Определение № 60359 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1982/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Еконт Експрес„ ЕООД против определение №330/15.06.2021г. по ч.гр.д.№ 20215300501116/ 2021 г. на Пловдивски окръжен съд, изменено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с определение № 687/09.08.2021 г. по същото дело, с което е потвърдено определение от 16.02.20201 г. по гр.д.№ 6678/2020 г. на Районен съд Пловдив, за прекратяване на съдебното производство и осъждане на страната – настоящ жалбоподател за разноски. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение досежно извода на съда, че с направените от него уточнения на исковата молба, счетена от самия съд за нередовна и като такава предпоставила оставяне на производството без движение, не е въведено едновременно изменение на основанието и петитума на предявените от „Еконт Експрес„ ЕООД против ответниците „Мар Логистикс„ЕООД и А. Л. И., в пасивно субективно съединение, осъдителни искове, нито изменение само на основанието или само на петитума, а единствено е отстранена нередовността. Страната цитира съдебна практика на състави на ВКС, в подкрепа на довода си, че само спрямо редовна искова молба може да се извършва преценката за допустимо изменение на иск по чл.214 ал.1 ГПК. Отговор на частната жалба е постъпил само от ответника А. И., като се оспорва същата и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия селективен критерий. Страната счита, че формулираните въпроси са чужди на решаващите мотиви на въззивното определение и отговор на същите е без значение за правния резултат. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: С исковата молба „Еконт Експрес „ЕООД заявява обстоятелства за сключен с ответното дружество договор, с характер на договор за поръчка, изпълнението на „Мар Логистикс „ ЕООД по който е обезпечено със запис на заповед, издаден от същото дружество и авалиран от втория ответник – А. И.. Сочи се, че договорното правоотношение е прекратено във връзка с установени при ответното дружество липси, респ. неотчетени на ищеца парични средства от изпълнението на довереника, а след разчет на отношенията между страните,вкл. след извършено извънсъдебно прихващане от ищеца, е останала дължима му се сума от 21 062,92 лева. Изрично, с оглед издаването на менителничния ефект с падеж „ на предявяване „, се сочи предявяването на записа на заповед на двамата ответници - на 16.03.2020 г.. При така заявените обстоятелства е формулиран петитум за солидарното осъждане на ответниците за сумата от 21 062,92 лева, представляваща „ неотчетени парични средства по договор”, ведно със законна лихва от предявяването на иска и мораторна лихва от 304, 24 лева. С разпореждане от 16.05.2020 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да изложи факти и обстоятелства, въз основа на които предявява иска си, какви са били конкретните права и задължения на страните по сключения договор, от къде следва солидарната отговорност на ответниците и ако следва от менителничното правоотношение - да посочи вземането срещу първия ответник на същото или на договорно основание претендира. Със становище вх.№ 37665/03.07.2020 г. ищецът, изпълнявайки указанията на съда, досежно изясняване съдържанието на договорното правоотношение, е преповторил обстоятелствата във връзка със същото, изложени в исковата молба, но изрично е посочил, че претенцията и срещу двамата ответници се основава на записа на заповед от 07.06.2018 г.. С ново разпореждане от 24.07.2020 г. по гр.д.№ 6678/2020 г. на Районен съд Пловдив исковата молба е оставена без движение, като нередовна и на ищеца е указано да отстрани противоречията между обстоятелствена част и петитум, доколкото в петитума се иска присъждане на сумата по договор, а в обстоятелствената част се сочи запис на заповед, съответно изрично да посочи на договорно или менителнично основание претендира същата. Със становище вх.№ 48017/11.08.2020 г. ищецът е посочил, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, относно договорното правоотношение с първия ответник, са единствено с оглед обезпечителния характер на записа на заповед, издаден по повод на точно това конкретно каузално правоотношение, както и че претенцията е предявена и срещу двамата ответници на основание записа на заповед, с оглед което и във формулирания петитум е отпаднала идентификацията на претенедираната сума с „неотчетени парични средства по договор „, а същата е индивидуализирана като „част от задължение по запис на заповед „ / процесния /. Първоинстанционния съд, с определение от 16.02.2021 г., е прекратил производството, като е счел, че с направените уточнения, макар по повод нередовност на исковата молба, е претендирано едновременно изменение на основанието и петитума на предявените искове. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че в исковата молба са заявени обстоятелства и петитум за осъждане ответниците на основание договора за възлагане осъществяването на пощенски услуги, сключен между ищеца и ответното дружество. Приел е, че с първото уточнение – от 03.07.2020 г. е изменено основанието на исковете, като сумата се претендира не на основание договора за поръчка, а на основание записа на заповед, а с второто становище – от 11.08.2020 г. – е изменен петитума на исковете, по идентични съображения, тъй като се иска осъждане на ответниците на основание записа на заповед, а не на основание сключения договор за възлагане на пощенски услуги. Така въззивният съд е приел едновременно изменение на основанието и петитума на предявените искове, което е недопустимо. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Кога е налице отстраняване нередовност на исковата молба по чл.129 ал.2 и ал.4 ГПК, съответно кога е налице изменение на иска по чл.214 ал.1 ГПК ? - въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с решенията по гр.д.№ 3067/2019 г. на ІV г.о., гр.д.№ 1624/2016 г. на І г.о. и гр.д.№ 2357/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС; 2/ Налице ли е изменение на основанието на иска, когато с уточнения на исковата молба ищецът не изоставя фактически твърдения и не добавя нови такива, а единствено детайлизира вече посоченото основание ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 3067/2019 г. на ІV г.о., гр.д.№ 5558/2014 г. на І г.о. и гр.д.№ 1213/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Всеки от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като с произнасянето си въззивният съд недопустимо е смесил процедурата по отстраняване нередовности на исковата молба, с тази по допускане изменение на иск, на основание чл.214 ал.1 ГПК, както и приравнил „основание„ на „петитум„ на иска, свеждайки и двете до основанието на иска. Удовлетворен с цитираната съдебна практика е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В същата – конкретно решения по гр.д.№ 2357/2015 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 3067/2019 г. на ІV г.о., гр.д.№ 5558/2014 г. на І г.о. и гр.д.№ 1213/2015 г. на ІІІ г.о., еднозначно и непротиворечиво се приема, че изменението на иска по чл.214 ал.1 ГПК не е идентично с отстраняване нередовности на исковата молба по чл. 129 ал. 2 и ал. 4 ГПК. Изменението на основанието предпоставя заместване на първоначално заявените правопораждащи факти с други такива, а изменението на петитума – заявяване на различна по вид и обем с първоначалното искане защита. Уточненията, направени от ищеца, не променят основанието на иска, такова каквото е очертано с обстоятелствената част на исковата молба, когато конкретизират релевантните към петитума факти, в обхвата на вече заявената фактическа рамка на спора. Чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита. Проверката дали с изявленията си страната въвежда недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск е възможна само при наличието на редовна искова молба, такава при която формулирания петитум съответства на заявените в обстоятелствената й част правопораждащи факти. Настоящият състав напълно споделя изложените в посочените съдебни актове разсъждения, като в аспект на конкретната хипотеза следва да се съобрази, че предявяването на осъдителна претенция за присъждане на парична сума, въз основа на различни правопораждащи факти в обстоятелствената част на исковата молба, предпоставя нередовност на същата единствено досежно основанието на иска и съответно налага конкретизиране от ищеца, коя от възможните да са основание на заявената претенцията група факти, съобразно и конституирания ответник, поддържа, без да се касае за същинско противоречие между обстоятелствена част и петитум, в смисъл на взаимно изключващи се основание и петитум, доколкото на формулирания такъв формално съответства всяка или поне една от изложените групи правопораждащи факти. По същество на частната жалба и съобразно отговора на правните въпроси: С обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил кумулативно, правопораждащи за отговорността на всеки от ответниците, различни групи от факти, съответно: за ответното дружество – сключения договор за пощенски услуги, с характеристика на договор за поръчка и развилите се по изпълнението му отношения между страните, но и издадения в обезпечение изпълнението на ответника по същия договор запис на заповед, в качеството му на абстрактна сделка, а за ответника физическо лице авалист – само издадения запис на заповед. Петитума на всеки от исковете е за присъждане на парична сума, в условията на солидарна отговорност, като квалификацията какво същата съизмерява няма отношение към вида и обхвата на търсената защита, а препраща към основанието на иска, но само по отношение на едната група от възможни да породят отговорността, при това само на ответното дружество, правопораждащи факти - договора. Въпреки че исковата молба изрично акцентира на предявяването на записа на заповед и само същият би бил възможно основание за солидарно осъждане на ответниците, битуването на самостоятелно определящи основанието на претенцията групи правопораждащи факти в обстоятелствената част на исковата молба безспорно е предполагало конкретизиране на поддържаната спрямо всеки от ответниците. В този смисъл са правилни дадените с разпореждането от 24.07.2020 г. указания, макар и закъснели, тъй като още със становището си от 03.07.2020 г. ищецът напълно ясно и изрично е посочил, че спрямо всеки от ответниците претендира осъждане на основание издадения запис на заповед, с обезпечителна за изпълнението на ответното дружество по договора за поръчка функция, в който единствено смисъл са посочени и обстоятелства във връзка със сключването и изпълнението му / последващо становище от 11.08.2020 г./. Следователно, не се касае за изменение на иск, по смисъла на чл. 214 ал.1 ГПК, а за конкретизиране, в обхвата на вече посочените факти с обстоятелствената част на исковата молба, кои от тях са правопораждащи за претенцията, респ. кои се явяват чужди на основанието й и по същество излишно въведени или само с пояснително за правопораждащите факти значение, с оглед конкретния правен интерес на ищеца. Впрочем, ако уточненията на ищеца са съставлявали недопустимо изменение на основанието и петитума на вече предявените искове, то липсва основание за десезиране на съда изцяло, а на разглеждане биха подлежали първоначално предявените искове, което е и в основата на направеното в преждепосочената съдебна практика разграничение между отстраняване нередовност на искова молба и изменение на иначе редовно предявен иск. С оглед преждеизложеното, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, с отмяна на въззивното определение, вкл. постановеното по допълването му, по реда на чл.248 ал.1 ГПК, определение за дължими от жалбоподателя разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение