Определение № 1424 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2039/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД против решение № 151/26.05.2024 г. по в.т.д. № 517/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 39/08.06.2023 г. по т.д. № 74/2021 г. на Окръжен съд Шумен за осъждане на касатора да заплати на “АрТиАй Файнанс” ГмбХ сумата 60 209, 68 лева - част от вземане в размер на 6 069 135, 73 лева по сключен между ДЗЗД “СМ Секисуи Европа” и “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] с дата 08.01.2013 г., и сумата 4 816, 77 лева - неустойка за забава на главницата до 10.06.2018 г., ведно със законната лихва.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на апелативния съд, че е налице активна кредиторова солидарност между ищеца и неговия съдружник “Строителна механизация” АД /н./, както и, че ищецът е активно легитимиран да претендира и получи цялото възнаграждение по процесния договор, дори след прекратяване на учредения от съдружниците консорциум, което според касатора е настъпило в резултат от обявената несъстоятелност на “Строителна механизация” АД. Навеждат се доводи за игнориране на въведените с жалбата възражения относно прекратяване на горепосоченото търговско дружество, както и на гражданското дружество. Изтъква се, че въззивната инстанция не е разгледала и различията между понятията “прекратяване“ и “заличаване“ на търговско дружество, както и техните последици, което е рефлектирало върху формирането на неправилни изводи относно упълномощителната сделка в полза на водещия съдружник (чл. 41 ЗЗД). Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноските по делото за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. “Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД”/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД”/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД”/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?”.

2. “С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. “в” ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?”

3. “Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/ гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?”.

4. “Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?”.

5. “Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?”.

6. „Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството, или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?”.

7. „Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?”.

8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?”.

9. “Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?”.

Първите четири въпроса, както и този под номер осем са формулирани поради значение на отговорите им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По останалите въпроси се поддържа твърдение, че са разрешени в отклонение от задължителна и казуална практика на касационната инстанция – подробно изброена в изложението. Наред с това се заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, осигуряващо директен достъп до касационен контрол, с доводите, че в мотивите на въззивното решение липсва обсъждане на въведените с жалбата възражения и доводи.

Ответникът по касация “АрТиАй Файнанс” ГмбХ оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Не е постъпил отговор от ответника “Строителна механизация” АД

/н./.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се явява допустима.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел за установени по безспорен начин описаните от първостепенния съд факти - на 11.09.2012 г. между ищеца “Ар ти ай файнанс” ГмБХ (с предходно фирмено наименование “Секисуи СПР Европа” ГмБХ) и “Строителна механизация” АД е учреден консорциум при условията на чл. 275 и чл. 276 ТЗ вр. с чл. 357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД “СМ Секисуи Европа” с цел участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка от „ВиК Шумен“ ООД за избор на изпълнител, който да извърши рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място]; сключен между консорциума и “ВиК Шумен” ООД договорът по ЗОП /отм./; наличие на изискуемо и неплатено парично задължение за плащане на месечна вноска за периода 10.06.2018 г. – 10.06.2021 г. в размер на 60 209, 68 лева, както задължение в размер на 4 816, 77 лева, представляващо неустойка за забава на главницата. Изяснил е, че спорът във въззивното производство се свежда до наличието на активна материалноправна легитимация в полза на ищеца, предвид обявяването в несъстоятелност на другия съдружник в консорциума - “Строителна механизация” АД, и осъществяване на твърдяното прекратяване на този консорциум. Въззивният съд е потвърдил осъдителното решение на окръжния съд с решаващия мотив, че постановеното по предходен спор между страните решение № 80/26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. на Окръжен съд Шумен е формирало сила на пресъдено нещо относно всички правопораждащи спорното материално право факти: наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума “СМ Секисуи Европа” и ответника “ВиК - Шумен” ООД договор за изработка; извършване на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за възникване на задължението за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. За да направи този извод, съдът се е позовал на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС.

Като неоснователно е счел възражението на въззивника за липса на материалноправна легитимация поради обявяване в несъстоятелност на съдружника “Строителна механизация” АД. Разяснил е, че решенията по чл. 630/чл. 632 ТЗ и това по чл. 711 ТЗ нямат за последица заличаване на дружеството, обявено в несъстоятелност. При това е извел заключение, че съдружникът, обявен в несъстоятелност, продължава да съществува, т. е. притежава правосубектност. Отрекъл е основателността и на тезата, че в случая липсва активна солидарност на съдружниците, тъй като тя е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка. С него ответникът се е задължил по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, съдружници в него. Апелативният съд е констатирал липса на възражения срещу присъдената от състава на окръжния съд неустойка.

Липсват основания да бъде допуснат касационен контрол по отношение на обжалваното от касатора въззивно решение.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде надлежно обосновано от касатора при съобразяване с практиката на ВКС, която извежда хипотезите на тази специална форма на неправилност в изпълнение на указаното от Конституционния съд на Република България в решение № 15/06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г. В случая подобни доводи липсват, а е налице оплакване за допуснати процесуални нарушения /липса на мотиви, обуславящи изводите на въззивния съд/, които са от естество да доведат до обикновена неправилност – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК. Наличието на този порок не може да бъде установено само при запознаване с мотивите на въззивния акт, а предполага извършването на проверка дали правилно е приложен процесуалния закон от въззивния съд и дали са съобразени с него извършените от съда процесуални действия.

Първите осем въпроса не притежават характеристиката правни, разяснена с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. – да са обусловили изводите на въззивния съд и да са включени в предмета на делото. Те са хипотетично и общотеоретично поставени без връзка с мотивите на въззивното решение. Предпоставени са от отхвърлената от въззивния съд теза на дружеството касатор, че с обявяването на дружество съдружник в консорциум в несъстоятелност се прекратява консорциумът, поради което отпада активната кредиторова солидарност за вземания на консорциума, респ. извършеното упълномощаване в полза на водещия съдружник. Въззивният състав не е обсъждал въпроса какво следва да е съдържанието на диспозитива, който е дължим в хипотезата на чл. 711 ТЗ. Въпросите не кореспондират с решаващите мотиви на съда, зачитащи силата на пресъдено нещо по предходно уважен частичен иск срещу ответника касатор.

Поставеният от касатора девети въпрос е процесуалноправен и е обуславящ за изхода на спора, поради което покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. По отношение на него обаче отсъства допълнително релевираната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съставът на Апелативен съд Варна е обсъдил възраженията и доводите на „ВиК Шумен“ ООД срещу липсата на активна легитимация в полза на ищеца, но ги е счел за неоснователни, излагайки подробни съображения.

По изложените съображения касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Варна решение следва да бъде отказано.

С тези мотиви, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,