Определение № 3675 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. П., ЕГН [ЕГН] срещу решение № 753 от 21.06.2023 г., поправено с решение № 1040/12.09.2023 г. по гр.д.№ 777/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262508 от 16.09.2021г. по гр.дело №14515 по описа за 2018 г. на РС- Варна. С потвърденото решение на РС е признато за установено по отношение на М. П. Т., ЕГН [ЕГН] и Б. А. Т., ЕГН [ЕГН], че касаторът В. И. П. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14- 03-1695/04.07.2011 г., с адрес на поземления имот: [населено място], район П.,[жк], с площ 690 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план ***, кв. ***, парцел ***, при описани съседи. Касатора В. И. П. е осъден да заплати на ищците разноски за въззивното производство в размер на 1600 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради непълен анализ на доказателствата и конкретно не обсъждането на свидетелските показания във връзка с другите доказателства и за необоснованост на извода, че праводателя на касатора не е владял процесния имот. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1, евентуално по т.3 ГПК по следните два въпроси: 1.Дали изводите на съда, че ответникът не е придобил правото на собственост върху имота по давност въз основа на упражнено в посочения период владение е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства? 2. Дали необсъждането на всички свидетелски показания, писмените доказателства, неточното им интерпретиране и неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи в противоречие с материалния закон по приложението на чл. 79 и чл. 69 ЗС? Посочва и представя решения на ВКС, на които счита, че обжалваното решение противоречи, евентуално моли да се допусне касационно обжалване по същите въпроси, но на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като решението не противоречи на съдебната практика, конкретно на цитираните от касатора решения. Третото лице Й. Е. Д. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: По предявеният отрицателен установителен иск от съпрузите М. П. Т. и Б. А. Т. против касатора, те обосновават правният си интерес с твърдение за притежание на самостоятелно право на собственост върху спорния имот с идентификатор ***по КК [населено място], район П.,[жк], одобрена 14.10.2008 г., с последно изменение 04.07.2011 г. с площ 690 кв.м., с номер по предходен план ***, кв. ***, а по ПУП - парцел ***. Доказват придобиване правото на собственост върху дворно място с пространство от 847 кв.м., съставляващо имот пл.№ ***по действащия кадастрален план от 1977 г.с нот. акт. № 38, том X., дело № 3802 от 1995 г. от продавачите Д. Л. И. и Р. Л. И.. Прехвърлителите са се легитимирали с констативен нот. акт № 80, т. X./1994 г. за имот с площ от 5.558 дка при посочени граници, от който имот пл.№ ***е част. Този констативен нот. акт е издаден на основание решение № 57/21.04.1993г. на ПК-Варна за възстановяване на имота в съществуващи реални граници. По делото е представено това решение, от което е видно, че е издадено по преписка № 10724/13.05.1992 г., образувана по заявление, подадено от Р. Л. И.. Имота е възстановен на наследници на „Д. И. Л.“, заявен под № *** и доказан с нот.акт № 848/1923 г., по който купувачът е записан с две имена – „Д. И.“. Представено е и решение № 309/05.06.1995 г. по същия номер преписка, със същия заявител. Имота е възстановен на наследници на същия наследодател, а правото на възстановяване е доказан със същия нот. акт от 1923 г. За този район на града е одобрен план по чл. 16 ЗУТ, одобрен с решения на Общински съвет-Варна от 30.06.2010 г., като за имота по нот. акт № 38,т.12/1995 г. е отреден УПИ *** с площ 690 кв.м., за което е издадена заповед 293/20.11.2017 г. на осн. чл. 16, ал. 4 ЗУТ., а в КК УПИ е заснет с идентификатор ***при изменението й през 2011 г. През 2019 г. са трасирани границите на имота по инициатива на ищците. На 23.07.2018 г. е сключен договор за охрана на имота със СОТ. Представени са и квитанции за платени ток и вода. Ответникът В. И. П. представя нотариален акт № 106, том II, дело № 332 от 2017 г., с който третото лице-помагач Й. Е. Д. му продава ПИ с идентификатор ***в местност „С. Н.“. Прехвърлителят се е легитимирал като собственик с посоченото вече решение № 309 от 05.6.1995 г. на ОСЗ Варна, протокол за въвод във владение № 200/29.8.1994 г. на ОСЗ Варна, с който е въведена във владение заявителката Р. Л. И. /праводателка на ищците/ и удостоверение за наследници и скица. По делото са представени две удостоверения за наследници на лица със сходни имена. Установява се от тях и актовете им за раждане, че Д. Л. И. е починал 1957 г., имал е съпруга Р. С. И., също починала и двама сина – Л. и Е.. Прехвърлителите на ищците Д. Л. И. и Р. Л. И. /заявителката по преписката/ са деца на сина Л., починал на 26.02.1962 г., а другия брат Е. е направил отказ от наследството, останало от баща му, починал 1957 г. Другото удостоверение за наследници е на Д. И. Л., починал 1954 г., оставил за свои наследници освен съпруга М., също починала и двама сина – Й., починал на 11.12.2007 г. и Т., починал на 28.05.2009 г., наследен от съпруга и син. Наследници на сина Е., починал на 02.04.2003 г. са Р. и Й. Е. Д., който е прехвърлил целия имот на ответника. Й. Е. Д. е бил конституиран като заинтересовано лице по адм.д. № 201/2008 г. Административен съд-Варна, образувано по обжалване на заповед № РД-07.7706-203/08.08.2007 г., която се отнася за други имоти, между които и съседен на процесния - имот ***, но по която е съобразено името на наследодателя в решението за възстановяване правото на собственост. При тези доказателства, ответникът се е позовал на придобивна давност при условията на присъединено владение с това на праводателя му. Разпитани са допуснатите две групи свидетели, чийто показания са съобразени в решението, съпоставени по между си и с останалите доказателства по делото. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. П. В., който има преки впечатления само за периода 2008 – 2015 г. и е ходил около десетина пъти в имота, участвал в почистването, заявил е, че в имота няма нищо, ограден е с изгнила мрежа на някои места. Съдът е съпоставил показанията на този свидетел с показанията на другите свидетели П., А. и В. и писмените доказателства, че в имота има шахта с водомер, стълб с електромер, установено е плащане на консумативи, има пътека от стълби поради денивелация на имота и останала циментова основа от барака с две стълби, както и плодни дръвчета – смокиня, орех, джанки. Показанията на св. В. не са възприети и в частта им относно това, че имота не бил ограден предвид безпротиворечиво установеното от останалите гласни доказателства, че имотът е бил ограден още през лятото на 1995г. при закупуването му от ищците, като са възприети показанията на свидетелите А. и П., защото са резултат от преки и непосредствени впечатления. Първият ежедневно е можел и е упражнявал надзор над имота, намиращ се в непосредствена близост до жилището му. Извършвал е фактически действия по поддръжката - грижел се е за водомерната шахта, да няма набези в имота или разрушения. Свидетелката П. пък много пъти е посещавала имота и има преки и непосредствени впечатления от ограждането му и изграждането на някои съоражения в него. Съдът е дал вяра на тези свидетели и защото съответстват на писмените доказателства – документи за плащане данни за водомер и електромер в имота Показанията на свидетеля С. не са възприети, защото не са преки и непосредствени - ходил само два пъти в имота през 2017г. и 2018г., никога не е влизал в него, виждал го е от пътя, няма никакви впечатления за състоянието вътре в имота. Въззиввният съд е обсъдил оплакването на П., че има разминаване в показанията, като е приел, че те са несъществени и касаят неточности няколко месеца или най-много година, което е обяснимо предвид изтеклия период от време. При този анализ на доказателствата, съдът е приел, че не е доказано праводателят на ответника, а и той самия да са установили фактическа власт върху имота в периода 2008 – 2018 г. Прието е, че фактическата власт върху имота е установена от ищците през 1995г. и упражняването е продължило лично или чрез трети лица, които са упражнявали надзор и полагали грижи за имота. Допълнено е, че никой от разпитаните свидетели не е виждал други лица в имота, които сочат, че и никой от съседите не е споделял пред свидетелите подобни наблюдения. Поради това, че ответникът не е доказал обективният елемент на владението, въззивният съд е приел, че не е реализирано наведеното от него основание за придобиване на имота – придобивна давност, поради което отрицателният установителен иск е уважен. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. По двата поставени въпроса, касаторът твърди противоречие с Решение № 266 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г., I г. о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., Решение № 7 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2015 г., II г. о., Решение № 381 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 756/2010 г., I г. о., Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о Според тези и много други решения на ВКС, правомощие на съда, но и задължение е да прецени достоверността на свидетелските показания. Тази преценка изисква да се обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да се посочи казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения. Този извод се прави като се съпоставят свидетелските показания и установените по категоричен начин факти и обстоятелства от останалите доказателства. - писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваването на придобивна давност, т.е. дали е упражнявана фактическа власт върху имота и демонстрирано ли е намерението за своене от позоваващият се на това придобивно основание следва да се отговори в съдебното решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Това е необходимо, защото касационната инстанция не контролира вътрешното убеждение на въззивния съд относно приетите за установени факти по делото но проверява начина на формирането му от гледна точка на изискванията на процесуалния закон и на правилата на формалната логика. От изложеното по-горе е видно, че съдът е изпълнил задължението си да формира вътрешното си убеждение въз основа на конкретна преценка на свидетелските показания, преценени в съвкупност с писмените доказателства, констатирал е противоречията в показанията и е посочил на кои дава вяра и защо. Изводът е логичен и мотивиран. Затова съдът не констатира противоречие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на последователна, актуална и непротиворечива съдебна практика сочи на това, че не е налице и евентуално наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответникът по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 2550 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение