Определение № 907 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Мелихова А. от [населено място], общ. Т., приподписана от адв. Ем.К. срещу въззивно решение № 199 от 9.12.2010 г. по гр.д.№ 266/2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 249 от 22.07.2010 г. по гр.д.№ 968/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С първоинстанционното решение е прекратен брака между С. Мелихова А. и А. С. А., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на жалбоподателката. Упражняването на родителските права спрямо децата М. А. С., [дата на раждане] и А. А. С., родена на 7.06.2005 г. е предоставено на бащата, на майката е определен режим на лични контакти с децата, като същата е осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 30 лв. Ползването на семейното жилище е предоставено на А. С. А.. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос - въз основа на какви законови критерии следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца. Поддържа се, че даденото разрешение с атакувания съдебен акт противоречи на задължителната и трайна съдебна практика на ВКС - ППВС № 1/1974 г., предвиждаща, че майката е по-пригодния от бащата родител да отглежда и възпитава децата от женски пол, когато е установено, че и двамата родители имат необходимите възпитателски качества и майката няма лош морал. При изследване на вината за разстройство на брака съдът не е изпълнил задължението си да прецени всички събрани по делото доказателства. В тази връзка се поддържа, че по процесуалноправния въпрос- може ли съдът са основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с приетото с решение № 24 от 28..01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., както и че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Приложено е решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. на ВКС, І г.о. Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника А. С. А.. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата, упражняването на родителските права на родените от брака деца М. и А. и ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, определен е режим на лични контакти с майка, същата е осъдена да заплаща на децата издръжка в размер на по 30 лв. месечно. За да потвърди решението на първата инстанция Габровският окръжен съд е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата, тъй като влошаването на отношенията между съпрузите е резултат от напускане на семейното жилище от нея и установяване на извънбрачна връзка. За да предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца М. на 9 г. и А. на 5 г. на бащата е изложил съображения, че двамата родители имат необходимите качества и възможности да се грижат за детето, но предвид обстоятелството, че бащата няколко месеца се е грижил за двете момичета, и независимо от ниската им възраст се е справил със задължението си, че има възможност да ползва помощта на своите родители, докато майката, която заедно с по-малкото дете А. се установила в жилището на своите дядо и баба не можела да разчита на тяхната помощ, предвид здравословното им състояние, както обстоятелството, че в това населено място няма училище и детска градина, и децата ще следва да пътуват всеки ден, взел е предвид и по-добрите материални възможности на бащата. Приел е, че в интерес на децата е те да живеят с бащата. С оглед поддържаното в изложението следва да се приеме, че по процесуалноправния въпрос: може ли съдът са основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с приетото с решение № 24 от 28..01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о. По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни момичета на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение не е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС /ППВС № 1 от 12.11.1974 г./ Предвид изложеното, следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На жалбоподателката следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, за разглеждане на касационната жалба, в размер на 38.20 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.