Определение № 50057 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 522/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Софийска градска прокуратура срещу определение №533 от 18.02.2020г. по ч.гр.д. №5908/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено определение №6239/21.11.2019г. по т. д. №2365/2019г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по подадената от Софийска градска прокуратура искова молба, с която срещу „Интеграл трейд – Панов 79“ ЕООД, [населено място], е предявен иск по чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване на дружеството. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. Жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса „за реда, по който се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност в хипотеза на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството при бездействие на неговите наследници“. Във връзка с твърдението за наличие на противоречива съдебна практика частният жалбоподател се позовава на определение № 564 от 23.12.2019 г. по ч.т.д. №2636/2019г. на ВКС, I т.о., определение № 364 от 12.06.2018 г. по т.д. № 608/2018 г. на ВКС, IІ т.о.,определение № 304 от 12.06.2015 г. по т.д. №3086/2014 г. на ВКС, IІ т.о., определение № 302 от 28.06.2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение № 73 от 21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на ВКС, I т.о. С определение № 145 от 14.04.2020г. по настоящото дело съставът на ВКС е спрял производството по делото на основание чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.05.2023г., поради което на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е налице уредената в чл. 157, ал.1 от ТЗ хипотеза на прекратяване на еднолично ООД. Изложил е съображения, че прекратяването настъпва по силата на закона със смъртта на едноличния собственик на капитала, когато последният е физическо лице, ако не е предвидено друго в учредителния акт или в друг последващ акт на едноличния собственик на капитала или наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Изтъкнал е, че вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има само оповестително действие спрямо третите добросъвестни лица съгласно чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ и липсата на такова не означава, че съдът, основан на фактите по делото, не може да приеме, че прекратяването е настъпило. С оглед на тези аргументи, на събраните по делото доказателства и на вписаните по партидата на „Интеграл трейд – Панов 79“ ЕООД, [населено място], обстоятелства, въззивният съд е приел, че търговското дружество е прекратено по силата на закона предвид смъртта на едноличния собственик на капитала И. Панов, настъпила на 30.03.2019г., и липсата на изключенията, предвидени в чл.157, ал.1 от ТЗ. Посочил е, че целта на конститутивния иск по чл.155, т.3 от ТЗ е да бъде постигната правна промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, изразяваща се в прекратяване на ответното дружество. Тъй като правната промяна вече е настъпила през 2018 г. на основание специалната разпоредба на чл. 157, ал.1 от ТЗ, решаващият състав е заключил, че предявеният иск по чл.155, т.3 от ТЗ е лишен от правен интерес и е недопустим, доколкото е недопустимо повторното прекратяване на вече прекратеното ЕООД. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от частния касатор процесуален въпрос, който е значим за изхода на спора, следователно отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. С т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСТК на ВКС се прие, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, пр. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 от ТЗ вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ, т. е. – по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл.157, ал.1 от ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл.157 от ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл.157, ал.1, пр. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ – по иск на прокурора, поради това, че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв), са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл.157, ал.1 от ТЗ. На първо място, искът по чл.155, т.3 от ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал.1, изр. последно ТЗ. Във въззивното определение на релевантния за изхода на спора процесуален въпрос е дадено разрешение в противоречие със задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, поради което е налице и допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Доколкото във въззивното определение е прието, че в настоящата хипотеза липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.155, т.3 от ТЗ предвид настъпилото прекратяване на дружеството по силата на закона, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него определение №6239/21.11.2019г. по т. д. №2365/2019г. на Софийски градски съд. Делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ. Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.