Определение № 200 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Н., подадена от процесуалния й представител адв. Ж. А. от Бургаска адвокатска колегия срещу въззивното решение № 1-30 от 17.3.2021 г по в.гр.дело № 128/21 на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 954/8.4.2020 г, по гр.дело № 9749/19 г по описа на Бургаски районен съд, допълнено с решение от 2.11.2020 г.С първоинстанционното решение Д. Т. Н. е осъдена да заплати на М. Т. Г. на основание чл.284 ал.2 ЗЗД сумата 16 000 лв, представляваща дял от наследството на майка й З. Т. Ч., починала на 5.9.2018 г. В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Ответницата по касационната жалба М. Т. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, подаден чрез процесуалния й представител адв.И. К.-Т. от БАК.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/Липсата на отчетна сделка между упълномощения и упълномощителя представлява ли предпоставка за основателност на исковата претенция предявена срещу пълномощник. 2/Може ли съдът да разгледа факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали и какви са последиците от това и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и възражения на страните. 3/Представляват ли наследство по смисъла на чл.1 от ЗН парични суми, които непосредствено преди смъртта на умрелия, не са част от неговия патримониум. От данните по делото се установява следното: Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.59 ал.1 ЗЗД.Прието е, че ищцата претендира заплащане на сумата 16 000 лв, получена от ответницата-нейна сестра, без основание, тъй като съставлява наследствен дял от наследството на майка й З. Ч., получено от Т. А..Ответницата е оспорила иска с твръдението, че с тази сума по силата на неформално споразумение с майка й следва да надари само нея за положените приживе грижи, поради което сумата не е получена без правно основание.Във връзка с така определената от съда правна квалификация, първоинстанционният съд е извършил разпределение на доказателствената тежест, като е указал на ищцата да установи фактите и обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията й, да установи наследствено правоприемство и наследствена квота, че към момента на откриване на наследството в партимониума на наследодателя е съществувала паричната сума и, че в партимониума на ответницата е настъпило обогатяване за сметка на ответницата и обедняване за сметка на ищцата на горепосоченото основание, а ответницата следва да докаже възраженията си, касаещи оспореното наследствено правоприемство, в това число валидното възникване на основанието, на което твърди, че е получила сумата.Със съдебното решение по съществото на спора, първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е такава по чл.284 ал.2 ЗЗД, с която ответницата се е обогатила за сметка на своята сестра, след смъртта на майка им З. Ч.-починала на 5.9.2018 г.Прието е, че не е установено дарственото намерение по отношение на касаторката за положените от нея грижи. Прието е също, че страните са сестри и наследяват при равни квоти, съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 ЗН.Отношенията между тях произтичат от наследствено правоприемство от страна на тяхната майка, а след като тя е наследила племенника си Т. А. искът следва да се преквалифицира като такъв по чл.284 ал.2 ЗЗД.Изрично е отбелязано в мотивите си, че това по никакъв начин не рефлектира върху дадените от съда указания по разпределение на доказателствената тежест.Ответницата е била тази, която е следвало да разпредели между двете сестри сумите, получени в наследство, но не го е сторила по отношение на процесната сума, тъй като е считала, че същата й е подарена.Обстоятелството, че сумата е преведена по сметка на ответницата не установява дарствено намерение, поради това съдът е приел, че страните следва да получат равен дял от паричните средства на починалата им майка, поради което е уважил предявеният иск. С въззивното решение е потвърдено това на първоинстанционния съд, като е препратено към мотивите му на основание чл.272 ГПК.Действително ответницата е получила процесната сума по сметката си, но е била длъжна да предаде в партимониума на другия наследник, полученото, за което дарствено намерение не е установено. Въз основа на изложеното от правна страна от въззивния съд и по отговорати на повдигнаите от касатора въпроси, настоящият състав на ВКС, Четвърто ГО, намира следното: дадената от съда с доклада по делото първоначална правна квалификация като такава по чл.59 ал.1 ЗЗД за връщане на суми, получени от ответницата, като наследствена на общата ми майка, без правно основание е правилната такава.С оглед на нея на страните са дадени точни, конкретни и прецизни указания относно разпределение на доказателствената тежест.Обстоятелството, че с крайния съдебен акт съдът е преквалифицирал иска като такъв по чл.284 ал.2 ГПК не прави решението недопустимо, нито представлявава нарушение на процесуалния закон, нито нарушава по какъвто и да било начин процесуалните права на касаторката.Това е така поради обстоятелството, че извършената промяна не изисква установяване на различни факти и ангажиране на други токазателства.Подобни доводи не се и твърдят от ответната страна.Промяната в правната квалификация не е довела до доказателствена непълнота /всичките доказателствени искания на ответницата, насочени към получаване на сумата на правно основание са уважени/.До ограничаване правото на защита или до неправилност на решаващите изводи в първоинстанционното решение не се е стигнало. Несъответствието между правното основание в доклада и в решението не обосновава недопустимост на решението - произнасянето по предявения иск се изразява в обсъждане на заявените от страните фактически обстоятелства, а не е обусловено от формално посочване на правната норма, под която те са подведени. В случая е разгледан предявеният иск, като в съответствие със състезателното начало са преценени и въведените от ответницата защитни фактически и правни доводи.Предвид обстоятелството, че предявеният иск намира своята правна квалификация в нормата на чл.59 ал.1 ЗЗД, първият от поставените от касатора въпроси се явява неотносим поради което не може да обоснове достъп до касацонен контрол. Процесуалноправния въпрос под № 2 не е разрешен от съда в противоречие с посоченото от касатора решение № 48 от 19.6.2020 г, по гр.дело № 3081/2019 г на ВКС Първо гражданско отделение, тъй като в разглеждания случай, съдът се е произнесъл изцяло по предмета на делото, с който е сезиран и който се определя от наведените от ищцата фактически твърдения.Съдът се е произнесъл по конкретно заявените доводи и възражения относно дарственото намерение, които най-подробно е изследвал, но е приел за недоказано.В този смисъл не в противоречие, а в пълно съответствие с посочената практика съдът е разгледал само обстоятелства, на които страните са се позовали, като по този начин е изпълнил вменените му от процесуалния закон задължения.Последният от поставените въпроси не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Въпросът няма отношение към мотивите на съда, тъй като е прието обратното, че паричната сума е съществувала в патримониума на наследодателката и независимо по чия банкова сметка е постъпила, тя се е дължала на страните по равно. Предвид изложеното не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Ответницата по касация не претендира разноски по делото и такива не следва да й бъдат присъждани. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение