Определение № 443 от 01.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2414/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „УниКредит Б.“ АД чрез адв. М. Я. срещу решение № 1459/18.06.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, пети състав по т.д. № 6300/2018 г., в частта, с която след частична отмяна на отхвърлително решение на СГС е постановено друго, с което „УниКредит Б.“ АД е осъдена да заплати на основание чл.452 ал.3 ГПК на „Кофраж 06“ ЕООД сумата в размер на 32915.07 лв., претендирана като сума по разплащателна сметка IBAN BG73UNCR96601016367306 с титуляр „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД, с която ответното дружество в качеството му на трето задължено лице след връчване на запорно съобщение на 24.06.2008 г. се е разпоредило неправомерно в периода 22.10.2008 г. до 28.02.2011 г., ведно със законна лихва и разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 предл. последно ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Деликтна ли е отговорността по чл. 452 ал. 3 от ГПК; 2. Може ли да се ангажира отговорността на пазача по реда на чл. 452 ал. 3 от ГПК в случай, че от поведението му третото лице-кредитор не е претърпяло вреда;“ И в допълнението към изложението си: „1. Има ли право кредиторът на парично вземане с вписан особен залог в Регистъра на особените залози /Регистъра/, да се удовлетвори предпочтително пред кредитора, обезпечен с последващ запор, въпреки че, заложният кредитор не е вписал в Регистъра започналото при условията на чл. 6 ал. 1 от Наредба №3 от 29.06.2005 /отм/и чл. 21 от Наредба №3 от 2009 г. изпълнение /и двете, наричани в изложението Наредба №3/. 2. Може ли неспазване на процедурата, уредена от разпоредбата на чл.32 ал. 3 от ЗОЗ да обезсили действието на вписания залог и да промени реда на удовлетворяване на кредиторите, определен от техните привилегии. 3. Отговорността на пазача безусловно ли се ангажира при всяко констатирано нарушение при опазване на парите на длъжника, дори и от това нарушение да няма пряка вредоносна последица за третото лице-кредитор. 4. Заложният кредитор, с вписан особен залог в Централния регистър на особените залози на какво правно основание се удовлетворява предпочитателно- въз основа на обезпечението /вписания залог/ или въз основа на вписване в Регистъра на започване на изпълнението. Ответникът по касационната жалба – „Кофраж 06“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения: Пред СГС са предявени комулативно съединени искове от „Кофраж 06“ ЕООД срещу „УниКредит Б.“ АД по чл.452 ал.3 ГПК за заплащане на сумата от 33881.43 лв., с която банката като трето лице, след връчване на запорно съобщение се е разпоредила и лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е частично отменено от САС, а е постановено уважително такова за сумата 32915.07 лв., а в останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. По делото не е спорно, че в полза на „Кофраж 06“ ЕООД е допуснато обезпечение на предявен иск пред СГС по гр.д. № 2185/2008 г. срещу „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД за сумата от 189207.79 лв. чрез налагане на запор върху вземания на ответника по банкови сметки, разкрити в няколко банки, в това число и в „УниКредит Б.“ АД. Образувано е изп.д. на ЧСИ В. Б.-И. по издадената обезпечителна заповед и са изпратени запорни съобщения. Запорното съобщение до третото задължено лице „УниКредит Б.“ АД е получено на 24.06.2008 г. за наложения запор на „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД за посочената сума 189207.79 лв., като в писмо от банката от 26.06.2008 г. е посочено, че сметките на това дружество, разкрити в банката, са блокирани. Предявеният иск пред СГС, по който е допуснато обезпечението по гр.д. № 2185/2008 г. е уважен и е издаден изп. лист за присъдените суми. С договор за банков кредит овърдрафт от 25.10.2007 г. ответното дружество /банката/ е предоставило на „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД кредит в размер до 50000 лв., като усвояването и връщането е следвало да се извърши по конкретно посочена банкова сметка IBAN BG73UNCR96601016367306, открита в „УниКредит Б.“ АД. С договор от 25.10.2007 г. кредитополучателят е учредил особен залог върху постъпленията по същата банкова сметка, по силата на който банката има предпочитително удовлетворяване от вземането на длъжника за салдото по водената сметка и му осигурява и привилегирован ред за събиране на всички вземания на кредитора за главница, лихви, такси, комисионни и др. разноски по договора за кредит. Според чл.17 т. от договора за кредит при постъпване на запор по законоустановения ред срещу сметките на кредитополучателя по силата на т.13.1.6 кредитът с лихвите и разноските в размера на запора се счита незабавно изискуем. Към 26.10.2007 г. по партидата на „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД в Централния регистър на особените залози се съдържа вписване, първоначално вписване по договор за залог в полза на „УниКредит Б.“ АД, извършено на 26.10.2007 г. Според заключение на ССЕ към датата на получаване на запорното съобщение от банката – 24.06.2008 г. началното салдо по единствената разкрита от „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД в „УниКредит Б.“ АД сметка, а именно IBAN BG73UNCR96601016367306 е било 25970.15 лв., дължима по договора за овърдрафт като същия ден са извършени няколко операции, в резултат на което е нараснало задължението на „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД към Банката, има и постъпления по неговата сметка, от която са погасени задължения, все на „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД по договора за кредит овърдрафт в размер на 52095.33 лв., а по сметка на ЧСИ В. И. във връзка с наложения запор е преведена сумата от 119.93 лв. Към момента на извършване на ССЕ счетоводното салдо по сметката е 0.00 лв., а задължението по договора за банков кредит е погасено изцяло на 15.12.2008 г. САС е приел, че в процесния период от време – 22.10.2008 г. до 28.02.2011 г. по запорираната сметка на длъжника „ПАЛ Инженеринг“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 32915.07 лв. /заключение на ССЕ/, с която са погасявани задължение на длъжника по договора за банков кредит, тъй като третото лице в процесния период /банката/ е извършило разплащанията с постъпилите по запорираната сметка суми, след налагане на запора в полза на ищеца „Кофражи 06“ ЕООД на 24.06.2008 г., поради което са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.452 ал.3 ГПК за сумата от 32915.07 лв., като до предявения размер от 33881.43 лв. искът е неоснователен. За неоснователно е прието възражението на ответната банка за неоснователност на исковете, доколкото при сключения договор за банков кредит – овърдрафт преди налагане на запора в полза на ищеца е сключен договор за особен залог за вземането на ищеца и този договор за особен залог е вписан по партидата на длъжника в Централния регистър, тъй като длъжникът още на 25.10.2007 г. преди налагане на запора е дал изрично съгласието си задължението му по договорът за кредит да бъде погасявано по начин, уговорен в договор за особен залог, което не освобождава банката от задължението й по чл.507 ал.3 ГПК да бъде пазач на наличните и постъпилите в запорираната банкова сметка суми. Разпоредбата на чл.452 ал.1 ГПК не разграничава вида на извършените от длъжника разпореждания със запорираното вземане, нито конкретизира вида на платежните операции. Даденото от длъжника съгласие всички постъпления по сметката да бъдат инкасирани от банката по реда на Наредба № 3/29.09.2005 г. /отм. от 01.11.2009 г./ за парични преводи и платежните системи на БНБ е един от елементите за извършване на плащане чрез директен дебит и заедно с останалите елементи от фактическия състав на платежните операции представлява разпореждане по смисъла на чл.452 ал.1 ГПК. Следователно, според САС, действието на запора се отнася и до писменото съгласие за директен дебит, дадено от титуляра на сметката – платец преди запора при сключване на сделката, при която възниква задължението в полза на банката. Според САС при наличие на данни за вписване по реда на ЗОС залог и съобразно чл.16 ал.1 ЗОС банката е привилегирован кредитор и се ползва с право на предпочетително удовлетворение в поредността по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД, но само ако заложният кредитор пристъпи към изпълнение по реда на чл.32 ал.3 ЗОС при спазване изискванията на закона. В случая ответникът не твърди и не установява, че в процесния период от време е пристъпил към изпълнение по реда на чл.32 ал.3 ЗОС, поради което следва да се приеме, че с фактическите си действия, без да изпълни изискванията на закона е реализирал правата си на заложен кредитор в нарушение на императивните разпоредби на чл.507 ал.2 и ал.3 ГПК, което обосновава ангажиране отговорността му по чл.452 ал.1 ГПК. Да се приеме противното е неправилно, тъй като е в противоречие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Формулираните от касатора въпроси са във връзка със спора, но с изразената и поддържана и защитна позиция на касатора, като ответник и въззиваем не и с изложените от САС съображения, изразяващи и формиращи решаващата воля на съда. Първи и втори въпрос са принципно, хипотетично поставени, като втори въпрос е и некоректно поставен, с оглед наличие на запорирани сметки и извършено плащане към трети лица. Некоректно поставени са и въпросите в допълнението към изложението на касатора. САС изрично е посочил в мотивите на обжалваното решение, че в случая банката не твърди, нито е установила в процесния период да е пристъпила към изпълнение по реда на чл.32 ал.3 ЗОС. Не е оспорено качеството на банката на заложен кредитор, нито вписването в Централния регистър на особени залози, а липсата на предприето изпълнение по реда на чл.32 ал.3 ЗОС, поради което формулираните въпроси не съответстват на изложеното от САС, събраните по делото доказателства и в този смисъл не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Това основание е достатъчно да не се допуска касационно обжалване по така подадената касационна жалба, без да се разглеждат допълнителните основания за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция, а само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК /т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и мотиви към нея/. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: