Определение № 2886 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез адвокат Николай Банков, против въззивно решение № 984 от 08.08.2023 г. по в.гр.д. № 1261/2023 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 476 от 15.02.2023 г. по гр.д. №8885/2022 г. на Районен съд – Варна е признато за установено, че ищците С. А. Н., И. Х. И. и П. Х. И., конституирани в процеса на основание чл.227 ГПК в качеството им на универсални наследници по закон на починалия в хода на производството техен наследодател Х. И. Н. не дължат на касатора сумата над 2161,46лв до общо претендирания размер от 8214,35лв, т.е. за разликата от 6052,89 лв. /шест хиляди петдесет и два лева и 89 ст./, претендирана от ответника по фактура № [ЕГН]/28.11.2019г като цена на консумирана ел.енергия за периода от 23.03.2018г до 22.03.2019г в обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], отчитан по аб.№ [ЕГН] и кл.№ [ЕГН], както и в частта относно присъдените на ищците деловодни разноски. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и като необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1.„При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.)?“; 2. „Предпоставка ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точният времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ и 3.„Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“.Посочени са решения на ВКС, с които се твърди, че е налице противоречие. Повдигнат е и въпрос във връзка с правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на първоинстанция съд с оглед задължителните указания на ТР №1/2013 по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответниците по касационната жалба С. А. Н., И. Х. И. и П. Х. И., всички със съдебен адрес – [населено място], оспорват жалбата. Претендират присъждане на деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел, че в случая липсват твърдения процесното количество енергия да е било доставено за период различен от този, за който е издадена оспорената фактура, която е за една година. При наличието на спор относно възможността това количество да е било разходвано реално от абоната в рамките на този едногодишен срок, съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия, преминало през СТИ за исковия период, вкл. и по реда на чл. 162 ГПК. Въз основа на събраните доказателства се установява, че фактурираното като консумирано за едногодишен период количество ел. енергия от общо 42 236кВтч, натрупано в скрития регистър, реално не би могло да бъде консумирано за период от една година, което е технологически невъзможно, а за много по-продължителен период от време /четири години/, както се сочи в приетата по делото експертиза. Според последната освен реално потребената и заплатена за този период ел.енергия от 8689кВтч, неотчетени и незаплатени за фактурирания едногодишен период са останали 11037 кВтч, които следва да бъдат остойностени на два подпериода съобразно определените от КЕВР цени за всеки период, което придобива следното числово изражение: от 23.3.2018г до 30.06.2018г – 1743кВтч х 0.15503лв без ДДС = 270,22лв + 20% ДДС = 54,04лв /т.к.същият е бил начислен във ф-рата/, общо е равно на 324,26лв; от 01.07.2018г до 22.03.2019г - 9294кВтч х 0.16473лв без ДДС = 1531лв + 20 ДДС= 306,20лв /т.к. същият е бил начислен във ф-рата/, общо равно на 1837,20лв, при общ на двете суми, равен на 2161,46лв. При това положение до горепосочения размер за фактурирания едногодишен период предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание. За разликата над посочената сума до общо претендирания размер от 8214,35лв искът е основателен и следва да бъде уважен. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 984 от 08.08.2023 г. по в.гр.д. № 1261/2023 г. на Варненския окръжен съд. Формулираните от касатора въпроси са неотносими, поради което не обуславят наличието на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В мотивите на въззивното решение изрично е прието, че към момента на извършване на проверката на СТИ е липсвал специален ред по смисъла на ПИКЕЕ, тъй като нормите му са били отменени, и отношенията между страните се уреждат по реда на чл. 183 ЗЗД като продажба на стока, съобразно което в тежест на дружество-продавач е да установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата за посочения в исковата молба период, а последният трябва да установи, че е заплатил дължимата цена. В конкретния случай предпоставките, визирани в чл. 50 ПИКЕЕ (отм.) не намират приложение, не са взети предвид от съда и не са били разгледани. В обжалваното решение съдът ясно е извел основанията за прилагането на нормата на чл. 183 ЗЗД и в чия тежест е доказването им. Възивният съд е съобразил и задължителните указания на соченото от касатора ТР, според които въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да се присъдят 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение