Определение № 185 от 26.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2319/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1426 от 20.06.2017 г. по т. д. № 5222/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 575 от 29.03.2015 г. по т. д. № 5858/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав. С първоинстанционния акт изцяло е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за сумата 230 000 лв. като получена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 24.01.2008 г. за продажба на кораб, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 18.09.2015 г. - до окончателното й плащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че вземането за процесната сума не е погасено по давност. Според него, при преценката за началото на давностния срок следва да се вземе предвид обстоятелството, че процесният предварителен договор е безсрочен и затова 5-годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за сключване на окончателен договор започва да тече от датата на сключване на предварителния договор – 24.01.2008 г., като към датата на подаване на исковата молба - 18.09.2015 г. - същият вече е изтекъл. В касационната жалба са изложени доводи и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване искането на страната за изискване на изп. д. № 20138080400838 на ЧСИ З. Д., с район на действие ОС – В.. Освен това, касаторът заявява и твърдения, че неизпълнението на поетото от него задължение за сключване на окончателен договор е резултат от виновното поведение на самия ответник, в чието владение се е намирал корабът, предмет на процесния предварителен договор, доколкото същият не е проявил грижата на добрия търговец за поддържане на плавателното средство и за заплащане на дължимите във връзка с домуването му такси. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „От кой момент следва да се счита едно задължение за погасено, когато същото е определено без срок”. По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 453 от 03.08.2016 г. по гр. д. № 1742/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 248 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 163/2015 г. на ІV г. о.; решение № 218 от 18.03.2016 г. по т. д. № 3200/2014 г. на І т. о. и решение № 126 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 3883/2016 г. на ІV г. о. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 14.09.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 24.01.2008 г. между страните е сключен предварителен договор, по силата на който [фирма] се е задължил на продаде на [фирма] конкретно посочен кораб; В изпълнение на така сключения договор ищецът-купувач е заплатил по сметка на ответника-продавач уговорената продажна цена в размер на 230 000 лв.; Поради настъпила обективна невъзможност за изпълнение задължението на продавача (корабът е нарязан за скрап), с нотариална покана, връчена на 04.09.2015 г., купувачът е развалил процесния предварителен договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. С оглед на тази безспорна фактическа обстановка, решаващият въззивен състав, чрез препращане към мотивите на обжалвания акт по реда на чл. 272 ГПК, е възприел извода на първата инстанция, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК е изцяло основателен, тъй като след развалянето на процесния предварителен договор платената от ищеца цена по него се явява платена на отпаднало основание и поради това подлежи на връщане. Споделена е и преценката за неоснователност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност – както относно давността за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, така и за развалянето на предварителния договор и за връщане на платената по него цена. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от касатора въпрос не може да се счете за обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът касае възражението за погасяване по давност на задължението за сключване на окончателен договор, като в него се съдържа твърдението на страната, че това задължение е без изрично уговорен срок, което не съответства на данните по делото и на приетото от съда. Съгласно мотивите на първоинстанционния съд, възприети и от въззивната инстанция чрез препращането по реда на чл. 272 ГПК, задължението на продавача за сключване на окончателен договор става изискуемо след изтичането на едноседмичен срок от отпадането на всички вписани ипотеки върху кораба. С оглед на това, че посоченото условие се е сбъднало на 27.11.2014 г., то едноседмичният срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор е изтекъл на 04.12.2014 г., от който момент съответно е започнала да тече и петгодишната давност за погасяването му. Именно поради обстоятелството, че в случая се касае за погасяване на задължение със срок, а не без определен срок, поставеният от касатора въпрос няма характер на обуславящ и не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Отделно от това, по отношение на съшия не е доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не представляват релевантна съдебна практика, тъй като съдържат отговор на въпроси, различни от поставения, съответно: решение № 453 от 03.08.2016 г. по гр. д. № 1742/2015 г. на ВКС, ІV г. о. – за приложението на чл. 9 ЗЗД; решение № 248 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 163/2015 г. на ІV г. о. – за момента на изпадане на длъжника в забава по задължение за връщане на дадено при начална липса на основание (нищожен договор); решение № 218 от 18.03.2016 г. по т. д. № 3200/2014 г. на І т. о. – за приложението на чл. 232 ЗЗД, а решение № 126 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 3883/2016 г. на ІV г. о. – за подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест при иск за връщане на заета сума и направено възражение за давност. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК