Определение № 780 от 07.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 34/2017 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от Областна дирекция на МВР – [населено място], представлявана от директора В. Н. К. и от П..., срещу въззивно решение № 81/29.03.2016 г., постановено от Добричкия окръжен съд по гр.д. № 34/2016 г. в частта, с която П... и ОДМВР – Д. са осъдени солидарно да заплатят на П. К. И. сумата общо от 5040 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от наем, на осн. чл. 49 ЗЗД, „законната лихва за забава“, както и съдебноделоводните разноски. В касационната жалба на Областна дирекция на МВР – [населено място] няма ясно посочени касационни оплаквания по чл. 281 ГПК. Доколкото касаторът излага несъгласие с фактическите и правни заключения на въззивния съд, следва да се приеме, че касационният довод е за неправилност поради необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение, с което ответниците солидарно са осъдени да заплатят сумата 5040 лв. П. К. И. е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – изложението е вътрешнопротиворечиво, липсва както правен въпрос, така и изложение на съображения за наличие на допълнителните условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В касационната жалба на П... се твърди недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, но по същество са изложени само съображения за неточно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – твърди се противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено във връзка с договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД и е неприложимо в случая (искът е за деликт). Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Съдът установил, че с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС П... и ОДМВР – Д. са осъдени да предадат на П. И. владението върху собствения й лек автомобил. По делото е установено, че след 10.12.2013 г. до предаването на автомобила, същият е бил задържан незаканосъобразно, за което те солидарно дължат обезщетение при пазарен наем, изчислен от експертизата, общо в размер на 5040 лв. Присъдил и „законната лихва за забава“ върху 2452 лв. - част от главницата, без да посочи от кога се дължи тази лихва. П.... в изложението към касационната жалба е поставила въпроса подлежи ли на доказване настъпването на имуществена вреда, съставляваща пропусната полза, както и нейния размер, в хипотезата на чл. 45 ЗЗД или тя се предполага, като поддържа противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2012 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставения правен въпрос е от значение за постановения резултат, защото въззивният съд намерил, че в резултат на задържането на вещта без основание, собственикът претърпял имуществена, представляваща пропусната полза от неполучен наем за исковия период, чийто размер определил по средни пазарни цени въз основа на експертиза. В ТР № 3/12.12.2012 г. е изяснено, че пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. По спорния в практиката проблем за имуществено увреждане на възложителя поради неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок, на практика с даденото тълкуване е прието, че когато се претендира пропуснат доход от наем, следва да се установи наличието на наемни договори, както и размера на уговорената в тях наемна цена; пропускането на дохода не се предполага, поради което не може да се установява и размер на обезщетение на база на средномесечен пазарен наем. Вярно е, че решението е постановено във връзка с обезщетение за пропусната полза поради неизпълнение на договорно задължение, но принципните постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването й са приложими във всички случаи на имуществено увреждане. Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. Съставът на Върховния касационен съд намира, освен това, че служебно следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса за правната квалификация на иск за заплащане на обезщетение на собственика за това, че е лишен без основание от възможността да ползва собствената си вещ, доколкото касае. В изложението към касационната жалба на Областна дирекция на МВР – [населено място] няма правен въпрос, такъв не би могъл да бъде извлечен по пътя на преформулиране или уточнение – нито от съдържанието на касационната жалба, нито от съдържанието на изложението. Съставът на Върховния касационен съд намира, че и тя следва да бъде допусната до разглеждане по служебно поставения правен въпрос, свързан с правната квалификация на иска. Мотивиран от горното, съдът