Определение № 3205 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4425/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 621/11.05.2023 г. по гр.д. № 556/2023 г., с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 15/03.01.2023 г. по гр.д. № 18220/2021 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната част, е осъдил В. И. И. да заплати на „Максима - Брокерс груп“ ЕООД сумата 7 657.07 лв. – възнаграждение по договор за посредничество от 29.09.2021 г., ведно със законните лихви от 18.11.2021 г. Решението се обжалва от В. И. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация „Максима – Брокерс груп“ ЕООД възразява, че соченото основание за допускане на касационния контрол не е налице, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. За да уважи този иск, въззивният съд е приел, че на 29.09.2021 г. страните са сключили договор, с който ответникът е възложил на ищеца да му посредничи, за да закупи апартамент в [населено място] – 3-стаен, 4-стаен или мезонет, ново строителство. Уговореното възнаграждение е 2.9 % върху цената по предварителния договор за апартамента, който ответникът ще сключи, а при липса на такъв – върху цената, посочена в приложение № 1 към договора, но не по-малко от 700 евро. Възнаграждението е платимо при сключване на окончателния договор. Прието е, че в същия ден, на 29.09.2021 г., ищецът е организирал оглед на апартаменти, отговарящи на характеристиките, зададени от ответника. Ответникът одобрява един – апартамент 18А, в [населено място], кв. С., [улица], ет. 6, ап. 18, с площ от 134.18 кв.м., подписва приложение № 1 към договора, с който удостоверява, че с посредничеството на ищеца го е огледал и заявява съгласието си да го купи на цена 135 000 евро, на която се предлага от собственика. След това преустановява контакти с ищеца. След справка в имотния регистър, ищецът узнава, че апартаментът е купен от ответника с договор за покупко-продажба по н.а. № 19/06.10.2021 г. на цена в нотариалния акт 97 800 лв. от собственика/продавача „Бобчев“ ЕООД. Според уговореното, възнаграждението за осъщественото посредничество, възлиза на 3 915.00 евро = 2.9 % х 135 000 евро (равностойни на 7 657.07 лв.), но ответникът не го е платил. Въззивният съд е заключил, че искът е основателен в този размер, до който е уважен. В решението са очертани спорните обстоятелства, които въззивният съд е свързал с възраженията на ответника – че е купил апартамента без посредничеството на ищеца, евентуално че възнаграждението е дължимо в размер, съгласно цената в нотариалния акт. Приел е да са неверни твърденията, на които се основават. Първо, ответникът е твърдял, че е подписал приложение № 1 към договора, защото ищецът го е заблудил, че става въпрос за някакви лични данни. Твърденията са опровергани от показанията на свидетеля В. – служител на ищеца, при посредничеството на когото са извършени огледите и пред когото ищецът е заявил готовност да купи апартамента на цената 135 000 евро. Обсъдено е противоречието им с показанията на свидетеля С., които въззивният съд не е кредитирал по съображения, съответни на предвиденото в чл. 172 ГПК. Второ, ответникът е твърдял, че възнаграждението е дължимо по цената в нотариалния акт. Уговореното с договора и подписът му под приложение № 1 към договора определят цената от 135 000 евро като база за извършеното посредничество. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал. 1 т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 - 3 ГПК. В случая не са налице тези предпоставки, годни да осъществят основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съдът е обосновал своите правни изводи с възприетата от него фактическа, а решението съдържа логично и обосновано обсъждане на доказателствата. Дали приетото от него действително съответства на събраните по делото доказателства, в настоящото производство Върховният касационен съд няма правомощието да провери – т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, но изложените в решението мотиви изключват извода за очевидна неправилност, а с това и единственото посочено основание за допускането му до касационен контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника следва да се възложат направените разноски пред Върховния касационен съд. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът