Определение № 376 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Е. Е. Е. срещу решение № 610/20.11.2019г. по в.гр.д. № 1438/2019г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, І –ви въззивен състав, с което е потвърдено решение № 772/03.06.2019г. по гр. д. № 6588/2018г. на Старозагорски районен съд, с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за издръжка и гледане от 17.05.2011г., оформен в нотариален акт № 176, том І, рег. № 3029, дело № 151/2011г. на Нотариус с рег. № 406 към НК и с район на действие – РС – Стара Загора, в частта му, с която ищцата Е. И. А. е прехвърлила на ответника Е. Е. Е. 5/16 ид.ч. от апартамент № 4 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 86. 77 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня – столова, килер, мокро помещение, баня, тоалетна, антрета и два балкона, ведно с избено помещение № 31, с таванско помещение № 32 и с 1.818% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Касаторът – ответник поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони при извеждане на решаващите правни изводи, че алеаторният договор следва да бъде развален поради неизпълнение и за положените грижи и издръжка преди сключването му, както и за цялата прехвърлена 5/16 ид.ч. от апартамента, без да е съобразено, че половината от тази ид. част е прехвърлена за положени грижи и издръжка за минало време. Твърди също, че не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички приети доказателства относно изпълнението на процесния договор от страна на ответника, както и относно доброто здравословно и финансово състояние на прехвърлителката – ищца, необуславящо нужда от грижи и издръжка. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният конститутивен иск да бъде отхвърлен. Претендира съдебно - деловодните разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС /без да посочва конкретна такава/ - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е съдът да установи действителната воля на страните по договор за издръжка и гледане и следва ли ищецът по иск за развалянето му поради неизпълнение на приобретателя да доказва нуждата си от издръжка и гледане – здравословно състояние, размер на пенсията, странични доходи и др.?; 2. При солидарно задължени лица по договор за издръжка и гледане, ако единият длъжник изпълнява договора, кой може да иска разваляне на договора – кредитора или солидарния длъжник? и 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства или може да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съдебен акт?. Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ - Е. И. А. подава отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за правилност на въззивното решение. Моли за присъждане на сторените пред касационна инстанция съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, с цена над 5 000 лева, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено в процеса, че на 17.05.2011г. ищцата е прехвърлила на своя внук – ответника, по силата на договор за издръжка и гледане, 5/16 ид.ч. от собствения си апартамент № 4 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу положените до сключването му грижи и допълване на издръжка, както и срещу поемане на задължение да гледа баба си при старост, болест и немощ и да допълва средствата й за издръжка извън получаваната пенсия, като й осигури до края на живота й нормален и спокоен живот, какъвто е водила дотогава. Със същия алеаторен договор, ищцата е прехвърлила други 5/16 ид.ч. от същия процесен апартамент на една от трите си дъщери – Надежда А. М. срещу положените до сключването му грижи и допълване на издръжка, както и срещу поемане на задължение за гледане при старост, болест и немощ и за допълване на средствата за издръжка извън получаваната пенсия, чрез осигуряване до края на живота на нормален и спокоен живот, какъвто е воден дотогава, като задължението за гледане и издръжка на двамата приобретатели по алеаторния договор е поето при условията на солидарност. Прехвърлителката – ищца си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху разпоредената недвижима вещ. Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, Старозагорски окръжен съд е намерил за установено, че ищцата е била с влошено здравословно състояние /хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, стенокардия и фобийно разстройство/, в напреднала възраст /79г./ и в невъзможност сама да си напазарува, да поддържа домакинство и да посети съответните медицински специалисти, т.е. че се е нуждаела от постоянни грижи, каквито е получавала от своята внучка А. С., с която живее в съвместно домакинство. Ответникът, който е в друго населено място /гр. София/ и има друго свое домакинство, е поддържал спорадични контакти с баба си, а от м. септември 2018г. въобще не е контактувал с нея, вкл. по телефона, според показанията на съжителницата му – свидетелката И., като не е установено да е полагал каквито и да било грижи или да е давал каквато и да било издръжка след сключване на договора от 17. 05. 2011г.. Горепосочените фактически изводи въззивният съд е направил, вкл. чрез препращане на основание чл. 272 ГПК, въз основа на съвкупния анализ и синтез на приетите в процеса писмени и гласни доказателства, последните обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, при посочване в каква част се кредитират, доколкото съответстват на останалите доказателства и при съобразяване с евентуалната заинтересованост на свидетеля в полза на ангажиралата го страна, съгласно чл. 172 ГПК. Старозагорски окръжен съд е посочил, че задължението за издръжка и гледане е неделимо, трябва да се изпълнява цялостно, като е недопустимо да се дели на периоди и че частичното неизпълнение също е основание за разваляне на целия договор. Съобразил е, че от събраните доказателства не е установено нито един от солидарните длъжници по процесния договор /ответникът или Надежда М./ да са изпълнявали задължението си за гледане и издръжка, посочвайки че при солидарно задължение, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от който и да е от солидарните длъжници. Възражението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба, че доколкото процесният алеаторен договор е сключен за минали и бъдещи грижи и издръжка, които не са отдиференцирани, евентуално неизпълнение на задължението за бъдещи грижи и издръжка може да обуслови разваляне само за 1/2ид.