Определение № 495 от 27.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2503/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Странджа агро бизнес” ЕООД срещу решение №151 от 24.06.2019 г. по в.т.д.№122/2019 г. на АС Варна. С обжалваното решение след отмяна на решение №82 от 12.10.2018 г. по т.д.№6/2018 г. на ОС Силистра, са отхвърлени предявените от „Странджа агро бизнес” ЕООД срещу „Органик ленд корпорейшън ЕООД искове по чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 117 600 лв., възнаграждение по договор за изработка и за заплащане на сумата от 17 864.08 лв., неустойка за забава върху цялото вземане за периода от 31.05.2014 г. до 31.05.2017 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли възложителят да приеме изпълнение от трето за договора лице, ако договорът за изработка не е сключен с оглед личността и следва ли да изрази възраженията си относно изпълнението с подизпълнителя при приемане на работата. 2. Следва ли ответникът да обори при пълно и главно доказване признанието за изпълнение на работата по подписани от него в качеството му на възложител приемо-предавателни протоколи. 3. Следва ли съдът да цени доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол с оглед всички събрани по делото доказателства при преценка на доказателствения материал.

Ответникът по касация - „Органик ленд корпорейшън ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 17.02.2012 г. ответникът, в качеството на възложител и „Силтех София” ЕООД, в качеството на изпълнител са сключили договор за изработка на технически и технологичен проект за „Изграждане на силозно стопанство с 6 бр. силози за зърно към съществуващ цех за белене на семки в ПИ 41143.503.2 в землището на [населено място], общ. Силистра”, по силата на който изпълнителят се задължил да изработи възложения му проект в уговорения срок, срещу насрещното задължение на ответника да му заплати възнаграждение в размер на 98 000 лв. без ДДС (117 600 лв. с ДДС), като сключеният договор съдържа съществените елементи на договор за изработка, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на чл. 258 и следв. ЗЗД. Посочил е, че със сключването на Анекс №1 от 10.10.2012 г. към договора страните са констатирали, че въз основа на изготвените проекти от [община] е издадено разрешение за строеж №118 от 09.10.2012 г., като представителят на възложителя и вписан управител е приел, че задълженията на изпълнителя по договора за възлагане от 17.02.2012 г. са изпълнени качествено и в срок, вкл. по същия е издадено Разрешение за строеж №118/09.10.2012 г., а страните се съгласили да отложат да отложат плащането на цената до одобряване на проекта от ДФЗ по преписка е вх. № 197123/00889 от 22.06.2012 г.

Във връзка с оспорването на анекса относно авторството на положения подпис от името на „Органик Ланд Корпорейшън“ ООД е изложил съображения, че с оглед заключението на СГЕ и устните обяснения на вещото лице в о.с.з., както и потвърждаването на автентичността на положения подпис от показанията на свидетеля, разпитан пред въззивната инстанция, то представеният Анекс е автентичен документ. По отношение наведените доводи за антидатиране на процесния Анекс и полагането на дата, която попада в периода, когато е вписан нов органен представител на дружеството е изразил становище, че документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

В този смисъл и с оглед показанията на разпитания свидетел е достигнал до извод, че анексът не е антидатиран. Счел е, че анексът съставлява частен документ, който в чл.1 има удостоверително значение по отношение изработката, фактическото предаване на проекта и неговото съответствие с постановеното задание и правното значение на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ обстоятелствата по чл. 264 ЗЗД. Посочил е, че съгласно трайната съдебна практика и правната теория, частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, като съдът преценява доказателствената им сила с оглед всички събрани по делото доказателства - оспорването на верността на документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, а когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва с материална доказателствена сила, но в този случай твърдението, че признатият от издателя факт не се е осъществил представлява оспорване на съдържанието на документ в съответната част, респективно отново не се открива производство по оспорване истинността на документа по отношение на верността му.

Съобразявайки изложеното е намерил, че отразените в допълнителното споразумение факти и обстоятелства във връзка с изработването и предаването на проекта не са се осъществили, по следните съображения: 1. Анексът удостоверява, че въз основа на предадения от „Силтех София“ ЕООД проект е издадено Разрешение за строеж №118/09.10.2012 г. на [община], но това разрешение е издадено въз основа на проектна документация – одобрен инвестиционен проект, изработен от „Меткон“ ЕООД, съставляващ обект на авторското право – чл.3, ал.1, т.8 от ЗАПСП, като автор на проекта, с оглед законовите критерии на чл.6, ал.1 от ЗАПСП е лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, т.е. „Меткон“ ЕООД, а ищецът не е навел твърдения, че проектът е създаден от „Меткон“ ЕООД, но чрез поръчка на „Силтех София“ ЕООД в хипотезата на чл. 42 ЗАПСП и няма и доказателства за ползване на външни изпълнители чрез нарочно договаряне.

2. Изложеното се потвърждава и от осъществените от ответника правни действия, предхождащи сключването на процесния договор - на 19.01.2011 г. ответното дружество е възложило на „Меткон“ ООД проучвателни и проектни работи – фази ПУП и Технически проект /ТП/ за обекти – силозно стопанство срещу възнаграждение от 22 000 лв. /без ДДС/, като изрично е уговорено, че изпълнителят има авторски права над изработеното, поради което следва да осъществява последващи изменения в проекта при съгласие за цената – чл.9, а по делото са представени доказателства за предприети плащания на уговорената цена – л.33-л.36. Посочените действия са осъществени след сключване на договора със „Силех София“ ЕООД и потвърждават изводите, че ответникът разполага с проект, но той е изготвен по възлагане на друго и предаден от друго лице.

3. Анексът удостоверява още, че предадения от „Силтех София“ ЕООД проект е предмет на висящо одобрение от ДФЗ във връзка с преписка вх.№19/123/00889/22.06.2019 год. за земеделско субсидиране, като видно от представените по делото доказателства, незабавно след одобряването на проекта на 22.06.2012 г. на „Меткон“ ООД, ответникът е инициирал процедура за подпомагане по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от ПРСР 2007-29013 пред ДФЗ със заявление вх.№ 19/123/00889/22.06.2012 г. На 19.08.2013г. между „Органик ленд корпорейшън“ ЕООД, и ДФ „Земеделие“ е сключен договор №19/123/00889 за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата за развитие на селските райони, като предмет на договора е безвъзмездна финансова помощ предоставена от фонда на ответника, представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи свързани с осъществяването на проекта. Съобразно представените по делото многобройни удостоверения, заявителят е заявил инвестиция – разходи за изработването на технологичен проект на стойност 98 000 лв. съобразно договор със „Силтех София“ ЕООД от 17.02.2012 г., като към преписката е приложен оригинал на проект, който не е представен по делото, но съобразно изрично писмо от 12.02.2018 г. на ДФЗ /л.204/ същият е идентичен с проекта, по който е издадено РС №118/09.10.2012 г., респективно предаденият и одобрен проект е изготвен от трето за спора лице.

4. Изводите са изработване и предаване на проекта от трето лице се потвърждават и от действията на възложителя, осъществени след сключване на договора с ДФЗ - със заявление от 02.02.2015 г. ответникът е сезирал ДФЗ с искане за смяна на изпълнителя – проектант на ТТП, а именно – „Меткон“ ООД, като искането е мотивирано с „наложени преработки по време на строителството, в резултат на задължителни предписания и липсата на изпълнение на договорните задължения, както и кадър с необходимата правоспособност от страна на първоначално заложения изпълнител…“, но искането не е придружено с нов договор с „Меткон“ ООД, а със стария такъв от 19.01.2011 г. Към него е приложен Анекс №1/21.01.2013 г. /датата предхожда договора с ДФЗ/, в който страните са „подновили действието на договор от 19.01.2011 г., считано от 01.06.2012 г. /датата съвпада с установеното в производството ориентировъчно предаване на проекта през м.юни 2012 г. и предхожда одобряването му на 22.06.2012 г./, като прави впечатление, че цената на основното проектиране е определена в размер на 22 000 лв. /без ДДС/ и съвпада с първоначално уговорената и заплатена цена, а допълнително предвиденото възнаграждение над 22 000 лв. е за изменения в проектната документация, респ. такова е заплащано още преди сключването на Договора с ДФЗ – Фактура №516/03.07.2013 г. и преди заявяването на нов проектант –Фактура №526/24.10.2013 г.; Фактура №544/08.11.2013 г. Съвкупната преценка на изложеното обосновава извод, че по силата на заявление от 02.02.2015 г. ответникът е осъществил смяна на заявения пред ДФЗ проектант не чрез ново договаряне, а чрез съобразяване на действителното правно положение по отношение изпълнителя на проекта и няма ново възлагане на изработка, респ. няма изработването на нов проект с нов проектант. 5. Изработването и предаването на договорения трудов резултат от „Силтех София“ ООД е факт, който обуславя изхода от спорното правоотношение и подлежи на главно и пълно доказване от ищеца – твърдян частен правоприемник, но страната не е представила изработен ТПП, различен от установения по делото, който е с друг автор и е предаден от друг изпълнител.

С оглед изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът не е установил наличието на вземане, обосновано с изпълнен договор за изработка на ТПП с изпълнител праводателя му „Силтех София“ ООД, а неоснователността на главния иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД обосновава неоснователност и на акцесорното вземане по чл. 92 ЗЗД.

С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, първият от формулираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, не е обусловил правната воля на въззивния съд – по този въпрос липсва произнасяне във въззивното решение /както бе посочено, въззивният съд е изразил становище, че проектът, въз основа на който е издадено разрешение за строеж, е изготвен от трето за делото лице по сключен между последното и ответника договор/, като всъщност въпросът е свързан с въведената едва в касационната жалба теза на касатора, че налице възлагане от праводателя му на изпълнението по договора за изработка на подизпълнител - третото за делото лице. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо първия от въпросите, по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси. Макар и обусловили решаващата воля на съда /възприел становище, че анексът има характеристика на приемо-предавателен протокол, съставляващ частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, като преценката на доказателствената му сила се осъществява с оглед всички събрани по делото доказателства/, спрямо тези въпроси не е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с разрешенията, дадени в решение №65 от 16.07.2012 г. по т.д.№333/2011 на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №147 от 30.09.2013 г. по т.д.№934/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в решение №76 от 10.08.2015 г. по т.д.№729/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн.др., според които приемо-предавателният протокол е от категорията на частните свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото, а когато протоколът е подписан от възложителя, тежестта за доказване, че част от удостоверените в съдържанието му работи не са изпълнени, е върху възложителя. В случая с поставените въпроси касаторът всъщност оспорва направения от въззивния съд извод /и то след преценка на всички събрани по делото доказателства/, че отразените в допълнителното споразумение факти и обстоятелства, във връзка с изработването и предаването на проекта, не са се осъществили. Този извод се отнася изцяло към правилността на решението, която обаче /извън въведеното в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК основание очевидна неправилност, което не се твърди, а и не се установява по делото/ не е предмет на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби.

С оглед изложеното обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, а предвид изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 7 979.84 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,