Определение № 105 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 70/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. В. Ч. от [населено място], действаща чрез своята майка и законен представител Г. С. П., против определение № 100636 от 27.11.2020 г. по ч. т. д. № 221/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 260251 от 16.10.2020 г. по т. д. № 400/2020г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявените от К. В. Ч. срещу „Феникс гарант“ ООД, [населено място] искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на съдружниците от 10.10.2020г. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че ищцата не е активно процесуалноправно легитимирана да предяви искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на процесното общо събрание в ответното дружество, тъй като не е съдружник в същото. Развити са подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество теза, че в случая членственото правоотношение на ищцата е възникнало по силата на самия дружествен договор, в който, според нея, предварително е уговорено наследяване на членството при смърт на съдружника. Като обосноваващи допускането на касационния контрол, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Има ли правен интерес малолетният наследник на дружествени дялове в ООД от обжалване на решенията на ОСС с оглед защита на своите интереси; 2. Допустимо ли е същият да бъде представляван от своя законен представител пред ОСС за защита на интересите му като собственик на дяловете в последното“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищцата не е активно легитимирана по тях, тъй като, макар да е един от наследниците по закон на починалия съдружник В. Ч., същата няма качество на съдружник в ответното дружество, доколкото не е била приета за такъв. Посочил е, че съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ се наследяват само имуществените права, т.е. дяловете от капитала на ООД, но не и самото право на членство в дружеството. Като неоснователно съдебният състав е счел становището на частната жалбоподателка, че с разпоредбата на чл. 13 от дружествения договор, според която “съдружието в дружеството се наследява”, учредителите са се съгласили при смърт на съдружник неговите наследници да стават съдружници автоматично, без да е необходимо да бъдат приети като такива от общото събрание, т. е. че се наследява и членственото правоотношение. Според него, освен, че такава уговорка не се открива в текста на обявения в Търговския регистър дружествен договор, но дори и да съществува, то в конкретния случай и при конкретните обстоятелства тази уговорка не може да произведе действие, защото противоречи ни императивното правило на чл. 65, ал. 1 ТЗ, което не допуска учредител и съдружник в търговско дружество да бъде малолетно лице, каквото се явява ищцата. С оглед на това, въззивният съд е направил извод, че към датата на провеждане на общото събрание 10.10.2020 г. малолетната ищца не е имала качеството на съдружник в ответното дружество “Феникс гарант” ООД, поради което предявените от нея искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ са недопустими. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение и на двата поставени въпроса не може да се счете за осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че нито един от въпросите не е обсъждан в обжалвания акт. Видно от мотивите му, предявените искове са преценени като недопустими поради това, че ищцата не е съдружник в ответното дружество и следователно не е активно легитимирана да предявява искове за отмяна на общото събрание на съдружниците в него. Следователно, процесуалната недопустимост на производството не е обоснована с липсата на правен интерес от предявяването на искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ или с ненадлежно представителство на ищцата, в какъвто смисъл са поставените въпроси. Ето защо, същите са ирелевантни за изхода на делото и поради това не следва да бъде преценявано поддържаното по отношение на тях конкретно основание за допускане на касационното обжалване. Друг е въпросът, че това основание е заявено напълно бланкетно – с посочване на законовата норма, без да са изложени конкретни аргументи за наличие на двете кумулативни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в съответствие със задължителните указания по т. 4 от цитирания тълкувателен акт. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение