Определение № 504 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5549/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. А. П., Д. Д. Б. и [фирма] срещу решение №.194/8.06.16 по г.д.№.147/16 на Врачански окръжен съд - с което, след частична отмяна на решение от 7.12.15 по г.д.№.541/15 по описа на Врачански районен съд, Д. Д. Б., П. А. П. и [фирма] са осъдени да платят солидарно на В. Г. К. 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихви и разноски. Ответната страна В. Г. К. оспорва жалбите. К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение /исковете са за солидарно осъждане на ответниците за сумата 10000лв. – която е над установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум/ и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от публикувана в сайт „Трибали.инфо” статия със заглавие „ШОК! В. К. става областен на В.” за частично основателни. Приел е, че на [фирма] - с управител и собственик на капитала Д.Б., е предоставено информационно пространство на електронен сайт www.tribali.info, който на 7.06.13 е публикувал горепосочената статия; тя не съдържа данни за автор - поради което [фирма] като издател на електронната медия, заедно с всички репортери от сайта, носят отговорност за верността на написаното и че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване; затова предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД са допустими спрямо ответниците. Отразил е, че по въпроса налице ли е тяхно противоправно поведение в качеството им на издатели на статията, следва да се съобрази чл.39 от Конституцията /съгласно който всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но без да накърнява правата и доброто име на другиго/, поради което когато сайт публикува статия с факти, засягащи честта на друго лице, трябва да провери тяхната достоверност. В случая изнесената информация представлява твърдения и оценки за факти и оценки и мнения за личността на К.; на проверка подлежат фактическите твърдения; част от тях са доказани, а друга /че, започвайки работа в „Тролейбусен траспорт”, К. веднага „се насочва към поста на управителя Д.Г.” и „започва подмолни действия по всички фронтове, за да го уволни”, „да пише жалби до всички институции в държавата без църквата, които не отговаряли на истината”, че „успяла да открадне снимки от архива /на в.”Конкурент”/, че „още щом е изхвърлена на улицата” се е съгласила, ако стане областен управител, да е кукла на конци, а истинските решения да взема самият Б. /известен лидер на Д. във В./, „вече се правят залози колко седмици, след като тя стане областен управител, ще започне да плете интриги срещу поредния й работодател”/ - не. Последните засягат неоправдано доброто име, честта и достойнството на ищцата като личност и журналист; тя се почувствала засегната, реагирала емоционално, била подтисната, затворена в себе си, потърсила медицинска помощ, преживяла лек депресивен период. Предвид изложеното, съдът е приел, че на К. са причинени неимуществени вреди от ответниците и тъй като статията от електронния сайт е колективен труд без автор, то солидарно отговарят тези, които са имали достъп до предоставеното информационно пространство на сайта и работещи там – а това са ответниците. Обобщил е, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ извършено деяние /статия от 7.06.13 „Шок! В. К. става областен управител”, публикувана в електронната медия/; 2/ противоправно поведение на ответниците /като издатели на статията са нарушили правото на чест, добро име на К. като човек и журналист предвид клеветнически фактически твърдения по три пункта от статията/; 3/ причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия резултат – претърпяна неимуществена вреда /накърняване на доброто име, уронване на честта и достойнството, огорчение, обида и притеснение по повод написаното/; 4/ вината се предполага до доказване на противното и тази презумпция не е оборена /не е доказана вина на друг субект - ответниците е следвало да оборят презумпцията за виновност и да докажат истинността на разгласените факти и обстоятелства, но не са го направили по отношение на посочените цитати/. За възмездяване на претърпените вреди е определено обезщетние в размер на 2000лв., платимо солидарно. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. К. се позовават на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, която цитират, по общо шест въпроса. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първите въпроси в двете жалби - относно отговорността за публикация и тежестта на доказване на авторството, противоправното действие и причинно-следствената връзка между него и вредите. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /реш.№.147/ 18.03.11 по г.д.№.1640/10, ІV ГО, реш.№.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО/, отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато във връзка с него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира; отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил работата; главният редактор на печатно издание не е работодател на журналистите в него, не е възложител на тяхната работа /тя се възлага от лицето, което се явява издател/-и затова не може да бъде държан отговорен за изнесената от тях информация на основание чл.49 ЗЗД; такава отговорност носи издателят; главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови - а не на автора на статията - действия /напр. при внасяне в същата, против волята на автора, на злепоставяща информация (в този случай неин разпространител, въпреки формалното авторство на статията, би се явил главният редактор, а не журналистът), при разпореждане на главния редактор за публикуване на информация - въпреки съзнанието за неверността й/; но-за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса, и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря - нито по реда на чл.45 ЗЗД, нито по реда на чл.49 ЗЗД; всяка страна е длъжна да установи фактите, на които установява своите искания или възражения, вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Обосновани са твърденията на касаторите, че като е приел, че при непосочен автор на статия заедно с дружеството издател отговорност носят всички репортери от сайта, респективно, че тази отговорност е налице без да е установено дали същите само са чели или редактирали и кой какво точно е вършил по статията, въззивният съд на практика се е отклонил от цитираната по-горе практика. С оглед на изложеното на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване следва да се допусне по посочените въпроси, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на жалбата по същество. На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса - по 40лв. от всеки, и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,