Определение № 2142 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 190/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Експром 79“ ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищецът Д. Я. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Направеното с допълнителна молба от 19.02.2026 г. искане на жалбоподателя за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на друго висящо дело между същите страни е неоснователно съгласно постановките по т. 8 от ТР № 1/2001 г. и т. 9 от ТР № 2/2004 г. на ВКС-ОСГК, поради което следва да се остави без уважение.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от от ответника първоинстанционно решение, с което по предявения иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство – прекратяване на участието на ищеца като съдружник в ответното дружество след отправено писмено предизвестие.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е налице заявления на ищеца за прекратяване на участието му в дружеството, доколкото приложеното към заявлението за вписване предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ не е било подписано от ищеца, а върху него е било пренесено копие на подпис на ищеца, положен върху друг документ. Този извод съдът е обосновал с извършения анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертно заключение, като е изложил подробни съображения относно достоверността на обсъдените доказателствени средства.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• следва ли при произнасянето на решението си съдът да извърши преценка на всички наведени от страните твърдения, правни доводи и представени доказателства, да ги обсъди и посочи кои от тях приема и цени и защо;

• следва ли съдът да обсъди заключението на вещото лице относно неговата логичност и обоснованост и да изложи мотиви за приемането му;

• когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди показанията на този свидетел и да обоснове защо не им дава вяра?

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Не се установява по поставените въпроси съдът да се е отклонил от последователната практика на ВКС, съгласно която при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими към предмета на въззивното производство, определен съгласно чл. 269 ГПК, доказателства, факти и доводи на страните, като изложи съответни мотиви, вкл. по отношение на обосноваността на експертното заключение и достоверността на свидетелските показания. В разглеждания случай въззивният съд подробно е обсъдил аргументите на страните, както и събраните по делото доказателства, като е възприел заключението на вещото лице след преценка на неговата обоснованост във връзка с останалите доказателства по делото и е изложил подробни съображения за обосноваване на извода си относно доказателствената стойност на показанията на свид. О., съобразявайки не само неговата заинтересованост с оглед родството му с управителя на ответното дружество и с неговия едноличен собственик, но и липсата на преки впечатления за изнесени от свидетеля факти, както и липсата на информация в показанията за други относими към спора факти. В действителност с оглед съдържащата се в изложението по чл. 280 ГПК аргументация формулираните въпроси се свеждат до оспорване на фактическите изводи на въззивния съд, чиято правилност обаче не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. Независимо от съдържащото се в отговора на жалбата искане, на ищеца разноски за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства такива да са направени.

С тези мотиви съдът