Определение № 118 от 14.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3826/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Г. В. К. срещу определение № 1118 от 08.05.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 1150/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав, с което е потвърдено определение № 4847 от 02.04.2024 год., постановено по гр. дело № 1991/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14 с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението към частната касационна жалба като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Каква е подсъдността на предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от действия на органите на Централен софийски затвор, изразяващи се в отказване на съдействие за запознаване на страна по гражданско дело с получаваната кореспонденция? 2/ Попада ли отказът/бездействието на органите на Централния софийски затвор при предоставяне на превод на съдебната кореспонденция по гражданско дело на затворник, страна по същото, в хипотезата на чл. 203 АПК, предвиждаща възможност за претендиране на обезщетение за претърпени вреди от действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество или подлежи на разглеждане по общия исков ред? 3/ Налице ли е законово задължение за предоставяне на превод на получаваната от съда кореспонденция в съответствие с правата на страна в процеса, предвидени в чл. 4, ал. 2 ГПК, което е следвало да бъде изпълнено, но не е било и бил ли е предизвикан дефицит в отношенията и накърняване на основни права, поради липса на необходимата административна активност? Частният жалбоподател навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е счел, че доколкото ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв., причинени от действия на администрацията на Централен софийски затвор в нарушение на разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗИНЗС, то компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – София град, съгласно чл. 203 АПК вр. с чл. 285 ЗИНЗС. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които са свързани, обуславят решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На тези въпроси е даден отговор в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 год., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно който делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища. В мотивите на Тълкувателното постановление е прието, че в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните служби „Изпълнение на наказанията“, началниците на пробационните служби и арестите, по своя характер са административни органи. Те функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във връзка с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове. В разглеждания случай в съответствие с горепосочените задължителни за съдилищата разяснения въззивният съд е приел, с оглед изложените в исковата молба твърдения и формулираното искане, че предявеният иск /с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ/ подлежи на разглеждане по реда на АПК /чл. 203/ – от съответния административен съд, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Третият формулиран от касатора въпрос, който е такъв по съществото на правния спор, не е обсъждан от въззивния съд, поради което и няма обуславящо значение за делото. В този смисъл не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не са налице наведените от страна на касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд