Определение № 16 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Община Бургас, чрез кмета Д. Н., приподписана от юрисконсулт С. Б., срещу решение № II-140 от 30. 04. 2020 г. по в. гр. д. № 1660/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1876 от 19. 07. 2019 г. по гр. д. № 6274/2018 г. на РС – Бургас и е допусната делба между „Черноморски бряг“ ЕАД и Община – Бургас, на следните недвижими имоти и при следните квоти: а/. на ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 6961 кв.м., при дялове: 6438/6961 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 523/6961 ид.ч. за Община – Бургас; б/. на ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 488 кв.м., при дялове: 49/488 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 439/488 ид.ч. за Община – Бургас; в/. на ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1610 кв.м., при дялове: 237/1610 ид.ч. за „Черноморски бряг“ ЕАД и 1373/1610 ид.ч. за Община – Бургас. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - пар. 7, т. 6 ЗМСМА и чл. 6, т. 8 ЗС (при несъобразяване с обстоятелството, че към сключване на приватизационния договор, с който ищцовото дружество се легитимира като собственик, имотът е бил общинска, а не държавна собственост и сделката не е породила прехвърлително действие), на чл. 17а ЗППДОП /отм./ (при несъобразяване с обстоятелството, че процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие - Завод за резистори в [населено място] и не е бил включен в капитала на „Резистори“ ЕООД), и поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна по касационната жалба – „Черноморски бряг“ ЕАД, чрез процесуалния представител адв. К. Г., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по първия неодобрен кадастрален план от 1980 г. процесният имот е нанесен с молив като имот пл. № .... и с площ от 48, 50 кв.м. В протокол № 6/26. 06. 1986 г. е обективирано взето решение на ИК на ОНС – Бургас за преотреждане на терен от 50 дка в Южната производствена зона на [населено място] за изграждане на завод за резисторни инструменти и технологично оборудване, за керамични възли и детайли. С разрешение за строеж № 37/1. 06. 1988 г. е разрешено на Завод за съпротивления „Братя Ченгелиеви“, гр. Айтос, да извърши върху процесния терен строително-монтажни работи съобразно одобрените проекти. С протокол № 29/11. 07. 1988 г. е определена строителна линия и ниво за ограда на терена, отреден за изграждане на завод за резистори. С АДС № 1054/10. 07. 1991 г. процесният терен от 50 кв.м., ведно с построената в него административна сграда с площ от 1425 кв.м., са актувани като държавна собственост, и е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос. Със заповед от 11. 04. 1995 г. на министъра на промишлеността е открита процедура по приватизация на процесния терен от 50 дка и съществуващите в него незавършени обекти на строителство, съставляващи обособена част от „Резистори“ ЕООД. Имотът е описан като собствен на дружеството и в правния анализ към приватизационната преписка. Въз основа на извършена от въззивния съд, на осн. чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ, служебна справка в Търговския регистър, по партидата на „Резистори“ ЕООД, е прието за установено, че в мотивите към решение № 6941/6. 09. 1991 г. по ф.д. № 5902/1991 г. на БОС, с което е вписано дружеството, е констатирано, че със заповед № РД-17-139/28. 06. 1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, държавното предприятие Завод за резистори „Ченгелиеви“ – гр. Айтос е преобразувано, по реда на УСД № 56/89г., във фирма с държавно имущество „Резистори“, правоприемник на имуществото, както и на всички права и задължения на държавното предприятие. Със заповед РД-17-697/5. 08. 1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, ДФ „Резистори“ е преобразува в „Резистори“ ЕООД, като едноличното търговско дружество поема правата и задълженията на ДФ „Резистори“. Констатирано е, че са спазени изискванията на чл. 61 и 62 ТЗ, както и чл. 1, ал. 1 и пар. 3 ПЗР на Закона за преобразуване на еднолични търговски дружества с държавни имущества.Със заповед от 21. 01. 1993 г. на министъра на финансите е разпоредено деактуване на процесния имот и сгради като държавна собственост и актуването му като общинска, на осн. пар. 7 ПЗР ЗМСМА, а на 2. 02. 1993 г. е съставен акт за частна общинска собственост. Със заповед № 786/22. 04. 1994 г. на кмета на Община – Бургас терен с площ от 74, 6 дка, в който попадат и процесните 50 дка, се отрежда за комплексно обществено обслужване. От терена от 50 дка, отреден за Завод за резистори, по кадастралната карта на [населено място], одобрена 2009 г., 6438 кв.м. попадат в ПИ ...., с площ от 6961 кв.м., отреден за движение и транспорт – улица, 49 кв.м. попадат в ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 488 кв.м., отреден за друг обществен обект-комплекс, 237 кв.м. попадат в ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1610 кв.м., отреден за комплексен обект за здравеопазване /болница/. В останалата си част границите на описаните поземлени имоти включват общински терен. От правна страна съдът е приел, че теренът от 50 дка в Южната производствена зона на гр. Бургас, отреден за изграждане на завод за резисторни инструменти и технологично оборудване, за керамични възли и детайли, е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие - Завод за резистори в гр. Айтос, преобразувано в ДФ „Резистори“ по УСД № 56/1989 г., а държавната фирма е била преобразувана в ЕООД „Резистори“, което е придобило собствеността върху терена и сградите по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./, а през 2005 г. имотът е придобит от „Черноморски бряг“ АД на основание приватизационен договор от 10. 05. 1995 г. за продажба на обособена част от „Резистори“ ЕООД. При одобряването на кадастралната карта през 2009 г. части от имота от 50 дка са включен в процесните три поземлени имота (6438 кв.м. попадат в ПИ ...., с площ от 6961 кв.м., отреден за движение и транспорт – улица, 49 кв.м. попадат в ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 488 кв.м., отреден за друг обществен обект-комплекс, 237 кв.м. попадат в ПИ .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 1610 кв.м., отреден за комплексен обект за здравеопазване /болница/), а в останалата част в границите на тези поземлените имоти са включени имоти общинска собственост. Това е довело до възникване на съсобственост между общината и дружеството, при дялове с размери, съответстващи на площите на реалните части към цялата площ на поземления имот. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на съда, че с одобряването на кадастрална карта възниква съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на включените в него имоти/реални части от имоти, като размерите на идеалните им части се определят според площите на реалните части към площта на целия поземлен имот. Законът за кадастъра и имотния регистър не съдържа правна норма, която да придава на одобрената кадастрална карта конститутивно действие, включително и такова, изразяващо се в трансформиране на правото на собственост върху имотите/реалните части от имотите, включени в границите на един поземлен имот, в съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на включените в него отделни реални части. Изводът противоречи и на формираната по приложението на ЗКИР практика на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,