Определение № 3651 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. К., А. Н. Б. и Г. Н. К. срещу решение № 13 от 03.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2354 от 2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение № 97 от 19.04.2022 г. по гр.д.№ 333 от 2021 г. на Окръжен съд- [населено място] в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от А. Н. Б. и Г. Н. К. срещу Б. В. Маков искове с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение от по 50 000 лв. на всеки от ищците за понесени болки и страдания от смъртта на Ц. Н. К., причинена от Б. Маков при пътно-транспортно произшествие, станало на 22.11.2017 г. и с която е отхвърлен иска на Л. Н. К. за осъждане на Б. В. Маков за заплащане на обезщетение по чл.45 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Наличието на собствено семейство (съпруг/а и низходящи), както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат или сестра, след съзряването им като личности, изключва ли наличието на силна емоционална връзка, отношения на близост, привързаност и подкрепа между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра ?

2. Какви следва да бъдат извънредните житейски ситуации, които обуславят правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат или сестра ?

3. За да има право брат или сестра да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свои брат/сестра, нужно ли е същите взаимно да са полагали грижи за образованието си и професионалната си реализация, както и да са полагали грижи един за друг поради болест ?

4. Липсата на житейски препятствия в живота на братя и сестри автоматично ли обуславя извод за липса на силна емоционална привързаност между тях ?

5. Дългогодишното посещаване на гроба на починал брат или сестра, въпреки наличието на собствено семейство, оказващо нужната морална подкрепа, обуславя ли извод за наличие на силна емоционална връзка между братя и сестри, респективно правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра ?

В отговор от 03.04.2023 г. ответникът по жалбата Б. В. Маков оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано, а в случай че бъде допуснато- решението да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по облигационни искове с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове от Л. Н. К., А. Н. Б. и Г. Н. К. срещу Б. В. Маков за присъждане на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брата на ищците Ц. Н. К., починал след пътно-транспортно произшествие, станало на 22.11.2017 г., за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда. Въззивният съд е приел, че тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът на Л. Н. К. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 5000 лв., основанието на този осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Така спорът по делото по иска на Л. К. се съсредоточавал само върху прилагането на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, а по исковете на другите двама ищци въззивният съд следвало да прецени дали притежават активна материална легитимация за получаване на обезщетение за преживените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния брат.

Въззивният съд е цитирал т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според която материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е обаче претендиращият обезщетение да докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл.52 ЗЗД. В тълкувателното решение относно братята и сестрите е прието, че макар и да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, правото на обезщетение за тях възниква само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Затова духовната връзка между починалия и родственика трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. Съдът е приел, че такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между брата и сестрата са изключително дълбоки, например когато са полагали взаимни грижи за тяхното образование, професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат или сестра или техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на значителни житейски трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази житейска ситуация, когато братът или сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек, на когото основно да са разчитали през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на брата или сестрата, които би следвало, с оглед на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, да бъдат обезщетени.

Според въззивния съд, от събраните по конкретното дело доказателства не се установяват превишаващи естествената скръб и горест у ищците болки и страдания от смъртта на брат им, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния. Между братята и сестрата, от една страна, и починалия, от друга, са били изградени обичайни за българското общество топли отношения, характеризиращи се с обич, доверие и взаимност. От приетата от първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза също не се констатирали превишаващи естествената скръб и горест от внезапната смърт на близък родственик (брат) емоционални и психически състояния: Л. К. е приел смъртта на брат си по травматичен за психиката му начин, като това обстоятелство се е отразило на психическото му здраве към тогавашния момент, но впоследствие не се наблюдават необичайни промени в поведението му, които да са обусловени от преживяното; А. Б. е приела смъртта на брат си по болезнен, но не и по травматичен за психиката й начин, като това обстоятелство се е отразило на психическото й здраве в границите на нормалната траурна реакция и загуба при смърт на близък; Г. К. е приел смъртта на брат си по болезнен начин, с елементи на психическа травма, като впоследствие не се наблюдават необичайни промени в поведението му, които да са обусловени от преживяното.

В съответствие с нормалната човешка логика въззивният съд е приел, че след смъртта на брат си при станалото на 22.11.2017 г. пътно-транспортно произшествие ищците са се намирали в стресово състояние, емоционално напрегнати, с непрестанно чувство на тъга и болка, като известен период те са били емоционално дебалансирани. Въззивният състав обаче е посочил, че липсват тези превишаващи нормалните, обичайните болки и страдания при кончината на много близък родственик, които пораждат правото на обезщетение: не се установява, че ищците са поели грижата, включително издръжката за близък на загиналия; че са подпомагали брат си в образованието му, професионалната и личностна реализация (през цялото му съзряване като личност); че взаимно и при съвместна подкрепа са преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Напротив, ищците са изградили свои семейства, които им оказват морална подкрепа, включително и за преодоляване негативните преживявания, свързани с кончината на техния брат. Затова съдът е отрекъл материалната легитимация на ищците за търсене на обезщетение, като спрямо ищеца Л. К. е уточнил, че поради забраната на чл.271, ал.1 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя не може да отмени първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за 5 000 лв.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, поради следното:

Не се обосновават предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. И петте поставени от касаторите въпроса обобщено се отнасят до това какви житейски отношения между братята и сестрите дават правото един от тях да получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на починал брат или сестра. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., а по изключение- всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Необходима предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на такова друго лице (в случая- на брат и сестра за починал техен брат) е доказването на отношения извън традиционните в семейството, надхвърлящи обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между починалия и неговите братя/сестри. Това означава, че не е достатъчно наличието на формално родство и произтичащата от него близост между лицата. В съдебната практика (например решение № 60143 от 01.12.2021 г. по търг.д.№ 1796 от 2020 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 115 от 22.07.2021 г. по гр.д.№ 3069 от 2020 г. на ВКС, ГК, III г. о.) трайно се възприема, че следва да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка, поради което и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават правото на обезщетение за тях. Преценката за тези житейски обстоятелства е конкретна по всяко дело.

В случая въззивният съд е изследвал житейската връзка и степента на емоционална близост между ищците и починалия брат, анализирайки разказаното от свидетелите и заключението на вещото лице за отношенията помежду им приживе и за отражението на загубата върху психическото състояние на преживелите роднини. Отделните примери, дадени от съда (полагането на взаимни грижи между роднините, наличието на собствено семейство, съвместното преодоляване на значими житейски препятствия), са елемент от цялостната му преценка за степента на емоционална близост между братята, сестрата и починалия. Сами по себе си те не могат да служат като абсолютен критерий за силата на емоционалната връзка между роднините, поради което на така поставените от касатора въпроси не може да се даде еднозначен отговор, а те могат да бъдат разрешени единствено при разглеждането на конкретния казус, при комплексното им обсъждане. Затова въпросите не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

За пълнота следва да се посочи, че въпросите не обосновават и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като проблемът относно предпоставките, обосноваващи правото на обезщетение при смърт на близък роднина, е изяснен с цитираното Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а конкретните обстоятелства от живота на засегнатите лица подлежат на изясняване и преценка във всеки отделен случай.

Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно: За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение