периода на преизчисляване прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежов оператор (чл. 56, ал. 3, вр. ал. 1 ПИКЕЕ). При тези мотиви на въззивния съд, първият повдигнат материалноправен въпрос, е от значение за изхода на спора, но е разрешен в съответствие с практиката на Върховния съд. В решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г., I-во ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г., III-то ГО, решение № 124/ 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. III-то ГО, решение № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/ 2020 г.,IV-то ГО, решение № 58/ 30.03.2021 г. по гр.д. № 2859/ 2020 г., IV-то ГО се приема, че при софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ или при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях. Точно така е приел и въззивният съд, като е определил основанието и размера на дължимото от ищеца битов потребител по смисъла на § 1, т. 2 а ДР на ЗЕ на ответника – доставчик на електроенергията в обекта според действащите ПИКЕЕ към съставянето на двата констативни протокола. Следователно по първия въпрос е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във въззивното решение не е обсъждан довод на ищеца, че неговите права като потребител са нарушени поради това, че корекцията на дължимото е извършена на база на показания от скрития регистър на СТЕ, а ответникът-доставчик не е уведомил и не е осигурил достъп на потребителя до тази информация. Единственото разсъждение на въззивния съд за това, дали са нарушени права на потребител, е на база на предвидената в ПИКЕЕ и реализирана от ищеца възможност да възрази срещу извършената от ответника корекция. Следователно вторият повдигнат въпрос не обуславя решението. Въпрос за това, имал ли е задължение въззивният съд да се произнесе по всички доводи за недължимост на извършената от ответника корекция на цената, касаторът не е повдигал. По втория въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност. Съдържанието на решението не „противоречи на правата и на интересите на потребителя“. Очевидно е друго, - че касаторът обвързва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с несъгласието си с крайния изход на спора; с това че въззивният съд е отхвърлил отрицателния установителен иск. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора, ищец по иска, следва да се поставят разноските, които ответникът, ответник и по касация, е направил в настоящото производство. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът