Определение № 299 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3786/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав, постановено на 09.12.2013 год. по в.гр.дело № 17226/2011 год., с което е потвърдено решение № 1-043-208 от 27.09.2011 год. по гр.дело № 4068/2009 год. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 43-ти състав за признаване за установено по предявения от А. С. У., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4 срещу Р. Х. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.5 иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,че ищцата е титуляр на ¼ идеална част от правото на собственост, с обект недвижим имот, представляващ апартамент № 2, на втори надпартерен етаж в сградата, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня, антре и тераса, с площ от 95.55 кв.м. с обща кубатура от 408.58 куб.м., при съседи: бул.С., отдолу-Н. и В. Р. и магазини, отгоре-тавански помещения, заедно с прилежащите таванско помещение-единствено, находящо се над апартамента, и две мазета, находящи се под сградата, вляво от стълбата, заедно с 25% идеални части от общите части на сградата и 17.13% идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № 18 в кв.64а по плана на [населено място], местност „Ц.-Зона-В-16”, цялото с площ от 221 кв.м., при съседи: [улица], ПИ № 19, ПИ № 3 и ПИ № 17, всички попадащи в парцел І, отреден за О. и магазини, на основание наследяване по завещание от С. С. Р., починала на 11.03.2001 год., като отхвърля иска за разликата от ¾ ид.части, като неоснователен. Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката А. С. У., представлявана от адвокат П. Д. Р., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.42, б.”б” ЗН – кога едно завещание е нищожно? Ответникът по касация Р. Х. Ч. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че частното завещателно разпореждане от 05.01.1983 год. на П. Н. Р. в полза на съпругата му С. С. Р. /майка на ищцата-касатор/ поради липса на предмет и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД е нищожно тъй като са посочени помещения и част от двор, а липсва индивидуализация по местонахождение, граници и площ, който извод се подкрепя и от изразеното в саморъчното завещание от 07.10.1995 год. на С. С. Р. в полза на А. С. У. - да премине наследствената й част от процесния апартамент, а при сравнение на двете завещания липсва идентичност между обектите на правото на собственост, поради което установителния иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК е основателен до размер на уважената ¼ ид.ч. по аргумент от чл.5, ал.1 във връзка с чл.9, ал.1 ЗН. С разпореждане на Председателя на Върховния касационен съд от 20.05.2014 год. е образувано т.дело № 3/2014 год. по описа на Гражданска колегия по следния материалноправен въпрос: Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания, поради което настоящото производство следва да се спре. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение