Определение № 245 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК и по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 5488/19.04.2010 година на К. С. М. лично за себе си и като Управител на [фирма][населено място], подадена чрез адв. К. Н. АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 55 от 09. 03. 2010 година по гр. възз. д. Nо 333/2009 година на ОС-С.З., в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС. С Определение Nо 417/ 23.09.2010 година постановено по ч.гр.д. Nо 306/2010 година на ВКС-I отд., състав на ВКС е присъединил към настоящото производство и частна жалба вх. Nо 7115 /13.05.2010 година, заявена от Л. А. С.-Ж. срещу допълнително постановеното решението по реда на чл. 192 ал.4 ГПК / отм./ по гр.д. Nо 333/2009 година, в частта по присъдените разноски. Поддържа се, че разноските са неправилно изчислени и следва да се присъдят в пълен размер, за сумата 1371 лв. С посоченото решение, окръжният съд е производство по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решение Решение Nо 51 от 01.06.2007 година постановено по гр.д. Nо 164/2007 година на РС-С. З. в частта по отхвърлените искове на Л. А. С.- Ж. за признаване собствеността и предаване владението на следните движими вещи- абкант преса “R.”КМ-4 и мотокар 2.5 тона и е постановено ново решение, с което двете ревандикационни претенции са уважени. С допълнително решение по чл. 192 ал.4 ГПК/ отм./ в полза на Л. Ж. са присъдени разноски по делото в размер на 100 лева. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Релевират се доводи, касаещи изводите на съда, че процесните вещи не се владеят на правно основание- договор за наем, относно неоснователността на изводите, че същият е надлежно прекратен. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с доводите, че с въззивното решение е нарушена трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 236 ЗЗД относно прекратяване на безсрочен договор за наем на движими вещи при установена липса на валидно уведомление за това, като се сочат Решение Nо 10140/12.11.2003 год. по адм.д. Nо 5805/2003 год.. на ВАС-V отд, Решение Nо 1113/02.11.2007 год. по гр.д. Nо 1071/2006 год. на ВКС- IV отд. и Решение Nо 144/29.10.2009 год. по т.д. Nо 79/2009 година на ВКС-ТК- I отд. В срока по чл.287 ГПК и чл. 275 ГПК не са подадени писмени отговори съответно от ответника по касация- Л. С., нито от ответника по частната жалба – К. Н.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и по релевираните по частната жалба доводи, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при установената оценка на вещите от 6000 лв. За да уважи заявеният от Л. С.- Ж. ревандикационен иск, решаващият съд е приел за безспорно, че същата на основание Договор от 23.09.2004 година за уреждане на финансови задължения между Л.С. и т. д. [фирма][населено място], неизпълнение на договора и издадена ф-ра Nо 2641/30.10.2006 година, се легитимира като собственик на процесните движими вещи: абкант преса “R.”КМ-4 и мотокар 2.5 тона. Прието е, че вещите се намират във владение на ответника - без правно основание, тъй като сключеният договор за наем с праводателя на ищцата „Р. „АД / в ликвидация/[населено място] и фирмата [фирма][населено място] от 15.02.2006 година, е прекратен на 15.02.2008 година. При преценка на релевираните доводи по изложението на касатора и цитираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата/ без значение на тяхното инстанционно ниво/, по същия правен въпрос. Цитираните Решение Nо 10140/12.11.2003 год. по адм.д. Nо 5805/2003 год.. на ВАС-V отд. не може да бъде ценено като относимо към поставения въпрос не само защото е решение, постановено в административно производство и не е „съдебна практика” по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но и защото изрично с него се приема неприложимост на чл. 236 ЗЗД. Решение Nо 1113/02.11.2007 год. по гр.д. Nо 1071/2006 год. на ВКС IV отд. с което се приема, че „ако след изтичане на наемния срок, ползването на вещта със знанието и без и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок” визира хипотеза, обратна на тази по делото ,тъй като спорният проблем е този за превръщането на договора за наем от срочен в безсрочен, а не дали е прекратен”. Цитираното Решение Nо 144/29.10.2009 год. по т.д. Nо 79/2009 година на ВКС-ТК- I отд., с което основният разрешен въпрос е този за сключване на договор за наем от наемодател- търговско дружество”също е напълно неотносимо към поставения правен проблем. По подадената частна жалба срещу Решението на въззивния съд по чл. 192 ал.4 ГПК / отм./. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С молба вх.Nо3958/19.03.2010 год., ищцата- въззивник Л. С. – Ж. е поискала да се измени решението на въззивния съд, в частта за разноските, претендирайки присъждане на направените за всички инстанции разноски. С обжалваното решение по чл. 192 ал.4 ГПК / отм./, с. окръжен съд е присъдил разноски в размер на 100 лв., съобразно на уважената част от иска пред съответната инстанция. Обжалваното определение е неправилно, същото е постановено в нарушение на чл. 64 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 218з ал.4 ГПК /отм./. Ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в т.ч. и направените по касационно обжалване разноски, които следва да бъдат присъдени от въззивния съд, на който делото е върнато за разглеждане по същество. Данните по делото сочат, че в рамките на инстанционните производства и това пред касационната инстанция по реда на чл. 218а б.”а” ГПК / отм./, страната е направила разноски общо в размер на 1371 лв. по заявените два, при условията на обективно съединяване, исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД. При липсата на документи, разграничаващи разноските по отделните искове, следва, че за всеки от тях са направени еднакви по размер разноски.След като е уважен само един от исковете- този по чл. 108 ЗС, то и разноските, на който страната има право, са в размер на сума от 685.50 лв. т.е. до размер на половината от тях. След като в полза на Л. С.- Ж. е присъдена сума от 100 лв., то с настоящото определение следва да бъде присъдена допълнително сумата от 585.50 лв. / разлика до дължимия размер./ По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 278 ал.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия