Определение № 5008 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4120/2026 г.

ВКСIV гражданско отделение19.10.2026 г.докладчик Десислава Попколева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22973/17.08.2026 г., постановено по в.ч.гр.дело № 1876/2026 г. по описа на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба с вх.№ 120314 от 17.09.2026 г. на Н. Б. П. срещу разпореждане № 22973/17.08.2026 г., постановено по в.ч.гр.дело № 1876/2026 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК частна касационна жалба с вх. № 75550/04.06.2026 г. на жалбоподателя срещу определение № 11581/28.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.дело № 1876/2026 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, чиято отмяна се иска. Поддържа се, че указанията за отстраняване нередовността на депозираната частна касационна жалба, дадени с разпореждане от 21.06.2026 г., не са й връчени надлежно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Частната касационна жалба с вх. № 75550/04.06.2026 г. на жалбоподателя Н. Б. П., която е върната с обжалваното разпореждане от 17.08.2026 г. е насочена срещу определение № 11581/28.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.дело № 1876/2026 г. по описа на Софийски градски съд, с което въззивният съд е оставил без уважение частната й жалба против определение № 5281/05.02.2026 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 53137/2025 г. за връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК на исковата молба. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията докладчик, администриращ жалбата е констатирал, че с разпореждане от 08.06.2026 г. подадената от Н. Б. П. частна касационна жалба е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности. По повод на разпореждането жалбоподателката е подала на 16.06.2026 г. възражение за недължимост на изпълнение на дадените от съда указания. По повод на възражението, въззивният съд с разпореждане от 21.06.2026 г. отново е дал указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, като й е предоставил двуседмичен срок за изпълнение на указанията. Препис от разпореждането е изпратено на жалбоподателката на 22.06.2026 г., но до 17.08.2026 г. - датата на постановяване на обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане, не й е връчено на посочения от нея адрес. Същевременно въззивният съд е установил, че жалбоподателката неколкократно е правила справки по делото, вкл. след постановяване на разпореждането от 21.06.2026 г., в т.ч. и на 29.06.2026 г., който факт е надлежно удостоверен на картона заместител на делото. С оглед тази констатация, на 01.07.2026 г. въззивният съд е постановил разпореждане, че срокът за отстраняване на нередовностите следва да се брои с начална дата – 29.06.2026 г. и е изтекъл на 13.07.2026 г. вкл. След като е установил, че указанията не са изпълнени нито към тази дата, нито към 17.08.2026 г. – датата на постановяване на обжалваното разпореждане, е приел че е налице основанието на чл.274, ал.3 вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното разпореждане от 17.08.2026 г. е правилно. Указанията, дадени с разпореждане от 21.06.2026 г. – за приподписване на частната касационна жалба от адвокат, представяне на изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и за представяне на адвокатско пълномощно, са ясни и конкретни. С тези указания, жалбоподателката се е запознала на 29.09.2026 г., което е видно както от надлежното отбелязване в картона заместител на делото за извършена от нея справка по делото, така и от депозираната от нея молба с вх.№ 88091/29.06.2026 г., в която изрично е посочила, че е във връзка с разпореждане от 21.06.2026 г. и че дадените указания са неизпълними. Фактът, че разпореждането е обявено в електронната система на 21.09.2026 г. /почивен ден/ е без правно значение за неговата валидност. Ето защо, срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече от 29.06.2026 г. и е изтекъл на 13.07.2026 г., поради което правилно съдията докладчик, администриращ частната касационна жалба е приел, че е налице основанието на чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщането й поради неотстраняване в указания двуседмичен срок на констатираните нередовности. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Цитирани разпоредби

5