ч. от прехвърлените 5/16ид.ч. от апартамента или за 5/32 ид.ч., решаващият съд е счел за неоснователно. Заключил е, че се касае за единен договор за издръжка и гледане, при който неизпълнението на задължението за бъдещи грижи и издръжка е достатъчно да обуслови разваляне на целия алеаторен договор. Съобразно гореизложеното е приел иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за основателен и е развалил процесния договор за издръжка и гледане досежно всички придобити от ответника права по него. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е посочил конкретни съдебни актове от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на които разрешенията на поставените въпроси във въззивното решение противоречат, т.е. не е навел допълнително основание за допускане на касационния контрол, което е достатъчно обстоятелство за недопускането на такъв по всички поставени въпроси. Цитирането на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или бланкетното позоваване на противоречие с практиката на ВКС не обосновава осъществен допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване, нито поражда задължение за съда сам да издирва конкретни свои актове, на които обжалваният въззивен акт противоречи по формулираните правни въпроси. Независимо от гореизложеното, първият поставен от касатора въпрос, притежаващ характеристиките на правен такъв съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е разрешен от въззивния съд в съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 26/2009г. по гр. д. № 5524/2007г. на ІІ г.о.; решение № 70/2011г. по гр. д. № 612/2010г. на ІІІ г.о.; решение № 82/05.04.2011г. по гр. д. № 1313/2009г.; решение № 20/ 22.07.2015г. по гр. д. № 1853/2014г. на ІV г.о.; решение № 238/26.10.2015г. по гр. д. № 1368/2015г. на ІІІ г.о.; решение № 327/25.02.2015г. по гр. д. № 1205/2014г. на ІV г. о. и др.. Според последната, при прехвърляне на вещно право срещу издръжка и гледане както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Специфичното е, че грижите и издръжката до датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени - последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на алеаторната престация /грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще/, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и издръжка за минало време са релевантни за спора само, ако по надлежен ред е въведено възражение за симулативност на договора в тази му част, каквото не е заявено от страните по конкретния настоящ спор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се определя от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Правилото е, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя / без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си /, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Съдът, тълкувайки волята на страните, следва да определи обема на договорните задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, установени по конкретното настоящо дело, като съобразява възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Представяне на натурална издръжка - храна, режийни разноски, дрехи и други грижи - за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, поради което релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира. Неизпълнението – пълното, каквото е неизпълнението на настоящия ответник, или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на целия договор, доколкото остава незадоволена в пълен обем кредиторовата нужда от издръжка и грижи. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС за носената тежест на доказване по иск за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане, според която ищецът следва да установи чрез пълно главно доказване наличие на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по делото, без да е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по договора приобретателя. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за издръжка и гледане, съобразено с конкретните нужди на прехвърлителя. Въззивният съд е протълкувал волята на страните по процесния алеаторен договор изцяло в съответствие с горецитираната практика на ВКС, с която е съобразил и установената нужда от грижи и издръжка за ищцата с оглед възрастта й и влошеното й здравословно състояние. При носената от ответника тежест на доказване, отново съобразно практиката на ВКС, е заключил, че е налице пълно неизпълнение на поетото неделимо задължение за издръжка и гледане за в бъдеще / за времето след сключване на алеаторния договор/ от двамата солидарни длъжници, което е основание за разваляне на договора досежно всички придобити от касатора права. Вторият въпрос в изложението към касационната жалба не удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма обуславящо значение за крайния изход на конкретния спор. Понеже въззивния съд е заключил, че никой от двамата солидарни длъжници по процесния договор не е изпълнявал задължението си, то хипотеза, при която един от двамата е изпълнил дълга си, нито е обсъждана във въззивното решение, нито е от каквото и да било значение за конкретния спор. Третият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос също е без обуславящо значение спрямо изхода на конкретния правен спор, тъй като въззивният съд е изложил собствени фактически и правни мотиви във въззивното решение, макар да е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК. Поради това отговорът на въпроса за приложението на чл. 272 ГПК в контекста на формираната безпротиворечива практика на ВКС, според която не е достатъчно простото препращане към първоинстанционните мотиви, но и излагане на собствени такива, би бил без каквото и да било значение за настоящия спор. Ето защо не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата 1 230 лв. – хонорар за един адвокат, платен съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.02.2020г., приложен към отговора на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,