Определение № 3101 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт А. С., срещу решение № 370 от 08.12.2022 г. по в. гр. д. № 20223001000482 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 260010 от 05.04.2022 г. по т. д. № 13/2021 г., поправено с решение № 260025 от 29.06.2022 г. на Шуменския окръжен съд, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. Н. П. разликата от 25 000 лева до сумата от 80 000 лева, като частичен иск от общо 134 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2020 г. в [населено място], на [улица]до магазин „Ешрефоглу“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовият му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено - икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Н. П., чрез процесуалния представител адвокат Н. Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличие на застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Посочено е, че с определение № 260002 от 05.01.2021 г., постановено по НОХД № 2308/2020 г. по описа на Шуменския районен съд е одобрено постигнатото между Районна прокуратура - Шумен и А. Д. А. споразумение, с което се приема за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият А. Д. А. на 08.07.2020 г. в [населено място], на [улица]до магазин „Ешрефоглу“, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо 407“ с рег. [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Н. П. от [населено място], изразяваща се в трайно затруднение на левия горен крайник за срок по-голям от един месец, обусловено от фрактура на лявата мишнична кост в областта на шийката и фрактура на лявата ключица във вътрешния й край като деянието е извършено виновно по непредпазливост. Посочено е, че съгласно чл. 300 ГПК, във вр. чл. 383 НПК, влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършен деликта, неговата противоправност и виновността на дееца. При определяне на справедливия размер на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, въззивният съд е констатирал, че ищцата е била на 53 години към датата на инцидента, в активна трудоспособна възраст, от представената медицинска документация, вкл. и заключение на СМЕ, е установено, че същата е получила съчетана травма глава - крайници, включваща мозъчно сътресение, без открита вътре-черепна травма, фрактура на ляв хумерус и фрактура на лява клавикула. Посочено е, че на 08.07.2020 г. е приета в МБАЛ -Шумен, където й е поставена ортеза и е дехоспитализирана на 14.07.2020 г; на 15.07.2020 г. е постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е извършена операция, включваща поставянето на раменна протеза и ексцизия на девитализирани тъкани поради индикации за инфламирана рана; на 22.07.2020 г. е постъпила отново на лечение поради мекотъканен дефект, наложил оперативна намеса, включваща отваряне на раната и ревизия. Последвала е хоспитализация на 02.08.2020 г. поради хипертрофичен цикатрикс в областта на лява предмишница, наложил ново ексцизиране на тъкан и вземане на кожен автотрансплантат от ляво бедро. Посочено е, че всички оперативни интервенции са с високо ниво на сложност особено замяната на горния край на лявата раменна кост с изкуствена. Изложени са съображения, че към настоящия момент ищцата е с видими загрозяващи оперативни белези, със силно ограничени движения в лявата раменна става, а функционалната годност на крайника е значително намалена като вещото лице не дава прогноза за пълно оздравяване и излага, че е необходимо да се продължи рехабилитацията в специализиран балнеосанаториум. Посочено е, че съгласно заключението на СПЕ М. П. е преживяла остра стресова реакция, последвана от генерализирана тревожност като вид невроза като понастоящем симптомите са с ниска интензивност, но включват опасения за социалната роля - работно място, тъга, мъка, тревожност и безпокойство, пострадалата не е търсила специализирана психиатрична помощ през последните няколко месеца и не приема терапия за психично състояние. Прието е, че установената фактическа обстановка за понесените от ищцата физически и психически болки и страдания, оперативни интервенции и неблагоприятни последици се подкрепят и от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства. Изложени са мотиви, че съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Формиран е решаващ извод, че частичният иск за обезщетение е основателен до предявения размер от 80 000 лева, който съответства на тежестта на понесените травми, подлагането на няколко сложни оперативни интервенции, продължителния възстановителен период и негативните остатъчни явления. Отчетени са преживяната остра стресова ситуация от ищцата, вкл. и последвалата невроза. Посочено е, че присъденото частично обезщетение отговаря и на икономическата обстановка в страната към датата на деликта, ориентир за която са, както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ - чл. 492 КЗ, макар последните да се явяват само помощен критерий. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. По отношение първия формулиран от касатора правен въпрос относно критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, въззивният съд е изложил подробни съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68 г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение. При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице. По втория поставен в изложението правен въпрос е даден принципен отговор със задължителната практика на Върховния съд в ППВС 4/68 г. и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС (т. 11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този въпрос. Третият поставен от касатора въпрос във връзка със задължението на съда при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната е значим за изхода на делото, но по отношение на него също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика. В случая въззивният съд се е позовал на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент и те са били фактически съобразени. По същество липсва посочена от самия касатор във връзка с въпроса съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а при съществуващата съдебна практика не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът. В настоящия случай липсва и основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. С оглед изхода на спора и направеното искане на адвокат Н. Д., пълномощник на ответника по касация, следва да и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. с ДДС на основание чл. 38 ЗА. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение